Решение № 6278 от 11.07.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6278

Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 2204 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.

Образувано е по жалба на К. Ж. А., [ЕГН], от [населено място], ***, против Ревизионен акт № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, и потвърден с Решение № 353 от 04.08.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения за: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 1 681.47 лв. и лихви 523.63 лв. и за 2019 г. в размер на 3 841.62 лв. и лихви – 805.74 лв.; - за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 15 480.17 лв. и лихви – 4 483.96 лв.; - за вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2 297.84 лв. и лихви – 749.51 лв. и за 2019 г. в размер на 5 249.86 лв. и лихви – 1 174.06 лв.; -вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 242.08 лв. и лихви – 405.14 лв. и за 2019 г. в размер на 2 837.76 лв. и лихви – 401.40 лв.; - за вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 776.30 лв. и лихви – 253.21 лв. и за 2019 г. в размер на 1 773.60 лв. и лихви - 396.65 лв. или общо главница 35 180.70 лв. и лихви 9 193.30 лв. и изменен в частта за допълнително установени лихви за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. от 805.74 лв. на 740.64 лв. и за вноски за ДОО за 2019 г. – от 1 174.06 лв. на 1 101.95 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. - от 396.65 лв. на 372.29 лв.

В жалбата се твърди нищожност на оспорения административен акт, алтернативно, че задълженията са установени в нарушение на материалния закон. По отношение на нищожността се твърди, че при извършване на ревизията К. А. е бил непълнолетен и на практика, с РА му се вменяват чужди задължения, поради което за 2018 г. РА следва да бъде обявен за нищожен. Що се отнася до незаконосъобразността на акта, жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК, тъй като от представените доказателства от третото лице – „Еконт експрес“ ООД, не се установява по безспорен начин, че физическото лице е укрило приходи/доходи, както и, че същите не представляват електронни документи по смисъла на чл.184 от ГПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. В тази връзка се иска отмяна на РА, алтернативно, прогласяване нищожност на същия.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Представя подробни писмени бележки.

Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител юриск. Г., е на становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.

Административен съд Пловдив, в настоящия си състав, намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима.

По отношение искането за прогласяване нищожност на оспорения административен акт, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, коментира се по-горе, такава не се констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен.

Основният аргумент в насока прогласяване нищожност на РА е, че към 2018 г. К. А. е бил непълнолетен и поради това не е носител на публични задължения. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по закона са: - местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението по този закон; - местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Носител на задължението за данъци по ЗДДФЛ е конкретното физическо лице, получател на дохода, включително и, когато това лице е непълнолетно/малолетно.

На основание чл.8 ал.6 т.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество са облагаеми.

Според разпоредбите на чл.122 ал.1 от Семейния кодекс носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, а разпоредбата на чл.10 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ указва, че малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.

Следователно, при получаване на дохода от наем на имот, собственост на непълнолетно дете, същото се явява данъчно задължено лице чрез законния си представител – родител(ли), които следва да декларират този доход.

В подаваната декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, част II Данни за данъчно задълженото лице следва да се впишат данните на непълнолетното дете, а в част III – Данни за упълномощеното лице или за законния представител следва да посочите данните на родителя /законния представител/.

Дължимият данък следва да внесете от името на непълнолетното дете, в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния му адрес /чл.68 ал.1 от ЗДДФЛ/.

На основание чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В ал.8 от същата разпоредба е пояснено, че годишната данъчна декларация по ал.1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

Относно прилагането на ЗЗО:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България /чл.33 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗО/.

На основание чл.40 ал.3 т.1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на чл.40 ал.1 от ЗЗО.

Съгласно чл.40 ал.5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по чл.40 ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, са длъжни да: 1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.

На следващо място е необходимо да се посочи също така, че децата имат разнообразни източници на доходи в рамките на семейството. Джобни, подаръци от роднини, награди от феята на зъбките и от други приказни създания. Такъв тип доходи, естествено, не подлежат на данъчно облагане. Освободени от данъци са също доходи от стипендии за учащите, както и месечните помощи за деца, изплащани от Агенцията за социално подпомагане.

При доходи от трудови правоотношения пък (каквито могат да имат непълнолетни над 16 или 14 г.) данъци и осигуровки се внасят през работодателя текущо.

Децата обаче, могат да имат и други видове доходи, които са облагаеми и за чието данъчно третиране възрастта на получателя няма значение - хонорари, наеми, инвестиции и т.н. Такъв тип доходи, ако не са с авансов данък при източника, се описват в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна декларация за доходите на малолетни или непълнолетни лица се подава от техен родител/настойник. Родителите носят отговорност за своевременното и коректно подаване на данните и съответно заплащане на дължимите данъци. Данъкът върху доходите на физическите лица е в размер на 10% от данъчната основа.

Какви доходи може да има детето?

На практика ситуациите са най-разнообрази. В едни случаи могат да са свързани с активност и дейност от страна на самото дете, в други - с доходи, придобити от наследени активи (движимо и недвижимо имущество, финансови инструменти, дялови участия във фирми и пр.).

В случая, безспорно се установява, че К. А., за обследвания период, е придобил доходи чрез осъществяване на сделки чрез куриерска служба, и като местно физическо лице подлежи на облагане с данъци и през 2018 г., независимо че към онзи момент, същият е бил непълнолетен.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че РА е нищожен.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005901-020-001/21.10.2021 г. /л.339, т.2/, издадена от А. А. Д., началник сектор и е с обхват: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 – 31.12.2019 г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е сторено на 22.10.2021 г. по електронен път (л.341, т.2). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621005901-020-002/21.01.2022 г. (л.342, т.2) и ЗИЗВР № Р-16001621005901-020-003/09.03.2022 г. (л.345, т.2), издадени от същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен, съответно, до 24.02.2022 г. и до 04.04.2022 г. Със Заповед № Р-16001621005901-023-001/08.02.2022 г. (л.351, т.2), на основание чл.34 ал.1 т.1 и ал.2 от ДОПК ревизионното производство е спряно, считано от 08.02.2022 г., а със Заповед № Р-16001621005901-143-001/21.02.2022 г. (л.348, т.2) последното е възобновено, считано от 09.03.2022 г. Двете заповеди са връчен на РЛ по електронен път (л.353 и л.350, т.2).

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-1600162100590(-092-001/13.04.2022 г. (л.137, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-3137/11.05.2022 г. (л.132, т.1). Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г. (л.33, т.1).