Решение № 690 от 18.05.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 107/2025
- Вид
- Решение № 690
- Подписан
- 18.05.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 690 гр. Плевен, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. В.ева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430100107 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ’’Източна индустриална зона” 128, представлявано от изп.дир.инж. Й.В.В., чрез юрк. юрк.Цв.В. против Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***. С разпореждане, постановено по ч.гр.дело № 6425/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и след депозирано възражение е указана възможността за предявяване на настоящия иск – предявен за установяване съществуване на вземане спрямо Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот апартамент, находящ се на адрес ***. аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 1 топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението па ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че вземането е формирано, както следва: сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.; сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 258,93лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сгради а инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 267,25лв.; сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 36,63лв.; сума за услуга дялово разпределение в общ размер от 57, 60 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; корекции - 0 лв. Заявява се, че има 2 монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1бр. водомери за БГВ; 2бр. уреди /ИРУ/;щранг-лира в баня.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен** АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от:
1.
Главница в размер от 620, 41 лв. за периода 01.11.2022 г. - 30.09.2024 г.,
2.
Мораторна лихва в размер от 91,64 лв. за периода 04.01.2023 г. 29.10.2024 г., ведно със законната лихва.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв.В.Г., преупълномощен от адв.М.А., с който искът се оспорва, респ. прави се възражение за недължимост на ½ част от вземането. Заявява се и е представено копие от постановено съдебно решение по гр.д.№ 692/1995год. по описа на ПлРС, че представеният от ищеца Нотариален акт не отразява действителното правно положение по отношение процесния имот, т.к. договорът е развален с посоченото по-горе съдебно решение и имотът е придобит от ответника и неговя брат по наследство, след смъртта на родителите им.
Наведени са подробни доводи в тази връзка.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Ц., който прави измененине на размера на предявените искове, допуснато от съда, както следва – главнца - 310,20лв., лихва – 45,82лв.
В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.Г., който оспорва иска , поддържайки наведените в писмения отговор доводи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.
3
6425/2024год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, като се отчете обстоятелството , че в исковото производство ищецът е изменил размера на исковете – с оглед установяване на факта,че ответникът е съсобстевник на процесния топлоснабден имот със своя брат при равни права – всеки притежава 1/ 2 ид.част.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени погоре в настоящия съдебен акт.
По делото се установява, че ответникът е съсобственик на процесния топлоснабден имот- находящ се в ***, аобонатен №***. Делото е попълнено с доказателства досежно факта, че същият е съсобстевник на процесния имот нотариален акт на л.25 от длото и съдебно решение, влязло в сла на 13.06.1995год., постановено по гр.д.№ 692/1995год. по описа на ПлРС /л.72 и сл. от делото/, с което е развален на основание чл.87 ал.3 от ГПК договор за издръжка и гледане, с предмет процесиня имот, сключен между ответника и неговите родители собственици на имота/. След развалянето на договора и смъртта на родетлите на ответника съответно – Ст.И. Г., починал на 23.03.1998год./л.60 от делото/ и А.Г.Г., починала на 29.04.1998год., имотът им е наследен от техните деца Г. С. Г. и П. С. Г.. По този въпрос спор не е налице.
Видно от представените от ищцовото дружество фактури е, че като потребител на топлоенергия е вписан П. С. Г.. Размерът на задължението, периода на същото и фактът, че имотът е топлоснабден, не се оспорват от ответната страна. Ответникът твръди, че макар да е съсобственик и да притежава половината от процесния имот, не дължи заплащане на топлоенергия за същия, т.к. не живее в този имот, а същият се ползва изцяло само от неговия брат. С оглед това негово възражение ищецът е изменил размера на претенциите си, като претендира половината от първоначално претендирани суми съобразно правата на ответника в съсобствеността. В случая съдът приема, че направеното възражение от ответната страна е въпрос на вътрешни отношения с другия съсобственик, които не следва да се уреждат в настоящото исково производство, в което предмет на претенцията на ищеца е вземане съобразно правото на собственост на ответника в процесния топлоснабден имот. Ответникът твърди, че от години не ползва лично имота, 4 но и не предприема стъпки за прекратяване на съсобстевността на същия,поради което в това производство и съобразно предмета на делото съдът приема,че същият следва да отговаря по предявения срещу него иск – намален до раземра на 1/2 от задължението. В рамките на друго производство за същия остава открита възможността да защити правата си във вр. с плащане, което счита за недължимо и обогатило другиго.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат съобразно изменения им размер.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за настоящото исково производство в общ размер 175лв. /внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /. Следва да се присъдят и разноски в цялост за заповедното производство – общо 75лв., в минимален размер
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й. В.ев, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от 310,20лв. главница за периода 01.11.2022г. - 30.09.2024г., мораторна лихва 45,82лв. - за периода 04.01.2023г. до 29.10.2024г., законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2024год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №6425/2024год. по описа на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й. В.ев, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„Източна индустриална зона” №128, разноски за исковото производство – общо 175лв., както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №6425/2024год. по описа на ПлРС – общо 75лв.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6