Решение № 123 от 06.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500068 по описа за 2024 година

С Решение № 434/21.11.2023 год. по гр. д. № 611/2022 г. Русенският окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. М. от гр. Русе сумата от 6 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 60/2016 г. по описа на СП и ДП № 215/2018 г. по описа на ОП - Русе, прекратено с постановление на ОП - Русе от 14.03.2019 г. поради недоказаност на обвинението; сумата от 900 лева - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в ДП, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на депозиране на исковата молба - 31.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: 10 лева за ДТ и 560 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 6 000 лева до претендираната сума от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 31.10.2022 г.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 40 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ищеца М. К. М. чрез пълномощника адв. П. П.. Счита решението за неправилно и необосновано.

Определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с принципа на 1 справедливостта. Доказателствата по делото са недооценени. Не е отчетен фактът, че ДП срещу ищеца е продължило извън разумния срок. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като присъди направените разноски. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът адв. П. заявява, че поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са уважени за сумите 6 000 лв. и 900 лв., ведно със съответната законна лихва и разноски, е подадена от Прокуратурата на Република България. Твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди са недоказани. Размерът на обезщетението е прекомерен. Съдът не е обсъдил възраженията на ответника за наличието на основанията по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, алтернативно – на тези по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК с постановление, което не е обжалвано от ищеца по отношение на основанието за прекратяване. От показанията на свидетеля с тайна самоличност и от веществените доказателствени средства, изготвени въз основа на използвани СРС, се установява неправомерното поведение на ищеца, покриващо състава на чл. 302, т. 1., б.“а“ от НК, станало причина за повдигане на обвинение срещу него. Освен това поведението на ищеца противоречи на обществения морал и уронва престижа на службата в МВР. Прокуратурата не може да носи отговорност за воденето срещу ищеца дисциплинарно производство. Наказателното производство е протекло в разумни срокове, процесуалната принуда и въздействието върху личния живот на ищеца са с нисък интензитет. Оспорва и иска за законна лихва върху присъдените обезщетения. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца М. К. М. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 60/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура и ДП № 215/2018 г. по описа на РОП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 900 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

2

В исковата молба ищецът твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди от повдигнатите срещу него обвинения и образуваното наказателно производство, прекратено с влязло в сила постановление, от задържането му под стража и от извършените претърсвания на жилището и автомобила му, от предприетото дисциплинарно производство и отстраняването му от работа, от отразеното в медиите наказателно производство, в резултат на което станал обект на обсъждане в негативен план от колеги, приятели и съседи. Честта, достойнството и престижа му били уронени. Изгубил доверието на ръководството на РД „Гранична полиция“. Напрежението се отразило и на здравословното му състояние. Наложило се да работи в чужбина, за да издържа непълнолетните си деца и да заплаща задълженията си към банки, за да не загуби жилището си. Претърпял и имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в ДП.

Прокуратурата на Република България оспорила исковете като неоснователни и недоказани. Въвела възражение за освобождаване от отговорност и за съпричиняване на резултата от страна на ищеца поради наличие на основанията по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК, но е прието, че обвинението не е доказано, защото обвинението не може да се основава само на показанията на свидетеля с тайна самоличност и на изготвените в резултат на експлоатираните СРС веществени доказателствени средства. От тях безспорно се установява, че ищецът е приел дар – парична сума, за да не извърши действия по служба, което е неправомерно поведение, покриващо състава на чл. 302, ал. 1, б.“а“ от НК.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Постановление от 17.11.2016 г. на следовател в Специализирана прокуратура ищецът М. К. М. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 60/2016 г. по описа на СП (пр. пр. № 612/2016 г. на СП) за това, че в периода 01.09.2015 г. – 16.11.2016 г. е участвал в ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 от НК с участници още шест лица, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпление по чл. 301 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год., като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК и за това, че на 25.03.2016 г. в гр. Русе, на ГКПП „Русе“, подпункт „Дунав мост“, като полицейски орган – „Старши полицай“ в ГКПП „Русе“ при РД „Гранична полиция“ - Русе, е приел дар – сума от 2 евро, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – престъпление по чл. 302, т. 1, б.“а“ вр. с чл. 301, ал. 1 от НК.

Ищецът е бил задържан от полицейския орган за срок от 24 ч. със заповед за задържане от 16.11.2016 г., а с постановление на прокурор от СП от 17.11.2016 г. – за срок от 72 ч. Извършено е претърсване на жилището и автомобила му, паркиран на служебен паркинг пред ГКПП „Дунав мост“, но не са открити и иззети предмети, 3 книжа и др. вещи.

С Определение от 19.11.2016 г. на Специализиран наказателен съд по ЧНД № 3201/2016 г. спрямо М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Определението е отменено с Определение от 24.11.2016 г. на Апелативен специализиран наказателен съд по ВЧНД № 316/2016 г., искането на СП за вземане на мярка за неотклонение е оставено без уважение и по отношение на ищеца не е взета мярка за неотклонение.

За защита в производството по ВЧНД № 316/2016 г. по описа на АСНС ищецът е заплатил на пълномощника си адв. В. Вълков адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Акцията на СП по задържане на служителите на Гранична полиция, включително и на ищеца, е била отразена в редица електронни медии (Frognews, Faktor, inews и др.), като в някои от публикациите е посочено и името на ищеца.

С Постановление от 27.12.2016 г. на прокурор в СП наказателното производство по ДП № 60/2016 г. е било прекратено спрямо ищеца и останалите обвиняеми в частта за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК и досъдебното производство е изпратено първо на СГП, а след това – на ОП – Русе за произнасяне по другото повдигнато обвинение по чл. 302 от НК.

С Постановление от 14.03.2019 г. на прокурор в ОП-Русе наказателното производство по образуваното ДП № 215/2018 г. по описа на ОП-Русе срещу М. К. М. за престъпление по чл. 302, т. 1, б.“а“ от НК е било прекратено. Постановлението е влязло в сила на 28.05.2019 г.

За защита в производството по ДП № 215/2018 г. по описа на ОП-Русе ищецът е заплатил на пълномощника си адв. В. Вълков адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Към датата на привличането му като обвиняем ищецът е бил младши инспектор – старши полицай на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе към РД „Гранична полиция“ – Русе.

Със Заповед № 3309/25.11.2016 г. на Директора на ГД „ГП“ срещу него е било образувано дисциплинарно производство и същият е бил отстранен временно от длъжност. Като основание за започване на дисциплинарното производство е посочено повдигнатото срещу М. обвинение и задържането му, с които деяния той е нарушил служебната дисциплина.

Заповедта е била обжалвана от ищеца пред Административен съд – Русе, но с Решение от 24.02.2017 г. по адм. дело № 417/2016 г. жалбата е била отхвърлена.

Решението е било обжалвано от ищеца пред ВАС, но междувременно дисциплинарното производство е било прекратено със Заповед № 1158/26.04.2017 г. на Директора на ГД „ГП“, поради това, че не са събрани достатъчно доказателства за 4 извършено от М. дисциплинарно нарушение и същият е бил възстановен на работа, считано от 27.04.2017 г. Ищецът е направил отказ от оспорването и производството по адм. дело № 4563/2017 г. по описа на ВАС е било прекратено с определение от 17.09.2018 г.

На 18.12.2007 г. ищецът и съпругата му са закупили апартамент в гр. Русе, за сумата 34 607.40 лв., заплатена чрез банков кредит, отпуснат от „ОББ“ АД с договор от същата дата в общ размер на кредита е 84 000 лв. и краен срок за издължаване – 05.01.2036 г.

Свидетелката В. М. Р. познава ищеца повече от 10 г. Узнала за задържането му по телевизията, от медиите, а после от него. След повдигане на обвиненията самочувствието му се сринало, спрял да общува с близки и приятели, затворил се в себе си, унизен и засрамен. Започнал да вдига кръвно. Понеже бил отстранен от работа, се притеснявал как ще обслужва кредита, как ще се грижи за децата си. Той й казал, че колегите го гледат с лоши очи и с недоверие. Чувствал се зле, защото го обвиняват, без да е извършил нищо.

От показанията на свидетеля С. Е. М. – колега на ищеца, се установява, че след задържането той бил много подтиснат, не знаел какво ще се случи. Бил притеснен как ще издържа семейството си, как ще се грижи за децата, как ще постъпи ръководството, как ще изплаща заема. Колегите започнали да говорят зад гърба му. Разбрал за задържането на ищеца от медии, в интернет, където били посочени имената му, от колеги също.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

И двете въззивни жалби са неоснователни.

Предявените искове са доказани по своето основание. Налице е фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на незаконното обвинение. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК с влезли в сила постановления, съответно - налице е основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.