Решение № 100 от 22.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500577 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Г. С., ЕГН ********** от гр.Варна, чрез процесуален представител – адв. Д. Й. от АК – Варна, срещу Решение № 1104/28.10.2024 г. по гр. д. № 570/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., обл. В., ул. „*“ № *, осъдителен иск за заплащане на разликата над присъдената сума от 6 000 лева до претендираната такава в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесената на ищеца С. на 05.01.2023 г. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с разместване на фрагменти с ивици на счупване в областта на тялото вдясно на нивото на втори – трети долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст вляво, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2.5 – 3 месеца, ведно със законната лихва считано от 22.05.2023 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на чл.

1

52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че съдът е подценил понесените от въззивника травми, довели до претърпените от него неимуществени вреди.

Твърди, че е търпял значителни болки, затруднения в дъвченето, речта и е понесъл социална изолация за период от около три месеца. Наред с това се излага, че съобразно заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза е налице възможност за остатъчни болезнени усещания и трайни изменения на поразената зона. Счита, че не са кредитирани в достатъчна степен свидетелските показания, сочещи на интензивни страдания, които продължават и към момента на постановяване на разпита на свидетелите, изразяващи се в дискомфорт при хранене и болки при застудяване. Сочи, че съдът не е преценил правилно психологическите последици, включително социалната изолация, затрудненията при комуникация и емоционалния стрес, понесени от пострадалото лице, а вместо това е приел, че болките на ищеца са намалели след протеклия период на възстановяване. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена исковата претенция за разликата над присъдената сума от 6 000 лева до претендираната такава в размер на 30 000 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна И. С. И..

За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С. Г. С. срещу И. С. И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с разместване на фрагменти с ивици на счупване, в областта на тялото вдясно на нивото на втори – трети долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст вляво, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2.5-3 месеца, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2023г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че процесната телесна повреда му е нанесена от ответника на 05.01.2023г. в с.Хр., общ.Пр., като на 06.01.2023г. постъпил в 2

Клиника по Лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ “Св.М.“ ЕАД гр.Варна за спешно оперативно лечение. Извършена е репозиция на фрагментите на долната челюст в правилно анатомично положение чрез поставянето на бимаксиларна фиксация с шини по Ерих и приложена еластична бимаксиларна фиксация. На 09.01.2023г. е сменена с твърда телена фиксация.

Със споразумение, обективирано в протокол от 22.05.2023г. по НОХД №191/2023г. по описа на ПРС, ответникът се признал за виновен и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Твърди се, че следствие на причинената му средна телесна повреда ищецът изпитвал силни болки в областта на челюстта за продължителен период от време. Наместването на долната челюст в правилно анатомично положение и поставянето на метални шини било изключително болезнено. Трудно отварял устата си, не можел да говори, издавал само звуци. Получил оток в областта на долно челюстните стави двустранно с диаметър 4-5 см. Престоят му в болнично заведение за оперативните интервенции бил три дни. Предвид силните му болки са му изписани редица антибиотици и обезболяващи. Домашното му лечение продължило с много неудобства и проблеми с битов характер. Не можел да спи нормално, лежал само на гръб, будил се през нощта от болки в челюстта.

Бил принуден да разчита на помощта на своите близки, за да обгрижват.

Хранел се само с течна храна, поради което отслабнал с 5-6 кг. Нямал сили да върши ежедневните си занимания. Изпитвал болки и неудобства и в последствие при захранването с твърда храна. Всички болки, страдания и неудобства оказали отрицателно въздействие върху психическото състояние на ищеца. Твърди се, че той не се е възстановил напълно и към настоящия момент.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. С. И. е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че е нанесъл описаната в исковата молба телесна повреда, за което е осъден по НОХД №191/2023г. за престъпление по чл.129,ал.2 НК със сключено споразумение, но намира, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Сочи, че следвало да се отчете факта, че ищецът пръв предизвикал конфликта като спрял автомобила си пред неговия и заплашителен тон тръгнал срещу него. Счита, че справедливото обезщетение, което може да заплати е 3 000 лева.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната 3 жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото, че с влязло в сила протоколно определение от 22.05.2023г. по НОХД №191/2023г. по описа на Районен съд -Провадия е одобрено споразумение за решаване на делото, с което И. С. И. се признава за виновен в това, че на 05.01.2023г. в с.Хр., общ. Пр., обл. Варна причинил средна телесна повреда на С. Г. С., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с разместване на фрагменти с ивици на счупване в областта на тялото вдясно на нивото на втори -трети долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2.5- 3 месеца- престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК.

Здравословното състояние на ищеца се установява от приложената по делото медицинска документация-съдебно-медицинска експертиза

№62/2023г., както и от заключението по изготвеното по първоинстанционното дело СМЕ. Последната установява, че ищецът е получил следните увреждания : двустранно счупване на долната челюст с разместване на счупените фрагменти с налични ивици на фрактури в областта на тялото на нивото на 2-3 долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст в ляво; травматични отоци двустранно в областта на долночелюстните стави. Същите са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, реализирани в посока отляво надясно в областта на долната челюст. Полученото двустранно счупване на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говора за период от около 2.5 – 3 месеца. По повод травмата е бил на лечение в клиника по лицево челюстна хирургия, където е било извършено оперативно лечение с фиксиране на костните фрагменти. Функцията на долната челюст след счупване обичайно се възстановява в рамките на 2-4 месеца, понастоящем състоянието на ищеца по отношение на възможността за дъвчене и говор е възстановена. В съдебно заседание при изслушване на експерта същия допълва, че все още е възможно да има болка, болезнени усещания. Вещото лице е посочило, че винаги остават дискретни изменения, които могат да отзвучат или да останат така.

Във връзка с причинените на ищеца неимуществени вреди са събрани и 4 гласни доказателства. Свидетелят Г. Юс. С. /баща на ищеца/ излага, че със синът му и ответника, се случил инцидент на 05.01.2023г. или 06.01.2023г. , след който синът му бил целия в кръв. Закарали го в болница и се оказало, че има счупване, фрактура на долната челюст. Травмата била около два месеца.

Следствие на нея С. не можел да се храни, да спи и да говори. В устата му поставили някаква тел, която служела да затваря зъбите. Първите дни след травмата приемал Аулин и Аналгин. Понякога С. се опитвал да говори, а понякога не можел, защото било много мъчително с тази тел в устата и понякога вечер не можел да спи. Комуникацията с него се осъществявала трудно и се налагало да пише на лист. Издавал звуци, които повечето пъти били неразбираеми, тъй като телта притискала зъбите му и му пречела да говори. През тези месец и половина се хранел и пиел вода единствено с биберон. Храната, която можел да приема била под формата на попара.

Грижите за него били полагани от свидетеля и майката на ищеца. Първата шина я махнали след месец и половина, а втората след втория месец. След махането на шините докторите дали съвет да не яде твърда храна, за да може травмата да премине по-бързо. Към настоящия момент С. още имал оплаквания- схващане на челюстта и болка в предната част на долния венец.

Използвал за венеца специална четка, за да не влизат бактерии. Септември трябвало да има контролен преглед при доктора, който го оперирал, защото все още изпитвал силни болки и ако трябва да се назначи физиотерапия или лечение. Свидетелят Ф. М. С. излага, че живее на семейни начала с бащата на ищеца. Сочи, че С. пострадал през месец януари 2023г. след счупване долу на костта на челюстта, за което му направили операция. Поставили му шини с железни ленти. Той не можел да се рани, пишел на листи какво го боли и какво иска. Имал много болки. Хранел се с една и съща храна със сламка и бебешко шише. След месец и половина махнали железата около шините и след още месец и половина и самите шини. До тогава той бил много изнервен, че не може да се храни и да говори. Спял по гръб. Това не му се отразявало добре. Челюстта постоянно го боляла и се налагало да пие обезболяващи. Към настоящия момент все още изпитвал болки. Посетили отново лекаря, който го оперирал и той му назначил контролен преглед през септември, за да прецени каква физиотерапия да му предпише. С. се затруднявал да се храни с твърда храна, казвал, че когато се храни, получава леко прищипване. Когато било студено, споделял че челюстта му се схваща и затова носел шал. Всичко това 5 го направило много нервен. Свидетелят С. Б. А. излага, че познава И. И С..

Сочи, че на 06.01.2023г. както си карали по пътя с колата се засякли с колата на С.. Спряли и започнали да си приказват. Явно имало някакъв проблем и И. сложил ръката си приятелски на рамота на С., за да се разберат, но С. го ударил. После и И. го ударил и после ги разтървали. С. паднал на земята.

Седмица и половина след инцидента видял С. в гр.Пр. на улицата и се разминали. Състоянието му било нормално. Не му направило впечатление да има белези по лицето. Свидетелят И. Г. З. излага, че докато пътували с кола по пътя за гр.Пр., С. ги спрял и започнали да си говорят със С. от близко разстояние. С. отправял към него някакви съмнения, обиждал го и го псувал.

С. първи посегнал да удари И., ударил го и И. паднал. След това И. ударил С..

След инцидента видял С. в центъра на гр.Д.. Видял го и в центъра на гр.Пр. заедно със семейството му през лятото на миналата година. Били седнали на заведение и пиели кафе. Не видял да има сламка.