Решение № 189 от 19.09.2016, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.09.2016 година, град Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА и при секретаря Р.И., при участието на Младши прокурор

Евгения Стефанова, като разгледа докладваното от Председателя

Гражданско дело №357 по описа на Съда за

2016 година, за да се произнесе взе предвид:

Предявенити искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на Държавата и Общините за вреди (ЗОДОВ).

Гр.дело №357/2016 година по описа на Районен съд - Свиленград е образувано въз основа на Искова молба, подадена от М.С.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.О. и С.М.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т. К., против Прокуратурата на Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2.

Твърди се в Исковата молба, че срещу двамата ищци било образувано Досъдебно производство (ДП) – сл.д.№29/2014 година по описа на ДАНС-Н21-Хасково, в последствие заведено в ДП №27/2015 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково, по което били привлечени като обвиняеми лица.

На 11.11.2014 година двамата ищци твърдят, че са били задържани. На 12.11.2014 година били привлечени в процесуалното качество на обвиняеми като първият от тях бил обвинен за престъпление по чл.354а, ал.2, изречение второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК; а вторият – по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК. На 14.11.2014 година по отношение на двамата била взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража” от състав на Окръжен съд – Хасково. На 20.11.2014 година състав на Апелативен съд – Пловдив отменил съдебния акт на първоинстанционния Съд и на всеки от двамата ищци била определена мярка за неотклонение „Подписка”. С Постановление от 23.11.2015 година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково било прекратено наказателното производство срещу двамата ищци по ДП №27/2015 година на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, влязло в сила на 03.12.2015 година.

Ищците сочат, че в процесуалното качество на обвиняеми съдействали за разкриване на обективната истина по всякакъв начин.

В резултат на действията на Прокуратурата на Република

България от продължилото около 1 година ДП понесли значителни неимуществени вреди. При определяне на претендирания размер на неимуществените вреди взели предвид и 9-те дни, през които били с мярка „Задържане под стража”.

Първият от тях - М.С.С., изпитвал силни душевни страдания от факта на задържането; бил под постоянен стрес и напрежение; чувствал се подтиснат и отчаян; изпитвал страх и тревога от възможността да бъде осъден на наказание „Лишаване от свобода” за дълъг срок и на сериозна финансова санкция, която предвиждал състава на повдигнатото му обвинение; след задържането му изпаднал в шок и силен стрес, не можел да спи и да се храни от притеснение; след освобождаването му продължил да изпитва тревога, неудобство и негативни емоции, което се отразявало зле на психиката и поведението му; превърнал се в нещастен, потиснат и унижен мъж и съсипан психически човек; понасял ограниченията, които качеството на обвиняем му налагало; дискредитирал се пред близки, приятели и познати; всички го обсъждали, тъй като случаят с обвинението и задържането му бил широко медийно разгласен; чувствал се опозорен; нямал желание за трудова и социална реализация; затворил се в себе си; охладнели отношенията му с приятелката му и т.н.

Вторият от тях - С.М.С., сочи че преживял тежко задържането и обвинението за тежко умишлено престъпление; след предишното си осъждане и предсрочното му условно освобождаване възвърнал уважението и доверието на хората; след арестуването и обвинението изпаднал в отчаяние и психически се сринал; бил в постоянен стрес и напрежение от това че отново бил подведен под наказателна отговорност и от опасността да изтърпи и наказанието по предишното осъждане, за което бил предсрочно условно освободен; престанал да общува с хората, тъй като постоянно го обсъждали в негативен план и ехидно му подмятали, че е замесен в канал за дрога; изоставил и неглижирал работата си и т.н.

От Съда се иска да бъде осъден ответникът да заплати на първия от ищците сумата в размер на 15 000 лв. и на втория - сумата в размер на 12 000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.2015 година (датата на влизане в сила на Постановление от дата 23.11.2015 година за частично прекратяване спрямо ищците на наказателното производство) до окончателното изплащане на сумите.

Двамата ищци претендират разноски по делото. Представени са Списъци на разноските.

В едномесечния срок за Отговор ответникът е депозирал такъв чрез Евгения Стефанова – Младши прокурор в Районна прокуратура - Свиленград. Намира исковете за допустими, но неоснователни поради недоказаност на претендираните вреди както по характер, така и по размер, липсвала пряка причинно-следствена връзка между обвинението за престъпление от общ характер и твърдяните претърпени неимуществени вреди; а от друга страна наказателното производство било приключило в разумен срок, вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” налагало извода за търпени вреди не само от органите на Прокуратурата на Република България; предишното осъждане на С.С. сочело на по-нисък интензитет на търпените от него вреди; в приложените копия на статии от вестници и електронни сайтове не се съдържали изявления на органите на Прокуратурата на Република България. Сочи се за приложение на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Алтернативно се иска от Съда да намали размерите на обезщетенията, в случай на присъждане на такива, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тези на ЕСПЧ, липсата на по-значителни вредни последици за ищците и тъй като обстоятелствата, изложени в Исковата молба сочели на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство и претендираните размери на обезщетенията не били съобразени с икономическите условия.

Не се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание, ищците С., редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си представител – адвокат В.О. поддържат предявените искове. В дадения срок адвокат О. представя Писмени бележки, в които подробно обосновава основателността на исковете.

В съдебно заседание, ответникът Прокуратурата на Република България чрез Младши прокурор

Евгения Стефанова от Районна прокуратура - Свиленград поддържа Отговора на исковата молба и оспорва исковите претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Постановления от 12.11.2014 година по ДП №29/2014 година по описа на ДАНС-Н21-Хасково, в последствие заведено в ДП №27/2015 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково, ищците С. са привлечени като обвиняеми за престъпление съответно по чл.354а, ал.2, изречение второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК – за първия от тях и по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК – за втория от тях. На същата дата са разпитани и в процесуалното качество на обвиняеми.

Със Заповеди от дата 11.11.2014 година двамата ищци са задържани за 24 часа, а с Постановления от 12.11.2014 година – за 72 часа.

На

14.11.2014 година с Определение №479, постановено по НЧД №640/2014 година, по отношение на двамата ищци в настоящото производство е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража” от състав на Окръжен съд – Хасково. На 20.11.2014 година състав на Апелативен съд – Пловдив отменя съдебния акт на първоинстанционния Хасковски окръжен съд и на всеки от двамата ищци определена мярка за неотклонение „Подписка” с Определение №469, постановено по ВНЧД №453/2014 година.

По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия, включително повторни разпити на двамата обвиняеми С. и на 11.11.2015 година с Протоколи да предявяване на разследване разследването по ДП им е предявено.

С Постановление от 23.11.2015 година на Прокурор при

Окръжна прокуратура – Хасково прекратява наказателното производство срещу двамата ищци по ДП №27/2015 година на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК и са отменени взетите мерки за неотклонение „Подписка”.

Постановлението е влязло в сила на 03.12.2015 година. В мотивната част на цитирания Прокурорски акт е посочено, че не са събрани доказателства, които по един безспорен, несъмнен и категоричен начин да посочат, че обвиняемите С. за извършили престъпленията, за които са им били повдигнати обвинения.

За доказване на неимуществените вреди, по искане на ищцовата страна бяха допуснати до разпит в процесуалното качество на свидетели лицата С.С.П. и А.П.К..

От показанията на свидетеля П., майка на първия ищец (, който живеят заедно) и бивша съпруга на втория ищец се установява, че двамата ищци са били задържани 9 дни, през които период били в много тежко състояние (М.С. бил изключително съкрушен, не искал да говори, бил с наведена глава, срамувал се), което допълнително се влошавало от огромното медийно внимание, което им се обръщало. След освобождаването им напрежението в семейството все повече и повече нараствало предвид възможността несправедливо да ги признаят за виновни. М.С. се сгодил месец - месец и половина преди задържането му и правили планове за сватба, която и до настоящия момент не се осъществила. Когато М.С. излезнал от ареста бил друг човек - бил изключително притеснен, угрижен, не искал да говори, не излизал, приятелите не го търсели, а и той нямал желание да говори с хората. Тръгнал веднага към полето, за да намери утеха и да да бъде сам със себе си с трактора. След това го обхванала меланхолия - не искал да ходи да оре, спрял да ходи да оре, гледал с нежелание на предстоящата работата, мислел само за това, че го очакват много дълги години затвор. Започнали и кавги в къщи, дразги с приятелката му, изнервила се обстановката - възникнало недоверие между него и приятелката му.

Преди задържането му М.С. бил изключително трудолюбив, занимавал със земеделие, учил, завършил Математическата гимназия в град Хасково, след това „Стопанско управление” в град Велико Търново, не пиел, не пушел, бил добър човек с хубава ценностна система. За влошаване на състоянието му допринесъл и факта, че случаят бил изключително разгласен по медиите – свикали се пресконференции на МВР, Главния секретар, случаят се отразявал по телевизии, радио, интернет, вестници. В Свиленград хората подмятали, че М.С. е спечелил парите си с трафик на наркотици. Приятелката му отначало го подкрепяла, но в последствие и в нея се прокраднало някакво съмнение и му е казвала, че ако наистина нещо се докаже няма да стои и да го чака да излезе от затвора. М.С. спрял и да ходи на работа и изпаднал в депресия. В един момент много трудно намирал работници, тъй като му отказвали. В резултат на задържането и повдигнатото му обвинение бил накърнен авторитета и реномето на М.С. - хората го избягвали, а тези които отиваха при него отивали, за да научат някаква клюка.

Свидетелят сочи, че винаги когато бил за разпит отивал със страх, че нещо може да е изфабрикувано и отново да бъде задържан.

От показанията на свидетеля А.П.К., братовчед на първия ищец и племенник на втория ищец се установява, че след освобождаването му С.С. бил изпаднал в нервно състояние - не бил себе си, не се хранел, трудно разговарял, отслабнал, не му се работело, не излизал от дома си – само гледал през прозореца, било го срам, изпаднал в депресия, не го посещавали приятели. Казвал, че няма за какво да работи и че го обвиняват за неща, с които няма никаква връзка. Споделил със свидетеля, че се съмнява, че всичко е нагласено и че си търсят жертва и той е най подходящата такава. Опасявал се, че може да влезе отново в затвора. След като излезнал от затвора се върнал към живота - създал си работа, започнал да се занимава отново със земеделие, увеличил декарите, които обработвал, общественото мнение в града било много добро за него. След като го задържали, в града започнали да говорят, че тровил децата като случаят бил разгласен по всички медии.