Определение № 517 от 10.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Ловеч, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500410 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 1350 от 28.05.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 689 по описа за 2024 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, чрез пълномощника Й.Т., против длъжника И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, за следните вземания по Договор за потребителски кредит № 4053976202 от 14.09.2023 г., а именно: 326.09 лева – главница, 57.14 лева – договорна лихва за период от 15.10.2023 г. до 27.03.2024 г. и 20.56 лева – обезщетение за забава за период от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за присъждане разноските по делото: 25.00 лева – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „*****" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Изтъква, че целта на заповедното производство е не да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В чл.7 от ДПК е посочено, че на длъжника е предоставен кредит в размер на сумата 326.09 лв., включваща 299.00 лв. предоставен кредит по сметката на кредитополучателя и 27.09 лв. предоставен кредит за заплащане на застрахователни премии. Посочва, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.2 от договора страните са 1 договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Твърди, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Относно начина на изчисляване на лихвата по процесния ДПК допълва, че методът на формиране на договорния лихвен процент е ясно посочен в договора – 40.88%. Счита, че с представената молба по делото подробно са направени уточнения за извършените плащания и съответно погасявания по компоненти.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника И. А. И..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 689/2024 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „*****" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника И. А. И. с ЕГН **********, за следните парични вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4053976202 от 14.09.2023 г.: 326.09 лева – главница, 57.14 лева – договорна лихва за период от 15.10.2023 г. до 27.03.2024 г. и 20.56 лева – обезщетение за забава за период от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за присъждане разноските по делото: 25.00 лева – държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги и документи, от които произтича вземането на банката.

С Разпореждане № 1059 от 25.04.2024 г., Ловешкият районен съд е оставил заявлението без движение и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да посочи какъв е размера на отпуснатия кредит; как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главница, при какъв ГПР и как е формиран същия; как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и други вземания/; да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка 2 вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 5303/15.05.2024 г., в която изразява становище, че не е налице неродовност на заявлението и представеното извлечение от счетоводните книги отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, като цитира съдебна практика. Уточнява, че общата сума на предоставения договор е 326.09 лв., в която се включва предоставена парична сума на длъжника в размер на 299.00 лв. и 27.09 лв. за заплащане на застрахователни премии към застраховател. Посочената в чл.10 обща сума, дължима от потребителя в размер на 402.79 лв. включва отпуснатия финансов ресурс в размер на 326.09 лв. и уговореното между страните възнаграждение, изразено като годишен лихвен процент от 40.88 %.

Конкретизирано е, че договорната лихва е формирана съгласно чл.9.1 от договора, а обезщетението за забава е начислено върху непогасените в срок просрочени суми съгласно чл.9.4 от договора съгласно погасителния план в чл.11.

За да отхвърли заявлението на „*****" ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане ЛРС е приел, че с подадената уточняваща молба от заявителя не са отстранени констатираните нередовности, не е ясен начина на формиране на претенциите, върху каква главница са начислени и в какъв размер.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Искането на "*****" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

3

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителния план, премията по застрахователната полица се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Констатирайки това, заповедният съд е дал подробни указания на заявителя да наведе твърдения относно размер на претендираните вземания, как са формирани, размера на всяко вземане и дали при определяне размера на претендираната лихва и обезщетение за забава са взети предвид разходите за предоставени допълнителни услуги или са начислени само върху чистата сума по кредита. Правилно районният съд е отбелязал, че в заявлението и извлечението от счетоводните книги не е посочено какви суми е изплатил длъжника по договора и какви вземания са погасени с тях.

Въпреки дадените от ЛРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности, което препятства съдът да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. В приложеното извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК главницата, договорната лихва и обезщетението за забава също са посочени общо, което е пречка да се направи извод за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1350 от 28.05.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 689/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, чрез пълномощника Й.Т., против длъжника И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, за следните вземания по Договор за потребителски кредит № 4053976202 от 14.09.2023 г., а именно: 326.09 лева – главница, 57.14 лева – договорна лихва за период от 15.10.2023 г. до 27.03.2024 г. и 20.56 лева – обезщетение за забава за период от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за присъждане разноските по делото: 25.00 лева – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5