Определение № 103 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. София, 21.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Николай Джурковски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно частно наказателно дело № 20248003200153 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК.

Образувано е по повод разпореждане от 06.02.2024 г. на съдията докладчик по НОХД № 428/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.

В постъпилото писмено становище от прокурор от ВКП не се споделят доводите на съдията от Районен съд – Бургас и се застъпва тезата, че съобразно данните в списъка-приложение към обвинителния акт не се откроява значителен превес на живеещите /свидетели/ в област Стара Загора за сметка на тези, живеещи в област Бургас, доколкото в района на област Бургас живеят общо 15 лица, в т.ч. и обвиняемият Д., който понастоящем се намира в затвора Бургас и че други двама свидетели живеят в община Дългопол, която се намира много по-близо до гр.Бургас отколкото до гр.Стара Загора или Пловдив. Изтъква се също, че тъй като присъствието на подсъдимия в заседанията по делото е задължително, то същото следва да бъде осигурявано от ОЗ „Охрана“ – Бургас за всяко заседание и че в случая и това обстоятелство следва да се отчита при преценката на аспектите на процесуалната икономия. По тези съображения счита, че Районен съд-Бургас следва да е териториално компетентен да разгледа внесения от РП-Бургас обвинителен акт.

1

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията и предпоставките по чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения:

С разпореждане от 06.02.2024 г. съдията - докладчик по НОХД № 428/2024 г. по описа на Районен съд–Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. В тази насока са изложени мотиви, че почти всички посочени за пострадали лица (23 свидетели) с изключение само на едно лице са с адрес по местоживеене извън района на РС-Бургас и в частност, че 15 от тези свидетели са от /населено място/, както и че разстоянието между Бургас и /населено място/, където живеят повечето от пострадалите лица, е над 200 км., поради което разглеждането на делото от местно компетентния Районен съд-Бургас би затруднило своевременното им призоваване за разпоредителното заседание и явяването им по делото пред този съд, което може да доведе до забавяне на производството и до неоправдани разходи за пътни и други разноски на участниците. Воден от тези съображения, съдията – докладчик е приел, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от Районен съдПловдив или от Районен съд-Стара Загора, тъй като именно тези съдилища отстоят най-близо до /населено място/ където е местоживеенето на поголямата част от пострадалите лица, както и до гр. Хасково, /населено място/ и до селата /населено място/ и /населено място/, където живеят част от свидетелите.

Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, при наличието на предпоставката много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Интерпретирайки използваното в цитираната разпоредба понятие „много“, върховната съдебна инстанция в практиката си приема, че този критерий е налице, когато броят на посочените лица е значителен и преобладаващ и поради тази причина се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото, респективно при изясняване на делото от фактическа страна (определение № 40 по по н.д. № 367/1976 г. ВС на РБ, I н.о., определение № 73 по ЧНД № 466/16 г. на ВКС, I н.о.).

Основавайки се на данните по делото, настоящият състав намира, че не 2 се установяват предпоставките на чл.43 т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност. За да се допусне промяна на подсъдността на това основание, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за значителен (за преобладаващ) брой на участващите в него обвиняеми или свидетели, при което самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. В случая, обсъждайки наличието на фактора „много свидетели да живеят в района на другия съд“, съдиятадокладчик от районния съд неправилно е ограничил преценката си само до свидетелите, посочени като пострадали лица, и е изключил от нея останалите свидетели. Данните от списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт, сочат, че от общо 37 свидетели само 15 от тях живеят в /населено място/ а същевременно 14 от тях живеят в Бургаска област /от които 7 в гр.Бургас, 4 в община Руен и по 1 в общините Айтос, Карнобат и Камено/, като същевременно 2 от свидетелите живеят в близката до гр. Бургас община Дългопол. Съществен релевантен фактор, пряко рефлектиращ върху ефективното провеждане на съдебното наказателно производство и осигуряването и гарантирането на правата на страните и участниците в него, се явява и обстоятелството, че обвиняемият също е с адрес в гр. Бургас и понастоящем се намира в затвора - гр.Бургас. Така, на обстоятелството, че 15 от свидетелите живеят в област Стара Загора, съществено се противопоставя фактът, че обвиняемият и 14 от свидетелите следва да бъдат призовавани от територията на Бургаска област.

Следователно в конкретния случай броят на лицата по чл. 43 т.1 от НПК, живущи в района на гр. Стара Загора, не надвишава този на лицата, живущи в района на гр. Бургас, поради което не би се постигнала сериозна процесуална икономия чрез разглеждане на делото от друг, равен по степен съд, различен от местно компетентния по чл. 36 от НПК.

Както бе посочено, за да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо не само да са налице реални затруднения за развитието на процеса /поради местоживеенето на значителен брой обвиняеми или свидетели в друг съдебен район/, но и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. Но при положение, че четиринадесет от свидетелите следва да бъдат призовани от Бургаска област и двама от Варненска област, както и че самият обвиняем следва да бъде осигурен и конвоиран от затвора-Бургас, то местоживеенето на 15 от 3 свидетелите на територията на област Стара Загора само по себе си не е достатъчно да обоснове еднозначен извод, че разглеждането на делото в съд, различен от РС-Бургас, и в частност в РС-Стара Загора ще доведе до намаляване на разходите, свързани с делото, или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Затова в случая нормата на чл. 43 т.1 от НПК, която предвижда изключение от правилото за местната подсъдност, не следва да намери приложение и направеното искане в тази насока не следва да бъде уважено.

По така изложените съображения и на основание чл.43 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на местната подсъдност по НОХД № 428/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4