Решение № 138 от 24.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Плевен, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря В. Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20254430200126 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-0938-003226 от 30.08.2024 г. на Началник група в ОД на МВР Плевен, Сектор Пътна полиция - Плевен, на Т.

Р. Ц., ЕГН ********** са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката, която го обжалва и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Твърди, че 18.08.2024г. в 21:20 часа, паркирала личния си лек автомобил ***, с рег. № *** на ул.“Д.П., преди спирката за ж.к.“Д“, находяща се пред аптека „***“, за да си купи дюнер. След това се качила в автомобила и потеглила в посока ул.“***“. Спряла на кръстовище, образувано от ул.“Д.П. и „***“, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба. Твърди, че не е възприела подаденият й светлинен и/или звуков сигнал на полицейския автомобил. В района на ***“ възприела звуковия и светлинен сигнал на полицейския автомобил и спряла. Била проверена за наличието на алкохол в кръвта. Бил й съставен Фиш, за неправилно паркиране на ул. “Д.П..

Твърди, че след проверката полицейските служители й заявили, че не е била 1 спряла на подаден звуков и светлинен сигнал, поради което й бил съставен и АУАН за това нарушение.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание.

В съпроводително писмо, с което е изпратил административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1388715 e съставен на 18.08.2024г. от А. М. Б. на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ против Т.

Р. Ц. от гр. С., ЕГН **********, затова, че на 18.08.2024г. в 21:20 часа в гр.Плевен на бул. „Д.П. до № 16 с посока на движение към улица „***“ като водач на лек автомобил ***“ с рег. № ***, лична собственост, извършва следното нарушение: Водачът на превозното средство не се съобразява със светлинен и звуков сигнал на служебен автомобил *** с рег. № *** собственост на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, като не спира в дясно за проверка. Водачът пътува сам в автомобила. Водачът е спрян на улица „*** до № 14.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото А. М. Б. се установява, че заема длъжността автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“. Установява се, че на посочената в акта дата с колегата си Д. К. К. се позиционирали на автобусна спирка на ул.“Д.П. до №16 в гр. Плевен, където съставяли фишове са неправилно паркиране.

Установява се, че жалбоподателката, която била спряла на автобусната спирка, паркирала автомобила си до павилион за закуски, откъдето си взела един дюнер. След това привела автомобила в движение, преминала през кръстовището и продължила по ул. ***“. Установява се, че последвали автомобила като включили светлинен и звуков сигнал, при което жалбоподателката спряла в района на МОЛ Плевен.

2

Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на свидетеля Д. К. К. – присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН.

Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

Съгласно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП . Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоппалка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен 3 полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно чл.

170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка – този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС, включително и тези в нарушение, да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателката не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.

Съгласно относимите правни норми, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП ). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

4

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.

При тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна, с оглед което оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателкта в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото присъждане, а от страна на АНО не се претендира такива.

Поради това и с оглед изхода на делото е налице основание заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отмененото НП. Същото е в минималния размер от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 24-0938-003226 от 30.08.2024 г. на Началник група в ОД на МВР Плевен, Сектор Пътна полиция - Плевен, с което на Т. Р. Ц., ЕГН********** са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на

5

Т. Р. Ц. с ЕГН7711133007 от гр.С., бул. „***“ № 137, вх.Б, ет.5, ап.15 направените по делото разноски в размер на 400/четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6