Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1418 от 20.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 190/2019
Вид
Определение № 1418
Подписан
20.11.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, ал.1, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.241 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134 · Търговски закон

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер

1418 20.11.2019 година Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Десислава

Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 190 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на А.Р.М., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., притежаващ паспорт № 73 1534204, издаден на 06.11.2013 г. от ФМС 50001, валиден до 06.11.2023г., с адрес: Руска Федерация, Московска обл., гр. Мъйтищи, ул. „Комарова“ 2,2-21, чрез адв. И.Б.,***, със съдебен адрес:***, против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Андрей Ромилов Ангелов, за осъждане на ответника да заплати следните суми: 90 000 лв., представляващи главница по договор за заем от 13.04.2011 г., респективно допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ, съгласно протоколно решение на ОС от 08.04.2011 г.; 27 000 лв., представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима съгласно решение на ОС на „Цам Балкан инвест“ ООД от 08.04.2011г., вр. с чл. 4 от договор за заем от 13.04.2011 г. за периода от 27.04.2011 г. до 27.04.2014 г.; 27 452,15 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 90 000 лв. за периода от 06.04.2016г. до 08.04.2019г; 8 235,65 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва договорната лихва от 27 000 лв. за периода от 06.04.2016 г. до 08.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 90 000 лв., считано от подаване на исковата молба (08.04.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.

Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст:

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция и седалището на ответника.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че е съдружник, притежаващ 90% от капитала на ответното дружество. В това си качество на няколко пъти е предоставял на дружеството парични суми въз основа на решение на общото събрание. Главницата на процесния заем била в размер на 90 000 лева, преведена по банков път въз основа на протокол от 08.04.2011 г. от общо събрание на съдружниците, по силата на което ищецът бил задължен да внесе допълнителна парична вноска поради временна необходимост от парични средства.

Ответното дружество се задължило да върне сумата в тригодишен срок и да заплати договорна (възнаградителна) лихва в размер на 10 % годишно върху дължимата сума, наведнъж в края на тригодишния период. За горното, на 13.04.2011 г., бил подписан договор за заем на основание и във връзка с чл. 134 от ТЗ, в който били инкорпорирани решенията на общото събрание. Твърди се още, че в изпълнение на решенията на общото събрание и въз основа на договора ищецът превел сумата по банков път на 27.04.2011 г. Общата сума на главница и лихвите, дължима на падежа 27.04.2014 г. възлизала на 117 000 лв., от които 90 000 лв. - главница и 27 000 лв. - договорна (възнаградителна) лихва. Предвид липсата на плащане за ищеца се пораждал правен интерес от водене на иск за горните суми, ведно с мораторната лихва.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Счита, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат фактически твърдения за съществуването на две правоотношения – договор за заем и допълнителна парична вноска, които взаимно се изключват, а при така заявеният петитум е неясно дали претенциите са заявени алтернативно или кумулативно. Съществува и неяснота относно претенциите за лихви, като не били посочени конкретните периоди от време, през които са били начислявани договорната и законната лихва, което лишава ответника от възможността да проведе ефективно защитата си.

По основателността на претенциите на първо място, излага твърдения, че задължение за връщане на допълнителна парична вноска не съществува, тъй като същото било погасено чрез новиране, постигане на друго съглашение между страните, а именно да бъде сключен договор за заем, доказателство за което се съдържа в самия договор за заем, в който бил цитиран протоколът от общото събрание.

На следващо място, оспорва договора за заем като нищожен, сключен в противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, както и поради липса на основание и поради противоречие с добрите нрави, включително и клаузите за лихви и неустойки, уговорени в същия, и поради привидност. Сочи разпоредбата на чл. 134 от ТЗ, като твърди, че поради невъзможност да бъде спазено законовото изискване допълнителните вноски да бъдат внесени от всички съдружници съразмерно на дяловете им в капитала, страните взели решение да го заобиколят, като постигнат привидно съгласие, че желаят сключване на договор за заем, по силата на който в дружеството да постъпи претендираната сума. Предвид което счита, че не съществува валидно правно основание за връщане на претендираните от ищеца суми.

Оспорва уговорката за договорна лихва като нищожна поради липса на предмет и липса на съгласие (валидно изразена воля). Твърди, че в чл. 4 от договора за заем е уговорено процентът на лихвата да се изменя съобразно изменението на банковия пазар. Сочи, че изменението на лихвения процент не е поставено в зависимост от настъпването на някакви конкретни условия, а изначално е уговорено процентът на лихвата да бъде изменян съобразно банковия пазар. Наред с това обаче липсват конкретни показатели, от които би могло да бъде определено съдържанието на понятието изменение на банковия пазар.

Ответникът твърди, че уговорения лихвен процент не е константна величина от 10 %, а напротив подлежи на изменение и то задължително, а не факултативно. Поради това в чл. 6 е предвидено, договорната лихва да се начислява към края на всяка календарна година, с което на практика е направено признание на факта, че действително дължимата лихва подлежи на установяване и съответно начисляване. Липсата на възможност да бъде разтълкувана действителната воля на страните относно размера на договорната лихва влече нищожност на посочената договорна клауза, предвид което ответникът моли съда да признае за нищожна клаузата на чл. 4 от договора за заем и да отхвърли иска за присъждане на възнаградителна лихва. По аналогични съображения се оспорва като нищожно и решението на Общото събрание, обективирано в протокол от 08.04.2011 г., в частта относно възнаградителната лихва от 10%, който процент ще се изменя съобразно измененията на банковия пазар.

Счита исковете за неоснователни поради погасяването им по давност. По отношение на вземанията за възнаградителна лихва, намира за приложима кратката 3-годишна давност по чл.111, ал.1, буква „в“ от ЗЗД. Оспорва и претенциите за мораторна лихва по основание и по размер. Счита, че предвид нищожността на главните вземания, нищожни, несъществуващи и невъзникнали представляват и вторичните вземания за обезщетение за забава. В условията на евентуалност твърди, че след като са погасени по давност главниците на претендираните мораторни лихви, погасени се явяват и вторичните вземания по повод тях, тъй като те следват съдбата на главното задължение. Сочи, че е недопустимо да се начислява лихва върху лихва, каквато представлява претенцията за законна лихва за забава върху договорната лихва. Счита за погасена по давност и главницата от 90 000 лв.

Под условие, че исковите претенции бъдат уважени, ответникът прави материално и процесуално възражение за прихващане с дължимата от ищеца сума в размер на 119 966,44 лв., представляваща общо парично задължение на ищеца за връщане - отчитане и предаване на получени от него от името и за сметка на дружеството парични средства. С допълнителна молба уточнява, че не заявява насрещен иск.

Обосновава възражението си за прихващане с обстоятелството, че ищецът получил лично и чрез третото лице Евгений Матусевич, като пълномощници на ответното дружество, парични средства, които не отчел и не предал и задържа без основание, съответно на отпаднало основание, и с които суми неоснователно се обогатил, без правно основание за това, след като на 07.06.2018 г. пълномощните били оттеглени.

Като пълномощник на дружеството ищецът получил вноски от продажни цени на имоти, собственост на дружеството на обща стойност надвишаваща сумата от 400 000 лв. по подписани предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, споразумения за резервации, както и издадени разписки за получени суми. Получените суми не били отчетени реално в касата на дружеството и считано от датата на оттегляне на пълномощията били задържани от ищеца без основание, както следва:

- сумата от 8 804,65 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 08.02.2012 г. за 2 000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2 501,75 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 г., с предмет апартамент 216 в ап. комплекс Мохито Клуб;

- сумата от 9 279,43 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация на апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2 000 евро и разписка от 05.04.2013 г. за 2 744,50 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 г., с предмет апартамент Паола във вила Стефания;

- сумата от 7 957,49 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация на апартаменти 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4 068,60 евро по предварителен договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти от 03.12.2012 г., в ап. комплекс Мохито;

- сумата от 3 911,66 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация на апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2 000 евро;

- сумата от 3 911,66 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация на апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2 000 евро към предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот в ап. Комплекс Мохито от 07.03.2013 г.;

- сумата от 33 597,29 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 02.02.2015 г. за 1 536,29 евро; разписка от 12.02.2015 г. за 1 603,02 евро; разписка от 27.02.2015 г. за 1 014,79 евро; разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; разписка от 17.03.2015 г. за 1 528,14 евро; разписка от 02.09.2013 г. за 3500 евро; разписка от 25.11.2015 г. за 7 270,00 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 г., с предмет апартамент 346 в ап. комплекс Мохито;

- сумата от 15 793,33 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 05.10.2013 г. за 8 075 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 г., с предмет апартамент 322 в ап. комплекс Мохито;

- сумата от 5 358,97 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 31.08.2016 г. за 1 890 евро и разписка от 02.09.2016 г. за 850 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 г., с предмет апартамент 324 в ап. комплекс Мохито;

- сумата от 19 225,81 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г. за 2 000 евро и разписка от 23.05.2013 г. за 7 830 евро по предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот във Вила Стефания от 13.05.2013 г.;

- сумата от 12 126,15 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 11.08.2016 г. за 2 500 евро; разписка от 15.09.2016 г. за 600 евро и разписка от 28.12.2016 г. за 3 100 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2013 г., с предмет апартамент 243 в ап. комплекс Мохито.