Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1055 от 29.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1369/2023
Вид
Определение № 1055
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал. 1, предл. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.127 · Търговски закон
  • чл.129, ал.2 · Търговски закон
  • чл.147, ал.2 · Търговски закон
  • чл.157 · Търговски закон
  • чл.157, ал.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. София, 24.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002901369 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нора-Газ“ ЕООД, гр.Ямбол, срещу решение № 39/17.05.2023г. по възз.т.д.№ 37/2023г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 40/22.12.2022г. по т.д.№ 66/2021г. на ОС - Ямбол за признаване за установено по предявения от К. Г.

П. иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ , че вписване № 20211112143128 по партидата в ТРРЮЛНЦ на „Нора-Газ“ ЕООД, гр.Ямбол, като едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на Н. Г.

П.-Й., която е един от наследниците на починалия на 13.09.21021г. едноличен собственик на капитала и управител –Г. К. П., касае несъществуващи обстоятелства.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, евентуално за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл. 281 ГПК.Релевирано е общо оплакване, че не са взети предвид възраженията във въззивната жалба на касатора, голяма част от тях не са коментирани в мотивите на въззивното решение и са преповторени мотивите на първоинстанционния съд.Според касатора двете инстанции са тълкували превратно разпоредбата на чл.157, 1 ал.1 ТЗ, приемайки, че за продължаване на дейността на ответното дружество е било необходимо решение на всички наследници на починалия едноличен собственик на капитала и управител. В подкрепа на тезата си касаторът излага съображения, че основната цел на ТЗ е да бъде запазено търговското дружество като субект на правото и то да продължи дейността си.Поддържа, че при заявено желание от част от наследниците да продължат дейността и при бездействие на останалите следва да се процедира по аналогия на хипотезата, когато наследници на едноличния собственик на капитала на ЕООД са пълнолетно дееспособно лице и малолетно лице, в която за продължаване на дейността на дружеството е необходимо да е изразена воля само от пълнолетния дееспособен наследник, а малолетният наследник има право да получи единствено равностойността на дяловото си участие. Според касатора идентична е и хипотезата, когато един от наследниците се е отказал от участие в дружеството, съответно няма искане от всички наследници за продължаване дейността на дружеството, в която дружеството се запазва по искане от останалите наследници.В конкретния случай касаторът поддържа, че не би следвало да се пристъпва към прекратяване и ликвидация на дружеството, тъй като производството по делото е образувано през 2021г., но и към настоящия момент ищцата не е заявила желание да се включи в дейността на дружеството и, заедно с другия наследник, да продължат дейността му, а, от друга страна, е взето от наследника, притежаващ необходимото мнозинство от 2/3 от дружествените дялове, в предвидената в закона форма, решение за продължаване на дейността на дружеството и за избор на управител. Наред с това, касаторът поддържа, че е недопустимо вписването на заличаването на починалия едноличен собственик на капитала и управител, тъй като е извършено по заявление на Н. П., която според приетото от въззивния съд няма качеството на заявител по см. на чл.29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.По тези съображения касаторът моли за отмяна или обезсилване на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендира за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1.За задължението на въззивния съд да мотивира съдебния си акт, съгласно изискванията на процесуалния закон:

2

1.1 За задължението на въззивната инстанция да обсъди и анализира всички доказателства по делото, относими към релавантните за спора факти, поотделно и в съвкупност, да обсъди всички направени от страните доводи и възражения, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, в т.ч. недопустимостта за избирателен и едностранчив подход при анализа на доказателствата и игнорирането на едни за сметка на други.

1.2. За задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата основания и да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания, съгласно чл.269 ГПК, в т.ч. произнасянето на основания, различни от заявените във въззивната жалба и без да се дава отговор на оплакванията в жалбата.

Касаторът намира, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953г., Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Въведени са едновременно основанията по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от т.1 на ТР № 1/2020г. от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС, както и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

2.Допустимо ли е вписването въз основа на заявление от лице, което е прието от съда в същото производство, че не е от кръга на изрично посочените в чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, на обстоятелства, които, макар и настъпили, не са заявени по съответния ред?

3.Задължително ли е при смърт на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, който е и негов управител, искането за продължаване на дейността да изхожда от всички наследници, евентуално от тези, придобили целия дружествен дял в резултат на сделки с останалите, или е възможно дейността да продължи при заявено желание за това само от част от наследниците, при положение, че другите не заявят такова желание и бездействат?

С подадения чрез адв.С. Е. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищцата К. Г. П., оспорва наличието на въведените основания за 3 допускане на касационно обжалване неоснователност на касационната жалба. и изразява становище за

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството по делото пред ОС - Ямбол е образувано по искова молба на К. Г. П. против „Нора-газ“ ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ , за признаване за установено, че вписване № 20211112143128 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на заличаването на починалия едноличен собственик на капитала и управител Г.

П., продължаването на дейността на дружеството, конституирането на Н. П.Й., която е един от наследниците на Г.П., като едноличен собственик на капитала и назначаването й за управител, както и продажбата на 1/3 ИЧ от дружествените дялове от Д. П. в полза на Н. П. касае несъществуващи обстоятелства.

Първоинстанционният съд е извършил служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, от която е установил, че ответното дружество е вписано на 23.04.2008г. като ЕООД с капитал 5000лв., разпределен в 50 дяла и едноличен собстнвеник на капитала и управител –Г.

П..Приел е за установено, че Г.П. е починал на 13.09.2021г. и е оставил трима наследници на закон.Установил е, че с договор за продажба на дружествени дялове от 29.09.2021г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, наследникът Д. П. се е разпоредила в полза на наследника Н. П. с 1/3 ИЧ от дружествените дялове от капитала на дружеството за цена от 1000лв. и в същия ден, на 29.10.2021г. е проведено с участието на тези двама наследници общо събрание, обективирано в протокол от с.дата, на което са взети решения за продължаване на дейността на дружеството с едноличен собственик на капитала Н.П., който избира себе си за управител и представляващ дружеството и приема изменения в устава на дружеството, съобразен с настъпилите промени и решенията на ОС.

Първоинстанционният съд е констатирал, че в мотивите на взетите решения на ОС е посочено, че с договор от 29.1020121г. са прехвърлени придобитите от Д. П. по наследство ИЧ от дяловете в полза на Н. П., че третият наследник К. П. не е заявила желание да бъде приета като съдружник, поради което имуществените й отношения с дружеството следва да бъдат уредени на база 4 месечния счетоводен банас към края на септември, че е заявено желание от Н.

П. да продължи дейността на дружеството, подала е изрична молба до дружеството, че желае да бъде приета за съдружник и приема устава и е поела дяловете на наследника К. П. – С..Установено, че на 08.11.2021г.Н. П. е подала заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, към което е приложила договора и протокола от ОС от 29.10.2021г., въз основа на което е извършено вписване № 20211112143128.

Първоинстанционния съд е извел правния интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от конкретно въведените от ищцата твърдения, че е един от наследниците по закон на починалия едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, по партидата на което в ТРРЮЛНЦ е извършено атакуваното вписване, без преди това да е било взето от всички наследници валидно решение по чл.157 ТЗ за продължаване дейността на дружеството и без ищцата да се е разпоредила с получените по наследство ИЧ от дружествените дялове, а е имала желание да встъпи в членственото правоотношение, но правата й са нарушени от извършеното вписване, съответно при успешен за нея изход от спора тези права ще могат да бъдат реализирани.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е посочил, че при смърт на ФЛ - едноличен собственик на капитала на дружеството в патримониума на неговите наследници преминава дружественият дял, съгласно чл.127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство.Приел е, че за продължаване на дейността на дружеството от един или от няколко от наследниците е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на получените по наследство ИЧ от имуществените права от наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството в полза на тези, които ще участват в нея, с договори, сключени в предписаната форма по чл.129, ал.2 ТЗ, като само наследниците, за които е взето решение да продължат дейността на дружеството и които са придобили имуществените права по наследените дялове по валидна сделка, трябва да впишат нов дружествен договор и да изберат управител.С позоваване на цитирана практика на касационния съд, в първоинстанционното решение е прието, че вписването по партидата на дружеството на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 5

ТЗ е обусловено не само от решението на наследниците по чл.157, ал.1 ТЗ, но и от валидни сделки за прехвърляне на ИЧ от дяловете от наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството. За да приеме, че в случая този фактически състав не е е осъществен при атакуваното вписване, първоинстанционният съд на първо място е обсъдил представения в регистърното производство и по делото протокол от 29.10.20121г., обективиращ решения на общо събрание на двама от наследниците на Г.П., за което третият наследник - ищцата не се установява да е била поканена и да е участвала.Счел е, че не е взето надлежно решение на едноличния собственик на капитала, който, съгласно чл.147, ал.2 ТЗ, решава въпросите от компетентността на ОС. Условно приемайки, че решенията от 29.10.2021г. са взети с необходимото мнозинство на двама от тримата наследници, първоинстанционният съд е намерил, че решението на ОС за поемане от Н.П. на дяловете на ищцата К.С. няма отчуждителен ефект по отношение на ИЧ от дяловете на ищцата и те не са прехвърлени.Посочено е, че, за да бъде вписан само единият от тримата наследници като едноличен собственик на капитала, е било необходимо другите двама наследници по закон да са се разпоредили със своите права в негова полза по предвидения за това ред и едва тогава, легитимирайки се като притежател на всички дялове, Н. П.-Й. е могла, след взето решение по чл.157, ал.1 ТЗ за продължаване на дейността на дружеството, да се впише като едноличен собственик на капитала.В обобщение в първоинстанционното решение е посочено, че решението на наследниците за продължаване на дейността на дружеството е необходима, но недостатъчна предпоставка за вписване на заявените обстоятелства, като е необходимо реалното прехвърляне на дялове от всички наследници в полза на наследника, за когото е решено да продължи дейността на дружеството.Посочено е, че, при непостигането от наследниците на съгласие относно продължаване на дейността на дружеството и за условията за това, не може един от тях с едностранно волеизявление да поеме притежаваните от другия наследник ИЧ от дружествените дялове, без съгласието на последния.