Решение № 453 от 27.05.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Сливен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230100243 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „А1 България” ЕАД и ответницата Й. М. М. бил сключен Договор № 503446513 от 09.01.2018 г., по силата на който ищецът предоставял на ответницата услуги по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007. По партида № М4936413 на 09.03.2023 г. между страните било подписано Приложение 1 за услуга 359886276024 с план Unlimited Special 45, за срок от 24 месеца, както и Приложение 1 за услуга 359882213969 с план Surf 14, за срок от 24 месеца. На 09.06.2022 г. било подписано Приложение 1 за услуга 359988379131 с план Netbox 50 GB, за срок от 24 месеца. Наред с това, на 11.11.2021 г. ответницата закупила устройство на изплащане Tablet Lenovo Tab M10 Black, с първоначална вноска в размер на 7,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план. На 12.10.2022 г. ответницата закупила устройство на изплащане Huawei Nova Y70 Blue с първоначална вноска в размер на 7,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно 1 погасителен план. Ищецът твърди, че за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. изпълнявал договорните си задължения, но ответницата не заплатила в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България ЕАД и натрупала просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане. В тази връзка на 23.05.2023 г. услугите по договор № 503446513 със системен партиден номер М4936413 били прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, поради което била начислена неустойка в размер на 659,80 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане, операторът начислил оставащите месечни вноски за закупените от ответницата устройства. Така ищецът твърди, че за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. задълженията на ответницата по партида № М4936413 били в размер на 764,41 лв., от които 167,60 лв. - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 596,81 лв. - общ размер неустойка. Ищецът описва, че след образуване на заповедното производство, на 04.10.2023 г., ответницата заплатила сума в размер на 227,52 лв., разпределена както следва: 105,62 лв. по отношение на неплатените суми за електронни съобщителни услуги, 58,91 лв. по отношение на вноските за закупените устройства и 62,99 лв. по отношение на начислената неустойка, откъдето идва различието между сумите по издадената заповед. Ищецът излага още, че по партида № М4988007, на 09.03.2023 г. между страните било подписано Приложение 1 за пакет услуги телевизия 201000370032, интернет 101000623738 и домашен телефон 35944410402 с план 300 Mbps + TV 200 + Max Sport Plus + Cinemax + Xplore TV GO, за срок от 24 месеца, а на 16.09.2022 г. било подписано Приложение 1 за услуга 359884406949 с план Surf XXS Special, за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че за периода от 02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. изпълнявал договорните си задължения, но ответницата не заплатила в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България ЕАД и натрупала просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги. В тази връзка на 23.05.2023 г., услугите по договор № 503446513 със системен партиден номер М4988007 били прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена неустойка в размер на 278,14 лв. Така ищецът твърди, че за периода от 02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. задълженията на ответницата по партида № М4988007 били в размер на 467,62 лв., от които 189,48 лв. 2 неплатени суми за електронни съобщителни услуги и 278,14 лв. - общ размер неустойка. На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответницата му дължи посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, като се отчете направеното от ответницата частично плащане в хода на процеса.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез нейния пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество. Не оспорва, че на 09.03.2023 г. между страните били подписани посочените Приложения, но заявява, че не е ползвала услугите на ищцовото дружество през исковия период. Ответницата излага, че на 15.03.2023 г. се явила в офис на ищеца в гр. Сливен и заявила, че не желае да ползва услугите и иска да върне устройствата. Било й заявено, че трябва да заплати сума в размер на около 1500 лв. предварително и й отказали да приемат устройствата. На същия ден ответницата подала рекламация - уведомление с обратна разписка, след което била уведомена, че не приемат отказа й. Ответницата описва, че е заплатила на ищеца за всички ползвани от нея услуги, а считано от 21.04.2023 г. ползва услугите на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със същия телефонен номер 359886276024. Изтъква, че на 03.10.2023 г. заплатила на ищеца сумата в размер на 227,52 лева по фактура № 0653413755 от 12.10.2022 г. и по фактура № 0653416610 от 13.10.2022 г., които не се претендират в заповедното производство по ч. гр. дело № 3387/2023 г. на СлРС. На следващо място, ответницата заявява, че претенцията на ищеца за неустойка се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 15 ЗЗП, като претендираната неустойка надвишава в пъти цената на самата услуга за оставащия период на договора и по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването на договора е освободен от задължението да предоставя услугата, а това създава условия за неоснователно му обогатяване. Излага, че за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице следните кумулативни предпоставки - договорно неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора. Описва, че прекратяването на договора на визираното от ищеца основание - едностранно прекратяване от доставчика, в 3 случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни - се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма и доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответницата Й. М. М. му дължи сумата общо 1232,03 лв. - главница по Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер 503446513 от 09.01.2018 г. за услуги, предоставени по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007, от които 105,62 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор № 503446513 със системен партиден номер М4936413, за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г.; 188,47 лева неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор № 503446513 със системен партиден номер М4988007 за периода от 02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. и 937,94 лева - общ размер неустойки по Договор № 503446513, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 4 на подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1459,55 лв. по издадената заповед за изпълнение, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до 23.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1839 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за частично основателни.

Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключен Рамков договор № 503446513 от 09.01.2018 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответницата услуги по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007.

По партида № М4936413, на 09.03.2023 г. между страните било подписано Приложение № 1 за услуга 359886276024 с план Unlimited Special 45, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 44,99 лв., както и Приложение № 1 за услуга 359882213969 с план Surf 14, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 16,52 лв.

На 09.06.2022 г. било подписано и Приложение № 1 за услуга 359988379131 с план Netbox 50 GB, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 5,99 лв.

Съгласно издадените от ищеца 2 броя фактури № 0465455798 от 04.04.2023 г. и № ********** от 02.05.2023 г. (на гърба на л. 103 и на л. 105 от делото), за периодите на фактуриране от 28.02.2023 г. до 27.04.2023 г., ищецът е предоставил за ползване на ответницата услугите Unlimited Special 45, Сърф 14 и А1 Netbox 50 GB на стойност 74,71 лв. по първата фактура и 72,16 лв. по втората фактура, като с Допълнителна молба по делото с вх. № 6374/20.03.2024 г. по описа на СлРС, ищецът признава заплащането от ответницата на сумата от 41,25 лв. по втората фактура, поради което и 5 претендира общо сумата от 105,62 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги.

По партида № М4988007, на 09.03.2023 г. между страните било подписано Приложение № 1 за пакет услуги телевизия 201000370032, интернет 101000623738 и домашен телефон 35944410402 с план 300 Mbps + TV 200 + Max Sport Plus + Cinemax + Xplore TV GO, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 39,99 лв., а на 16.09.2022 г. било подписано Приложение № 1 за услуга 359884406949 с план Surf XXS Special, за срок от 24 месеца с промоционална месечна абонаментна такса от 5,99 лв.

Съгласно издадените от ищеца 4 броя фактури от 02.03.2023 г., 04.04.2023 г., 02.05.2023 г. и 01.06.2023 г. (на л. 23 и 24 от делото), за периодите на фактуриране от 28.01.2023 г. до 27.05.2023 г., ищецът е предоставил за ползване на ответницата услугите Surf XXS Special и пакет от услуги домашен интернет 101000623738, телевизия 201000370032 и домашен телефон *** на стойност 49,86 лв. по първата фактура, 80,06 лв. по втората фактура, 55,94 лв. по третата фактура и 3,62 лв. по четвъртата фактура. С Допълнителна молба по делото с вх. № 6374/20.03.2024 г. по описа на СлРС, ищецът признава заплащането от ответницата на сумата от 1,01 лв. по първата фактура, поради което и претендира общо сумата от 188,47 лева неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги.