Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10920 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53863/2025
Вид
Определение № 10920
Подписан
19.03.2026
В сила
19.03.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10920 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153863 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 396051/03.12.2025г. на СРС, подадена от Ж. И. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 05 май 2026г.

Час: 10:20

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата Ж. И. И. чрез адв. В. М. – АК-Перник, е предявил срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит № 3144274/14.03.2025г. При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 3 от Приложение № 1 към Договора, както и чл. ІІІ, т. 12 от Общите условия към договора.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения по-горе договор, по силата на който ищцата като заемател получила от ответника като заемодател сумата от 2343,40 лева, която следвало да се върне на 18 месечни вноски в срок до 20.09.2026г. при ГПР от 34,49% и годишна лихва от 30%. Видно от договора, със застрахователното посредничество на заемодателя като застрахователен агент/посредник бил сключен и договор за застраховка, непредоставян на заемателката, като в тази връзка на последната била начислена и сума за застрахователна премия в размер на 343,40 лева. За обезпечение на договора бил сключен и договор с избран от заемодателя гарант, за което на И. била начислена такса в размер на 2144,34 лева. Не било ясно как е формиран посоченият в договора ГПР. В него не била включена, а трябвало, начислената застрахователна премия. Заемодателят нямал право да търси реално изпълнение на вноските по премията, а само да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск. Затова било неясно защо тази сума не била включена при изчислението на ГПР. Така потребителят бил и неясно какви са точно вноските му по всеки договор. С включването на премията в погасителния план при забава се начислявала лихва и върху нея. ГПР бил некоректно посочен и реалният такъв бил в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Потребителят нямал възможност да влияе върху договора за гаранция, а възнаграждението по него също не било включено в ГПР, а трябвало. Налице била заблуждаваща търговска практика. Договорът за поръчителство нямал основание. В договора за кредит не бил посочен лихвеният процент на ден. Ако изложеното не водело до нищожност на целия договор, то самостоятелно нищожни били клаузите на чл. 3 от 1

Приложение № 1 към Договора и чл. ІІІ, т. 12 от Общите условия към него, задължаващ ищеца да заплаща застрахователна премия и възнаграждение за поръчителство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Александрина И. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 51761/17.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора, както и това, че при изчисляване на ГПР е включена само възнаградителната лихва. Заемателката не била длъжна да предостави обезпечение по кредита, а възнаграждението на поръчителя не било известно предварително на заемодателя. Сочи, че договорът съответства на нормативните изисквания, като няма основание за включване на други суми при изчислението на ГПР.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 3144274/14.03.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и това, че при изчисление на ГПР по него е включена само възнаградителната лихва.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 3144274/14.03.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и това, че при изчисление на ГПР по него е включена само възнаградителната лихва.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат установени по този начин, или не се оспорват, или нямат отношение към предмета на спора.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

2

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните, като на ответника да се връчи през ССЕВ. На ищцовата страна да се връчи и отговорът на исковата молба по електронна поща.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3