Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260062 от 25.08.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 43/2021
Вид
Решение № 260062
Подписан
25.08.2021
В сила
29.11.2022
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.08. 2021 г. гр.Търговище,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкият окръжен съд, гражданско и търговско отделение

На двадесет и пети август 2021 година в закрито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДАСКАЛОВА

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова, гр.дело № 43, по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. С.С., за допълване на решението на съда № 260061, постановено на 23.07. 2021 г.. Съдът се е произнесъл, че присъжда законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от произшествието, считано от датата на завеждане на исковата молба. За неимуществените вреди обаче, претенцията за лихва е считано от датата на увреждането, а именно 22.03. 2018 г. Не било посочено нищо, от което да е видно защо съдът приема тази дата и дали счита искането в тази част за основателно или неоснователно. Налице е непълнота по отношение на това искане – за мораторната лихва от датата на увреждането, до предявяване на исковата молба.

Ответникът счита, че молбата е неоснователна. Поканата към агенцията е отправена едва с предявяване на исковата молба и правилно съдът е присъдил лихвата от 07.12. 2020 г. Затова се иска молбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок след съобщаване на решението. По същество, искането за допълване е основателно.

Действително по отношение на присъдената законна лихва върху двата вида обезщетения за ищците, съдът в решението си е посочил, че тя се дължи считано от 07.12. 2020 г., до окончателното изплащане.

Видно от исковата молба, в петитума й търсената лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци е от датата на произшествието. В този смисъл, нито в мотивите си, нито в диспозитива съдът се е произнесъл по отношение на целия период, за който се търси законната лихва.

Касае се до пропуск на съда и непълнота на решението, по отношение на всички направени от страните искови претенции.

Затова и молбата за допълване по начало е допустима и основателна.

По същество съдът следва да изложи мотиви дали уважава претенцията или я счита за неоснователна.

Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Според чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата.

Както законът, така и правната теория и практика приемат, че при присъждането на парични обезщетения за непозволено увреждане, обезщетението за лихва се присъжда от датата на увреждането. Т.е. възникването на вредите става в момента на увреждането и от този момент длъжникът се счита, че изпада в забава.

Затова искането за присъждане на законната лихва от деня на увреждането е основателно.

В този смисъл съдът следва да допълни решението си и в диспозитива, като се счита, че лихвата върху неимуществените вреди за двамата ищци се дължи от 22.03. 2018 г.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА Решение № 260061 от 23.07. 2021 г. на ТОС по настоящото гр.д. № 43/ 2021 г., като по отношение на К.К., след думите „40 000 лв./четиридесет хиляди/лв., считано от“ се чете следното: вместо 07.12. 2020 г. да се счита „22.03. 2018 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди", а по отношение на И.К.И. след думите „35 000 лв./тридесет и пет хиляди/лв., считано от“ се чете следното: вместо

07.12. 2020 г. да се счита „22.03.

2018 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди".

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: