Определение № 18391 от 01.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18391 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Виолета Йовчева

Атанас Ст. Караиванов като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507921 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 200751/ 23.06.2026 г. ( по регистратурата на СРС) на ответника „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София чрез пълномощника – адвокат С.У. от САК срещу определение № 20489 от 3.06.2026 г. на СРС, 171 състав по гр.д.№ 58236/2025 г. , с което е отказано по негова молба изменение на решението в частта относно присъденото на пълномощника на ищеца на основание член 38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение чрез намаляването му от 245,42 евро (480 лева) на 153,39 евро (300 лева) .

В частната жалба след сравнение на режимите за определяне на адвокатството възнаграждение при оказване на безплатна правна помощ по реда на член 38 от ЗА и по реда на ЗПрП се поддържа, че обжалваното определение не отчита провеждането на едно открито съдебно заседание без участието на пълномощника, ограниченият предмет на доказване, осъществяването на защита на едно благо при съединени в условията на обусловеност искове , необвързващия съда характер на правилата на НВАР; ангажираността на адвоката с внасянето в СРС над 300 идентични по съдържание искови молби , от които - 10 броя са подадени от името на В.С.С. с цел – генериране на разноски и при злоупотреба с право .

В подадения отговор насрещната страна В.С.С. изразява чрез 1 пълномощника си – адвокат Д.М. – становище за неоснователност на частната жалба срещу отказа за допълнително намаляване на определеното по реда на член 38 от ЗА възнаграждение ,тъй като ищецът е упражнил с искове в различни искови производства права, произтичащи от различни договори, злоупотреба с право няма установена, съдът е отчел броя на исковете, насочени към защита не на едно благо, подготовката на исковата молба и доказателствените искания на ищеца и на становището по събраните доказателства . Поддържа се, че за изхода на частната жалба правно значение има договореното и заплатеното от частния жалбоподател възнаграждение за исковото производство .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на неизгодния за него обжалваем съгласно член 248,ал.3 от ГПК съдебен акт в указания в него двуседмичен ( по - дълъг от определения в закона – член 275,ал.1 от ГПК като едноседмичен ) срок за обжалване, считан от 10.06.2026 г.

Частната жалба е допустима и неоснователна .

Отговорността за заплащане на възнаграждение в полза на адвоката, осъществил безплатно правно съдействие и защита в случаите по член 38,ал.1,т.1 – т.3 от ЗА възниква , ако насрещната страна носи отговорност за разноски към неговия доверител – член 78,ал.1 – 4 от ГПК, като определянето на размера на отговорността е правомощие на съда - член 36, ал.3 и ал.4 от ЗА , към които препраща член 38,ал.2 от ЗА ( в действащата редакция от Дв,бр.17 от 2026 г.). Служебният адвокат, назначен при предоставена правна помощ по реда на член 94 и сл. от ГПК , получава при осъществена добросъвестно и компетентно безплатна адвокатска защита възнаграждение винаги, без оглед на изхода от спора. Заплащането му е уредено в ЗПрП, а размерът му се определя от орган, различен от съда - националното бюро за правна помощ съобразно правилата на НЗПрП. Възнагражденията за една и съща адвокатска работа по НВАР и НЗПрП се различават съществено, но това е нормативно решение на компетентните по приемането им органи/организации .

Ищецът, като материално затруднено лице по смисъла на член 38, ал.1, т.2 от ЗА, е получил адвокатска защита , уговорена като безвъзмездна в сключен към 15.04.2026 г. договор, по искове за нищожност на няколко основания (по ЗЗД и ЗПК) на две клаузи от договор за потребителски кредит– 2 за неустойка за непредоставено в срок обезпечение и за такса за ВИПобслужване и иск за връщане на платеното по тях в общ размер от 27,61 евро ( 54 лева ). С исковете се защитават различни блага – необвързаността на ищеца от действието на уговорките за неустойка и такса за ВИП – обслужване и връщането на платеното по тях . Доколкото между страните не е спорно наличието на няколко сключени по между им договори от вида на тези за потребителски кредити , ищецът не е длъжен да заявява права по всички тях в едно производство и образуването на десет дела с предмет - права и вземания, произтичащи от различните договори, не осъществява злоупотреба с право .

Сходството в уговорките в договорите предопределя сходството във вида на търсената защита и обосноваващите я обстоятелства в следващите дела, в случай че заемодателят продължава да претендира правни последици от клаузи, еднакви или сходни с тези от другите договори, които С. вече е успешно оспорил като нищожни по съдебен ред. СРС не е приел, че при определянето на възнаграждението по член 38,ал.2 от ЗА е обвързан от правилата на НВАР. Възнаграждението по НВАР може да служи на съда за ориентир и не е изключено при съвкупното прилагане на критериите по член 36,ал.3 от ЗА, то да бъде присъдено в същия размер . Определянето на възнаграждението в размер на 480 лева в ДДС , равняващо се на размера по член 7,ал.2,т.1 от НВАР като за един оценяем иск за защита на интерес под 1 000 лева е съобразено с извършената от адвоката работа : подготовката на исковата молба с излагане на обстоятелствата , на които се основава претендираната нищожност на двете клаузи и които не са ограничен брой, както се твърди в частната жалба и на молбата от 21.01.2026 г. с доказателствено искане за експертиза. Като е отказал да намали така определеното възнаграждение , СРС е процедирал законосъобразно .

Воден от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 200751/23.06.2026 г. ( по регистратурата на СРС) на ответника „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София чрез пълномощника – адвокат С.У. от САК срещу определение № 20489 от 3.06.2026 г. на СРС, 171 състав по гр.д.№ 58236/2025 г. , с което е отказано по 3 негова молба изменение на решението от 20.04.2026 г. в частта относно присъденото на пълномощника на ищеца- адвокат Д.М. от САК - адвокатско възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА чрез намаляването им от 245,42 евро ( 480 лева ) на 153,39 евро ( 300 лева ) .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4