Решение № 1153 от 09.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000502098 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 29.04.2021г , постановено по гр.д. № 101/2019г Окръжен съдБлагоевград, е осъдил ЗД Армеец да заплати на М. В. Г. и Н. К. Г. – на всеки от тях – по 150 000лв и на К. Н. Г.- сумата от 100 000лв , представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К. Н. Г.- син и брат на ищците, настъпила вследствие на ПТП на 13.06.2018г, причинено по вина на водач на МПС, застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявения иск от третия ищец за сумата над 100 000лв до 150 000лв и частично искането за присъждане на законна лихва. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на уврежданията от страна на починалия. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

В осъдителната част за сумите от по 105 000лв, присъдени на М. и Н.Г.и и в отхвърлителната част на иска на К.Г. за сумата над 100 000лв решението на Окръжен съд- Благоевград е влязло в сила, като необжалвано.

Решението на БлОС е обжалвано с въззивна жалба от ответника- застраховател 1

ЗАД Армеец, частично за сумите над 105 000лв за първите двама ищци и изцяло в осъдителната част относно К.Г.. Жалбоподателят поддържа, че не се установява материалната легитимация на К.Г. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, както и че ако има такова право следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.493а от КЗ. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определените обезщетения по размер са завишени, а не справедливи. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и в противоречие със съдопроизводствените правила не е събрал доказателства, относими и своевременно поискани от ответника. Моли решението на БлОС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени за обжалваемите суми, а за К.Г.- изцяло.

Въззиваемите пред настоящата инстанция- ищци пред БлОС са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорват жалбата.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът ЗАД”Армеец”АД се представлява по делото от юрк. М. , която поддържа въззивната жалба на дружеството и моли същата да бъде съобразена.

Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК , който представя.

Прави възражение за недължимост на претендираните от ищците разноски по реда на чл.38 от ЗА.

В определения от съда срок застрахователят депозира писмена защита по делото, с която моли жалбата на застрахователя да бъде уважена. Поддържа, че К.Г. не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат

К., тъй като не се установява изключителност в техните отношения и в изпитаните болки и страдания от смъртта на К.. Поддържа, че дори и да се установи материалноправна легитимация на този ищец да получи обезщетение за неимуществени вреди, то сумата следва да е съборазена с разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа, че определените обезщетения от съда са завишени, както и че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Въззиваемите М. В. Г. , Н. К. Г. и К. Н. Г. се представляват от адв. Ж. и адв. Б., които оспорват жалбата на застрахователя и молят решението на СГС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски по чл.38 от ЗА. Правят възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищци, пострадали лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила частично в осъдителната си част , с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на първите двама ищци на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗА Д „Армеец” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред претърпелите неимуществени вреди от ПТП настъпило на 05.06.2018г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорни по делото, пред настоящата инстанция, са въпросите за размера на дължимото се обезщетение на ищците Н. и М. Г.и- родители на починалия за неимуществени вреди , определени по реда на чл.52 от ЗЗД , дали ищцата К.Г. е легитимирана да получи обезщетение и в какъв размер и дали е налице съпричиняване на увреждането от страна на починалия.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се 3 определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на К. Г. е бил на 20 години, Н. и М. Г.и на 44 и 41 години, К.Г.- на 25 години.

В о.с.з. на 24.05.2021г са изслушани свидетелите И. Г., В. Д. и Я. П..

Свидетелят Г., установява, че познава ищците, в една махала живеят и познава Н. от деца. Свидетелят установява, че е познавал починалия К., той бил хубаво дете – винаги усмихнато, много амбициозен , много обичал да играе футбол, като играел в селски отбор, даже съотборниците му викали М.. Свидетелят установява, след смъртта на момчето всичко се обърнало . Семейството не са същите, свили са се хората.

Свидетелят установява, че след смъртта на К. близките му били в много лошо психическо състояние, както и че в момента са в лошо състояние. Свидетелят установява, че починалият е живеел в едно домакинство със сестра си , родителите си и баба си и дядо си. Свидетелят установява още, че бащата посещава нощем гробищата и се налага да го прибират оттам.

Свидетелят Д. установява, че с близките на починалия се познават не по-малко от 40 години. Свидетелят сочи, че това, което станало със семейството било най-лошото.

Споделя, че майката, бащата и сестрата много тежко преживяват станалото.

Свидетелят установява, че бащата посред нощ си взимал кафе и заминавал на гробищата. Според свидетеля родителите нямат мира и спокойствие. Според свидетеля майката я е ударило в зъбите, всичките зъби изкарала, остана без зъби и прави ченета. Свидетелят установява, че сестрата К. и починалият не с а се делили, спяли глава до глава на ъглова спалня от 20 години, все са били заедно. Свидетелката установява, че е присъствала когато К . влизал от вратата засмян, прегръщал баба си, били много близки със сестра си- целувал я, прегръщал я, качвал я на гърба, носел я в стаята при баба им. Свидетелката установява, че след инцидента, бащата и майката били сломени. Установява още, че всички живеели в едно домакинство.

Свидетелят П. установява, че с майката са приятелки от години, и познава и бащата. Установява, че детето /К./ било изключително добро и не трябвало да се случва това нещо. Според свидетеля ищците са добри хора и не го заслужавали просто.

Установява, че починалият и сестра му били изключително близки, навсякъде били заедно, били неразделни и спяли в една стая. Установява,че когато разбрали за смъртта на К. на сестра му и на майка му им станало лошо. Свидетелят установява,че семейството празнува всеки рождения ден на К. с торта на гроба му. Установява,че със сестра си К. бил в толкова близки отношения, че просто все едно бяха един и същи човек. Установява още, че майката, като вижда връстниците на К. се чувствала съкрушена, тъй като той трябвало сега да е с връстниците, а не там, където е в момента.

Свидетелят установява, че К. бил изключително добро дете, нито пиел, нито пушел, нито имал някаква друга зависимост, възпитано, културно, винаги готово да помогне.

4

Установява,че бащата ходил доста често през нощта на гробищата, което продължава и понастощем. Според свидетеля майката била лъчезарен човек, сега се е свила, не общува с хората, не се събира с приятели. Сочи, че с времето нещата стават все посериозни и по-сериозни, защото тя осмисляла точно какво се е случило. Сестрата К. в момента е затворена, не е това момиче, което се усмихвало и било лъчезарно.

Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелите споделят факти, които са възприели като очевидци и техните показания, макар и повърхностни , са взаимоподкрепящи се. Показанията на свидетелите са житейски логични, не се опровергават от други доказателства по делото и липсва основание да се пиреме,че са дадени при предубеждения или пристрастност.

В о.с.з. на 03.02.2021г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. Д. А.- психолог, от която се установява, че при неочакваната загуба на К., психическото състояние на ищците покрива критериите на обща стресова реакция. Установява се, че ищците понастощем са в състояние на субективен дистрес, емоционално разстройство, което е последица от стресогенно жизнено събитие, налице е разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция, като преживените емоции са в пряка връзка и следствие на злополуката. При К.Г., според вещото лице, е отключено разстройство в адаптацията. Според вещото лице не е възможно пълно възстановяване психиката на ищците, като възможно само възстановяване на социалното функциониране, връщане към извършването на рутинната ежедневна дейност и планиране на житейски цели – адаптиране към променената жизнена среда. Според вещото лице К.Г. изживява драматично загубата на брат си, но е с благоприятна прогноза за пълно възстановяване, благодарение на възрастта й и адаптивните й способности.

При така установеното съдът прави следните изводи по отношение на справедливия размер на обезщетението на родителите Н. и М. Г.и С оглед установеното– настъпилата внезапна , неочаквана смърт на млад мъж, син на ищците, здраво момче, наскоро завършило училище , описано като усмихнато, добро и възпитано , като съобрази обстоятелството, че ищците и починалия са имали близки, ежедневни отношения, създали са навици в общ бит, че родителите са разчитали на помощта на сина си както в ежедневието си, така и на старини, като съобрази как смъртта на К. внезапно и безвъзвратно преустановява установени навици в бита и ежедневието, което дава отражение във всички сфери на живота на ищците, като съобрази още нормалния житейски шок от смъртта на починалите, все още непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на починалия, установено от разпитаните свидетели, които сочат,че бащата посещава нощем гроба на сина си и че родителите празнуват рождените дни на К. на гроба му с торта, като съобрази също така установената от СПЕ психологическа травма- разстройството в адаптацията , следи от изживения стрес от родителите и понастоящем, като съобрази и 5 невъзможността на ищците да се върнат към своя обичаен ритъм на живот съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на тези двама ищци за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от по 150 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на вредата и следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически условия , намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.