Решение № 319 от 13.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Плевен, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430200624 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на И. А. Т., ЕГН: ********** от гр.

Плевен, обл. Плевен, ж.к. “*********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против наказателно постановление № 24-0256-000336 от 20.12.2024 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на И. А. Т. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.

103 от ЗДвП и глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На осн.

Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 15 точки.

За така установените нарушения на чл. 103 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя И. А. Т. е съставен акт, въз основа на който е издадено 1 и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като не оспорва фактическата обстановка изнесена, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят не отрича, че е извършил описаните, както в АУАН-а, така и в НП-то нарушения.

Моли съда да уважи жалбата и да отмени издаденото му наказателно постановление.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1357917 от 02.12.2024 г., съставен от актосъставителя И. Т. И. – мл. автоконтрольор към РУ – Долна Мипрополия.

В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 02.12.2024 г. около 14:09 часа, в с. Комарево, ул. „Х.А.“ № **, в посока на движение към гр. Долна Митрополия, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 120“, с ДКН *********, като не спира на подаден сигналот контролен орган със звуков и светлинен сигнал. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличието на алкохол установено по 2 надлежния ред. Издаден талон за медицинско изследване, с номер 0052715 и осем броя холограмни стикера с номер А098724.

-нарушение на чл. 103 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Н. РУ в ОД МВР Плевен, РУ – Долна Митрополия, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

От показанията на актосъставителя И. Т. И. се потвърждава изцяло констатациите направени с АУАН.

Актосъставителят И. Т. И. и свидетелят-очевидец на извършените нарушения от страна на жалбоподателя – И. Т. Х. в съдебно заседание потвърждават изложените в АУАН констатации. И двамата са категорични, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила и че нямат някакво специално отношение към него. Същите твърдят още, че мястото, където бил спрян управляваният от жалбоподателя автомобил, било осветено и са видели 3 водача, както и че подаването на сигнала за спиране е станало по надлежния ред.

Както актосъставителят И. Т. И., така и свидетелят И. Т. Х., свидетелстват за това, че жалбоподателят И. Т. лъхал на алкохол и видимо бил във възбудено състояние.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН на жалбоподателят.

Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН-а, като свидетел на отказа е свидетелят В. В. С..

В показанията си свидетелят В. В. С. заявява, че е бил извикан за съдействие от полицейските служители И. И. и И. Х., тъй като жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за алкохол. Свидетелят С. е свидетел както на отказа жалбоподателят да даде проба за алкохол, така и на отказа, последният да бъде подписан от жалбоподателя.

Жалбоподателят също в съдебно заседание заяви, че не отрича, че във въпросната вечер е управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол, както и че е извършил описаните в АУАН-а , а в последствие и в НП-то нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лева.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с техническо средство средство „Алкотест Дрегер 7510”,.

Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. „

4

По време на проверката жалбоподателят И. А. Т. е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че същият е отказал да даде кръвна проба за изследване.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно - да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно - чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

С НП на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДП , съгласно която разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 02.12.2024 г. около 14:09 часа, в с. Комарево, ул. „Х.А.“ № ** му е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране.

Жалбоподателят И. А. Т. не само, че не е изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си.

В подкрепа на изложеното са показанията на полицейските служители, които са преки очевидци на поведението на жалбоподателят по време на извършване на проверката.

От своя страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 103 от ЗДвП, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и 5 регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като е наложил наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

По отношение на отнетите общо 15 контролни точки, съдът следва да отбележи следното:

На жалбоподателя с процесното НП е предвидено отнемане на общо 15 контролни точки по чл.174, ал. 3 от ЗДвП – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., съгласно която разпоредба на чл.6,ал.1,т.3 е предвидено, когато водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично 6 лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да се отнемат 15 контролни точки, т.е. броят на контролните точки които следва да се отнемат за това нарушение е 15 контролни точки и в този смисъл съдът, счита, че в този им вид и размер и на осн.чл.2,ал.2 от НК и чл.3,ал.2 от ЗАНН следва да ги потвърди.

Съдът счита, че не са налице основания процесните нарушения да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.