Определение № 3673 от 22.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3673 гр. София, 22.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002100779 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 178/16.01.2023 г. на С. С. М., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Ю. С., срещу въззивно решение № 227/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 223/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която ответникът С. С. М. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Г. Й. Ш. още 10 000 лева към първоначално присъдената с първоинстанционното решение сума от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.

Въззивният съд длъжен ли е да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените по делото доказателства; 2. В контекста на своевременно въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат пред първоинстанционния съд, въззивният следва ли да анализира свидетелските показания в тяхната цялост и взаимна връзка и да ги отнесе към мотивите на решението си; 3. В случаите когато вещото лице не притежава нужната квалификация и неговото заключение е оспорено пред първоинстанционния съд, въззивният съд, с оглед изясняване на делото от фактическа страна, длъжен ли е служебно да назначи експертиза, без да е въведено такова оплакване пред него; 4. Какъв е критерият за справедливост, влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №4/1968 г., присъждането на 1 приблизително еднакви обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси; 5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, как е приложил обществения критерий за справедливост и как е определил конкретния размер обезщетението за неимуществени вреди; 6.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли обективните факти - стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането; 7. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се произнесе за социалноикономическите условия в страната (над 23 минимални работни заплати за страната - 650 лв. за м. август 2021 г.) и да ги вземе предвид в мотивите на решението си.

Ответникът по касация – Г. Й. Ш., чрез процесуалния представител адв. В. Я., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 197/11.08.2022 г. по гр. д. № 152/2022 г. на Районен съд - Момчилград в частта, с която искът на Г. Й. Ш. против С. С. М. по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5 000 лева до 15 000 лева. Постановено е друго, с което С. С. М. е осъден да заплати на Г. Й. Ш. 10 000 лева допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от нанесената средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал.

1 НК на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 11.08.2021 г.

Първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че с протоколно определение по н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което С. С. М. е признат за виновен за това, че на 11.08.2021 г., в [населено място] е причинил средна телесна повреда на Г. Й. Ш., изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затруднение на движението на лявата ръка за повече от месец - престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. с ал. 1 НК. Посочено е, че одобреното от наказателния съд споразумение, по аргумент от чл. 383 НПК, има последиците на влязла в сила присъда, задължителна за граждански съд относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания и представеното експертно заключение по назначената по делото СМЕ е установено, че на 11.08.2021 г., в близост до магазина „Н.“ и чейндж-бюро в центъра на [населено място], вследствие на възникнал конфликт между Г. Ш. и С. М., ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става и 2 охлузване кожата на десния крак, получени при удар с тъп твърд предмет. Вещото лице е посочило, че по време е възможно описаните увреждания да са причинени по твърдения от ищеца начин – на 11.08.2021 г., около 18,00 ч., е бит с юмруци и ритници и повален на земята от ответника /сега касатор/ С. М.. На Г. Ш. е приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация, медикаменти и физиотерапия. Въпреки приложеното лечение не е налице пълно излекуване на травмата. Флексията в лявата лакътна става /сгъване/ в крайната фаза е болезнена и невъзможна, а екстензията /разгъване/ е възможна на 40 градуса. Налице е ригидност на мускулатурата и оточност в областта на лявата лакътна става. От събраните по делото свидетелски показания съдът е установил, че ищецът бил левичар и поради счупването в лявата му ръка, се налагало да го храни майка му, като не можел и да шофира, поради което бил возен от приятелите си, когато се налагало да пътува.

Бил е променен психически, като се отдалечил от хората, затворил се в себе си, имало и период, в който не вдигал телефона на своите приятели. При излизане навън с тях на срещи в кафене или ресторант, се оглеждал, защото изпитвал страх от С. и споделял, че сънува кошмари, постоянно говорел за случката. При тези фактически данни е прието за доказано причиненото на ищеца от ответника увреждане – счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става, от което претърпял и търпи болки и страдания и е влошено емоционалното му състояние, които неимуществени по своя характер вреди следва да бъдат обезщетени, като пряка и непосредствена последица от увреждането.

Прието е, че е налице противоправно поведение, обосноваващо отговорност на касатора за последиците от увреждането, което претърпял Г. Ш. Въззивният съд е намерил, че сумата от 15 000 лева представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: причинената травма на лявата ръка на пострадалия представлява средна телесна повреда по смисъла на НК, довела до трайно затрудняване на движението за повече от един месец; в едногодишния период след причиняването на травмата, същата не е излекувана въпреки проведеното адекватно лечение – сгъването в крайната фаза на пострадалата ръка е болезнено и невъзможно, а разгъването е възможно до 40 градуса; налице е ригидност на мускулатурата и оточност на лявата лакътна става, от което пострадалият продължава да търпи болки и страдания, и неудобства; активната ръка на ищеца е именно лявата, което обстоятелство в значителна степен усилва негативните последици от счупването както по отношение на общото здравословно състояние на пострадалия, така и върху качеството му на живот въобще; лечението посредством гипсова имобилизация в продължение на 35 дни, като след свалянето на гипса е било предприето раздвижване и рехабилитация; проведените 6 бр. последващи физиотерапии, но без възстановяване на двигателните функции на ръката в пълен обем, с неблагоприятна прогноза за пълното оздравяване; интензивни болки и страдания в първите няколко седмици, с нестихващ характер, довели до невъзможността ищецът да се обслужва сам, да се храни сам, да шофира, пълноценно да изпълнява работните си задължения, което го принудило в по-късен етап да напусне работното си място; причинена психична травма, 3 изразяваща се в затваряне в себе си и изолиране от приятелите си; поява на чувство на страх, когато в по-късен етап започнал да излиза навън, на безпокойство; поява на нощни кошмари; активната млада възраст на пострадалия, чийто начин на живот, социална и трудова ангажираност са се променили драстично.

Като недоказано е преценено твърдението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което липсват предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на следващото се на ищеца обезщетение.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия и втория въпрос от изложението към касационната жалба относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се /вкл. относно направеното от касатора възражение за съпричиняване/, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни 4 изводи.