Присъда № 6 от 11.03.2025, Районен съд - Костинброд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6 от 11.03.2025 г. ПОСТАНОВЕНА

ПО Н.О.Х.Д. № 158 / 2024 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - гр. К.

Районна прокуратура – гр. К. е повдигнала и предявила обвинение срещу В. Г. И., ЕГН ********** от с. И., за това, че на 16.10.202 3 г. около 13.05 ч. в с. Г., община К., по ул. „Ц.“ № 20, с посока на движение към гр. К. е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № СО **** ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3.04 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ARNA – 0159, поредна проба № 1357 / 16.10.2023 г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК – НОХД № 366 / 2016 г. по описа на РС – Своге, влязло в сила на 29.11.2019 г. – престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл - чл. 11 ал. 2 от НК.

С оглед направеното искане от подсъдимия производството да се гледа по реда на чл. 371 т.2 от НПК, РП – К. моли съдът да определи наказанието при условията на чл. 373 ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а от НК, като признае подсъдимият В. И. за виновен и му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 / една / година, след което съдът да приложи разпоредбата на чл.

58а от НК и да определи така определеното наказание с 1 / 3, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „Общ“ режим. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.2 от НК подсъдимият И. да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 / две / години. На основание чл. 343б ал.5, вр. с ал. 2 от НК да бъде присъдена равностойността на превозното средство, което подсъдимият е управлявал., тъй като същото не е негова собственост.

Подсъдимият В. Г. И., редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. М. - САК / пълномощно по делото – л. 11 /. Същият е дал съгласие делото да се гледа по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, като е заявил, че признава обстоятелствата, с оглед намаляване на присъдата и налагане на по – леко наказание. Моли съдът да си умре в къщи, тъй като не му оставало много време.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. М. - САК заявява, че съдът следва да се съобрази със заболяванията на подсъдимия. Също така същият е изтърпял присъдата си, без да нарушава изпитателния срок и без да извърши друго престъпление в изпитателния срок. Същата сочи още, че с поведението си в производството по настоящото дело подсъдимият В. И.

1 доказва осъзнаването на допуснатата от него грешка и желае поправянето си.

Не възразява подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 / две / години. Но адв. М. – САК моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като наказанието да бъде отложено за максимален изпитателен срок, тъй като счита, че това наказание е достатъчно, за да може подсъдимият да се превъзпита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият В. Г. И. е ......................................................

..................................................................................................................................................

На 16.10.2023 г. около 13.05 часа подсъдимият В. Г. И., ЕГН ********** се движел в с. Г. по ул. „Ц., като управлявал МПС – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № СО **** ВН. Полицейският дежурен автопатрул на РУ – К., в състав свид. Х. Г. и свид. И. П. възприели автомобила, който се движел към гр. К. и спрял на средата на пътното платно на ул. „Ц.“ пред № 20. От мястото на водача слязъл подсъдимия В. Г. И., ЕГН **********. Полицейските служител отишли до автомобила и се легитимирали на подсъдимия, след което му поискали документите за самоличност. При осъществения контакт същите установили, че водачът И. бил във видимо нетрезво състояние, поради което бил изпробван от свид. П. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARNA – 0159, като същото отчело съдържание на алкохол в издишания от обвиняемия въздух – 3.04 промила алкохол на хиляда.

За констатираните нарушения на подсъдимия били съставени Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / и бил издаден талон за медицинско изследване с № 017953. Полицейските служители съпроводили подсъдимия до ФСМП – К., където бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества. В протокола бил отразен отказа на подсъдимия В. И. да даде кръвна проба за изследване.

Видно от приложената по делото справка от ПП – КАТ се установява, че подсъдимият В. Г. И., ЕГН ********** е неправоспособен като водач на МПС, въпреки че има издадено СУМПС, което е с изтекъл срок на валидност.

Налице са данни за извършени нарушения и налагани наказания в минал период.

Видно е от приложеното свидетелство за съдимост, че подсъдимият В.

Г. И., ЕГН ********** е осъждан за извършени от него престъпления по Р а з д е л II „Престъпления по транспорта и съобщенията“ по НК. С Определение / одобрено споразумение / по НОХД № 366 / 2016 г. по описа на РС – гр. Своге, влязло в сила на 29.11.2016 г. подсъдимият В. Г. И., ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

2

343б ал.2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 / три / месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 / три / години.

Съдът констатира, че към датата на деянието последиците от това осъждане не са заличени, доколкото за него не е настъпила реабилитация.

Описаната по – горе фактическа обстановка, която не се оспори от подсъдимия и неговият защитник, се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : показанията на свидетелите : И. А. П. / л. 28 /, Х. Х.в Г. / л. 29 / и другите приложени писмени доказателства : Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 923332 / 16.10.2023 г. / л. 30 /, талон за медицинско изследване № 0177953 / л. 34 /, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози / л. 35 – 36 /, справка за нарушител водач / л. 32 - 33 /, протокол за извършена проверка на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”, № ARNA – 0159 / л. 41 /, разпечатка за резултат от техническо средство / л. 42 /, автотехническа експертиза / л. 59 – 62 /, свидетелство за съдимост / л. 25 - 27 /, както и други документи и протоколи прочетени и приети на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. А. П. и Х. Х.в Г., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите П. и Г., които са лица, незаинтересовани от изхода на делото, с останалите събрани, проверени и кредитирани писмени доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност.

В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му. Досежно конкретно възприетите от свидетелите И. П. и Х. Г. факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза пазарната стойност на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № СО **** ВН е в размер на 2 583.00 / две хиляди петстотин осемдесет и три / лева.

С оглед разглеждане на делото по искане на подсъдимия по реда на чл.

371 т. 2 от НПК в съдебно заседание от 11.03.2025 г., съдът е обявил на основание чл. 372 ал. 4, във вр.с чл. 371 т. 2 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в съдебно заседание не разпитва подсъдимия, не разпитва 3 посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Съдът намира, че осъщественото от подсъдимия В. Г. И., ЕГН ********** престъпление следва да се квалифицира като престъпно деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, който престъпен състав не се явява повторен по смисъла на чл. 28 от НК по отношение на престъплението по първата алинея. За да е съставомерно деянието по този текст от закона е необходимо подсъдимият да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, както е в настоящият случай и да не е реабилитиран, амнистиран и т.н. В този смисъл е и константната съдебна практика / Решение № 549/2009 г. по н.д.

565/2009 г. по описа на ВКС, І н.о. /. Подсъдимият В. Г. И., ЕГН ********** видно от приложената по делото справка за съдимост е осъден с влязло в сила на 29.11.2016 г. протоколно определение, постановено по НОХД № 366 / 2016 г. по описа на Районен съд – гр. Своге за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 / три / месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 / три / години.

Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 158 / 2024 г. по описа на РС - гр. К. от страна на РП - гр. К. е, че подсъдимият В. Г. И., ЕГН ********** е обвинен в извършването на престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С оглед на изложеното съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл. 301 ал. 1 от НПК.

I . Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

По чл. 301 ал. 1 т. 1 от НПК - съдът счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия В. Г. И. и е извършено виновно от него с оглед на събраните по делото доказателства.

По чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК - извършеното деяние от подсъдимия В. И. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е доказано, че В. Г. И. на 16.10.2023 г. около 13.05 ч. в с. Г., община К., по ул. „Ц.“ № 20, с посока на движение към гр. К. е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № СО **** ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3.04 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ARNA – 0159, поредна проба № 1357 / 16.10.2023 г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК – НОХД № 366 / 2016 г. по описа на РС – Своге, влязло в сила на 29.11.2019 г. – престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият В. Г. И. имал представа в съзнанието си, че привежда в движение МПС, и е съзнавал предходната употреба на 4 алкохол. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Следователно действувал е виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е задължението си като водач на МПС да не привежда в движение автомобил след употреба на алкохол, но не се е съобразил с разпоредбите на закона и е осъществил деянието, след като веднъж вече е бил осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.