Решение № 232 от 20.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. М**********, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М**********, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕЛ****** В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630101985 по описа за 2025 година

Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищцата Ц. Ц. Н. твърди в исковата си молба, че с ответницата са сестри и единствени наследници на Ц******** Т********** Д*******, поч.на 02.11.2011 година и Г****** П********* Д*******а, поч.на 06.11.2011 година. Приживе последните притежавали недвижим имот в с.С********, подробно описан в исковата молба, който ищцата и ответницата наследили при равни права. Твърди, че не могат да си поделят доброволно имота, поради което се обръща към съда с искане да допусне и извърши делба при равни права. Тъй като ответницата самостоятелно ползва имота, претендира на основание чл.344, ал.2 ГПК последната да й заплаща сумата от 120.00 лева месечно до приключване на делото за делба.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Т. Ц. К. заявява, че оспорва иска като неоснователен, но също отправя искане към съда да допусне и извърши делба на процесния имот при равни права. Оспорва претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, като твърди, че никой не възпрепятства ищцата също да ползва имота.

От представените по делото доказателства се установи следното:

Предмет на делбата e имот с пл.№ 827, включен в УПИ V от кв.51 по действащия регулационен план на с.С********, одобрен със Заповед 1748/25.11.1993 година с площ от 3337 кв.метра, ведно с построениет в него паянтова жилищна сграда и две второстепенни сгради с прилож****** за имота дворищна регулация и неприлож****** улична с административен адрес на имота с.С********, ул.Д***********.

За имота е налице титул за собственост НА 147, н.д.1125/1992 година по описа на РС М********** на името на Ц******** Т********** Д*******, като собствеността е придобита на основание давностно владение. Ц******** Т********** е починал на 02.11.2011 година. Съделителките са сестри и негови единствени низходящи. В това си качество след неговата смърт всяка от тях е придобила по 1/2 идеална част от имота.

Между съделителите липсва спор относно притежаваните от всеки от тях права по отношение на съсобствения имот.

1

Доколкото в случая липсва забрана и не е налице невъзможност, произтичаща от естеството или предназначението на вещта, то следва да бъде допусната делба на процесния имот при посочените по – горе права.

Към момента на завеждане на иска в него е живяла и го е ползвала единствено съделителката Т. Ц.. Ц. Ц. Н. е направила искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК, като е претендирала Т. да й заплаща сума в размер на 120.00 лева месечно. В съдебно заседание от 04.03.2026 година Т. Ц. е представила доказателства, от които е видно, че е променила адресната си регистрация през месец февруари, а не ползва имота от началото на годината поради влошено здравословно състояние и нужда от грижи, каквито получава в дома на сина си.

„По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постанов****** само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал.

2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предяв****** и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл.

344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предяв****** още с иска за делба.

Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК“.(О 308/24.04.2014, IV г.о на ВКС по ч.гр.д.1773/2014).

В конкретния случай ищцата изрично е предявила искане за постановяване на привременна мярка по реда на чл.344, ал.2 ГПК. С оглед изложеното по – горе тази мярка има действие от постановяването й – решението по допускане на делбата – до извършване на самата делба. Към момента на приключване на съдебното дирене в Първата фаза на производството е налице промяна в обстоятелствата и ответницата не ползва имота. Последният не се ползва от никоя от съделителките, поради което и искането по чл.344, ал.2 ГПК се явява неоснователно.

При такъв разбор на доказателствата, съдът

РЕШИ:

2

ДОПУСКА ДЕЛБА между Ц. Ц. Н. с ЕГН ********** от град М**********, жк.П************* и Т. Ц. К. с ЕГН ********** от град М**********, ул.Б******* ПО ОТНОШЕНИЕ на имот с пл.№ 827, включен в УПИ V от кв.51 по действащия регулационен план на с.С********, одобрен със Заповед 1748/25.11.1993 година с площ от 3337 кв.метра, ведно с построениет в него паянтова жилищна сграда и две второстепенни сгради с прилож****** за имота дворищна регулация и неприлож****** улична с административен адрес на имота с.С********, ул.Д*********** ПРИ ПРАВА по 1/2 идеална част за всяка от тях

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Ц. Ц. Н. направено по реда на чл.344, ал.2 ГПК ответницата Т. Ц. К. да заплаща по 120.00 лева месечно за ползване на имота до приключване на делбата

Решението подлежи на обжалване пред ОС - М********** в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Определението по чл.344, ал.2 ГПК подлежи на изменение от настоящия състав при наличие на промяна в обстоятелствата

Съдия при Районен съд – М**********: _______________________ 3