Определение № 547 от 23.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500186 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на Е. Г. П. – ответник в първоинстанционното производство, против

Определение

№1245/17.11.25г., постановено по гр.д.№775/24г. по описа на Районен съд Несебър, което е оставено без разглеждане молбата по чл.248 ГПК на частния жалбоподател, за изменение на Решение №272/05.08.2г. в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба и ищец по иска Етажна собственост на сграда, предсталяваща ваканционно селище „Вияна“ – гр.Несебър, не представя отговор на жалбата.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда, предсталяваща ваканционно селище „Вияна“ – гр.Несебър, срещу ответника Е. Г. П., за заплащане на такси за управление и поддръжка, и фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на Етажната собственост на в.с.„Вияна“, както следва: - сумата от 24,80 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, дължими за периода от 01.06.2022г. до 01.06.2023г., ведно с лихва за забава в размер на 6,30 лева; сумата от 374,20 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, за периода от 01.06.2023г. до 30.04.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 9,03 лева; сумата от 819,32 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 9,73 лева и - сумата от 195,75 лева, представляващи задължения за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 2,32 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С молба с вх.№ 8195 от 03.09.2024г., ищецът е изменил/намалил размера на предявения иск. Претендирани са суми за периода 01.05.2024г. до 31.12.2024г.: сумата 1 от 376,32 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, дължими за периода 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 7,46 лева; сумата от 89,91 лева, представляващи задължения за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, ,за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 1,78 лева.

В срока за отговор ответникът П. е подал отговор, в което е възразил относно адреса, на който му се връчват съобщенията и относно исковата претенция – представил е 6 бр. платежни нареждания, че е заплатил претендираните суми.

С молба вх.№ 9059 от 27.09.2024г., ищецът заявява, че представените от ответника писмени доказателства за заплатени суми нямат отношение към предмета на делото и не влияят на размера на дълга, след направеното изменение на петитума на исковата молба. Ответникът е заплатил горепосочените суми след образуване на настоящото съдебно производство, като актуалният им към момента размер е 240,35 лева.

С постановеното по делото Решение №372/28.10.24г., съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца 36,66 лева, представляваща остатък от задължения за такса поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, дължими за периода 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението. С решението са отхвърлени исковете против ответника за следните суми: от 24,80 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, дължими за периода от 01.06.2022г. до 01.06.2023г., ведно с лихва за забава в размер на 6,30 лева (шест лева и тридесет ст.); 374,20 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, за периода от 01.06.2023г. до 30.04.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 9,03 лева; сумата от 339,66 лева, представляващи задължения за такса поддръжка и управление на общите части, дължими за периода 01.05.2024г. до 31.12.2024г. , ведно с лихва за забава в размер на 7,46 лева, поради заплащането им в хода на съдебното производство; отхвърлен е иска за сумата от 89,91 лева, представляващи задължения за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно с лихва за забава в размер на 1,78 лева,като неоснователен; ответникът е осъден да заплати на ищеца 950 лева - представляващи заплатени по делото разноски.

Препис от първоинстанционното решение е връчен на ответника на 18.08.2025г. На 26.08.25г. в Бургаски окръжен съд е постъпила въззивна жалба срещу решението в частта, относно разноските. Според жалбоподателя, доказателства за размера на адвокатското възнаграждение не е са били представени по делото. Размерът не съответствие на фактическата и правна сложност на делото – предявени са множество искове срещу различни етажни собственици, като в исковите молби само се сменят имената и сумите. Заявява се недоволство от поведението на процесуалния представител на ищеца, съставляващо посочване на лични данни на ответника и адрес, различен от неговия.

Въззивната жалба е изпратена за администриране на НРС, като молба по чл.248 ГПК.

По жалбата е постъпил отговор от ищцовата страна. Заявява се, че в последното съдебно заседание е бил представен договор за защита и съдействие и списък на разноските, срещу които не е направено възражение за прекомерност. Излага съображения, че размерът на възнаграждението не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. С нормата на чл.248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на 2 разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на посочените разпоредби, с тази на чл.80 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл.80 ГПК се отнася не само до искането на страната за присъждане на разноски, до всички искания на страните във връзка със спора по разноските. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл.78, ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. В този смисъл са Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Определение № 422 от 29.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 201/2026 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Невин Шакирова.

В настоящия случай ответникът не е заявил възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна до приключване на съдебното дирене. Поради това искането му за изменение на решението в частта, относно разноските, поради тяхната прекомерност, е преклудирано и следва да бъде оставено без разглеждане.

Първоинстанционното определение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1245/17.11.25г., постановено

№775/24г. по описа на Районен съд Несебър.

Настоящото определение е окончателно. по гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3