Решение № 285 от 17.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285/17.6.2020г. 17.06.2020 година град

Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав

На пети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Георгиев при секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 3825 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Р.Г.В., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС, а именно – 464, 07 лв. – главница, 54,21 лв. – договорна лихва,392,88 лв.-неустойка и 49,97 лв. – обезщетение за забава, в едно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че на

18.01.2018 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника сумата от 600,00 лв., като страните уговорили да бъде върната сумата от 691, 04 лв., която да включва сборът от чистата стойност на кредита и договорна лихва в размер на 91,04 лв. Общата сума ответникът се задължил да погаси на 8 равни месечни погасителни вноски,всяка в размер на

86,38 лв.,като падежът на първата погасителна вноска бил на 18.02.2018 г.,а падежът на последната погасителна вноска бил на 18.09.2018 г.Кредита бил отпуснат в съответствие разпоредбите на ЗПК и на основание стандартен европейски формуляр,предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя,като по този начин същия бил запознат с индивидуалните и общи условия на кредита. Излагат се подробни съображения относно основателността на претенциите, както и на какво основание са начислени.

По посочения договор ответника платил на заемателя сума в размер на 371,00 лв.,с която били платени част от неустойката,част от договорната лихва и част от главницата.

На 28.11.2018 год. било подписано

Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018 г.,сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и ищеца, по силата на който ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата на изрично пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД.

В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.

Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница,договорна лихва,неустойка за неизпълнение на договорно задължение и мораторна лихва.Заповедта била връчена на длъжника,като същия в срока по чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изцпълнение,при което заповедния съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.1 ГПК,като същия е предявен в срок.

В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответника Р.Г.В. редовно призован, се явява лично и взема становище по предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № ***/03.07.2019 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния възразил,че не дължи,в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за паричен заем № ***от 18.01.2018 г., по силата на който заемателя „Кредит Тайм“ ЕООД е отпуснал на ответника заем в размер на 600,00 лв. Било уговорено заемът да се издължи на 8 бр.месечни вноски,всяка в размер на 86,38 лв.,като в случай на оскъпяване при непредставяне на обезпечение месечните вноски били в размер на 73,89 лв.при фиксиран годишен лихвен процент 39,00 %. Годишния процент на разходите бил 46,88 %,като общия размер на всички плащания възлизал на 691,04 лв. Датата на плащане на първата погасителна вноска била на 18.02.2018 г. и на последната 18.09.2018 г.,подробно изброени в погасителен план неразделна част от договора.

С подписването на договора заемателя удостоверил,че е получил от заемателя заемната сума,като договора имал силата на разписка за предадената,съответно получена сума.

Според общите условията на праводателя на ищеца,приложими към договора за паричен заем,било предвидено,че с подписването на договора заемателя се задължил в 3-дн.срок да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения посочени в същите,като било предвидено,че заемателя не представи на заемодателя договореното обезпечение съгласно уговореното между страните в т.11.5.3 от ОУ към договора,на същия се начислявала неустойка за неизпълнение в размер на 591,12 лв.,която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски,всяка в размер на 73,89 лв.,платима на съответните падежни дати на погасителните вноски и погасителната вноска била в размер на общо 160,27 лв.

Съгласно т.7.1 от ОУ било предвидено,че за предоставения паричен заем заемополучателят заплаща на заемодателя лихва за ползване на паричен заем,чийто размер се определял в индивидуалния договор за паричен заем.

С оглед на това,че заемателя забавил плащане на погасителните вноски в точния размер и срок,на същия била начислена лихва за забава за периода от 18.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,като общия й размер бил 49,97 лв.,който бил съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка отделна падежирала ,неплатена погасителна вноска.

Също така е представено искане за кредит № *** от 17.01.2018 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от същата дата,подписани от ответника .

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 28.11.2018 год., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представени са потвърждения за сключената цесия от 28.11.2018 г. на основание чл.99,ал.3 ЗЗД,като с настоящото се потвърждават извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Кредит Тайм“ ЕООД на „АСВ“ ЕАД,съгласно посочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,като същите били индивидуализирани в Приложение № 1/28.11.2018 г.,представляващо неразделна част от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 28.11.2018 г. Представено е Приложение № 1/28.11.2018 г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между„Кредит Тайм“ ЕООД на „АСВ“ ЕАД на 28.11.2018 г.,с което продавачът прехвърлил на „АСВ“ ЕАД следните свои вземания,като под № *** фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем № *** от 18.01.2018 г.

Ищецът е изпратил уведомително писмо до ответника,с които от името на цедента „Кредит Тайм“ ЕООД го е уведомил за извършената цесия,както и затова,че го поканват в петдневен срок да погаси дължимата сума. Видно от обратната разписка,получателят-ответник не е получил уведомително писмо,като от известието за доставяне същата е върната обратно с отбелязване,че не е потърсена от получателя.Същото уведомление като част от приложенията към исковата молба,са връчени на на ответника,чрез служител във фирмата в която работи със задължение да предаде и по този начин са достигнали до него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1