Решение № 305 от 05.02.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 305/5.2.2020г. гр. Пловдив,05.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.

ПАСКОВ при секретаря Д. Й. и участието на прокурор А. Т., като разглежда докладваното от съдията Г. ПАСКОВ административно дело № 3320 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл.

1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.Н.Н., ЕГН **********

***, чрез адв. Т., срещу Областна дирекция на МВР -

Пловдив, за присъждане на обезщетение в размер на 800 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 18-0281-001173 от 19.10.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив на РУ на МВР Карлово, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 866/2018 г. по описа на Карловски районен съд и КАНД № 1075/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив) разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Претендират се сторените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък.

Исковата претенция се основава на факта, че на Б.Н.Н. е издадено НП № 18-0281-001173 от 19.10.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив на РУ на МВР Карлово, с което на основание чл. 174, ал.

1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и е потвърдено с Решение № 55/13.03.2019 г., постановено по АНД № 866/2018 г. по описа на КРС, което решение, както и потвърденото с него НП, са отменени с влязло в сила Решение № 1714/08.08.2019 г., постановено по КАНД № 1075 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив.

Пред КРС Н. е представляван от адвокат Т., съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г., сключен с адвокат Т., като Б.Н.Н. е заплатил уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. А пред Административен съд Пловдив Н. е представляван от адвокат Т., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2019 г., сключен отново с адвокат Т., като Н. е заплатил уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С действията на своите служители по издаване на порочно наказателно постановление ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – ОД на МВР гр. Пловдив счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан, като оспорва същия както по основание, така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата претенция следва да бъде уважена.

Пловдивският административен съд – Тринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че с НП № 18-0281-001173 от 19.10.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив на РУ на МВР Карлово, на Н. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението НП е обжалвано по съдебен ред.

С решение № 55/13.03.2019 г., постановено по АНД № 866/2018 г. (приложено по настоящото дело), състав на РС е потвърдил наказателното постановление. Пред съдебната инстанция по посоченото дело Б.Н. е представляван от адвокат Г.Т., въз основа на надлежно упълномощаване и въз основа на договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г., сключен с този адвокат. В тази връзка по АНД № 866/2018 г. са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г., сключен с адвокат Г.Т.. В последния е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за тази съдебна инстанция, платени изцяло и в брой при подписване на договора. В тази насока по делото са приложени оригинал от Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г. и пълномощно /л.29-30 от АНД № 866/2018 г./, чиято истинност не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи тяхното съдържание.

Така постановеното решение е оспорено пред Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано КАНД № 1075/2019 г., приключило с постановяване в закрито заседание на Решение № 1714/08.08.2019 г., с което решението на КРС и НП са отменени, като се констатира, че касационната жалба е подадена от Б.Н. чрез адв. Т., надлежно упълномощен с пълномощното от 04.12.2018 г., представено пред КРС, да завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление като резултат от упражнената дейност по административно наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

До приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с чийто § 9 от ПЗР в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, такъв ред не съществуваше.

Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага изводът, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. от АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност, се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.