Протокол № 613 от 10.11.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 613 гр. Габрово, 03.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница В. Петрова

Съдебни

Галинка Екимова Гълъбова заседатели: Росин Тотев Калпазанов при участието на секретаря В. Ил. Николова и прокурора Митко Илиев Илиев (РП-Габрово)

Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно дело от общ характер № 20214210200582 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За РП – Габрово редовно призована, се явява прокурор И..

Подсъдимият:

Д.Д., редовно призован, лично, заедно с адв. Р.Б., договорен защитник, с пълномощно от преди.

Свидетелите:

В.Х., редовно призована, лично.

Е.Л., редовно призован, лично.

Ц.Д., редовно призован, лично.

Ю.Й., редовно призована, лично.

Вещото лице:

Д-р Я.К., редовно призован, лично.

СЪДЪТ разясни на страните правата по чл. 274 и 275 от НПК относно правото им да направят отвод на съдебния състав, съдебния секретар, прокурора и вещото лице, както и да направят нови искания по доказателствата и хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата по чл. 55 и 277 от НПК.

Подсъдимият Д.Д.: Разбрах правата си.

Становище по хода на делото

Прокурор И.: Нямам възражение по състава на съда. Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Възражение по състава на съда нямаме. Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

Д. ЛЮБ. Д. – роден на 08.06.1969 г. в село Бутово, община Павликени, живущ в град Габрово, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********.

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

В. Д. Х. – 54 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство.

Евг. Д. Л. – 50 г., български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство.

Цв. Ст. Д. – 45 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.

Юл. Ж. Й. – 42 г., българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и същите обещаха да говорят истината.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Д-р Янк. Г. К. – 51 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

СЪДЪТ отстранява свидетелите от залата.

На основание чл. 276 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Открива съдебното следствие с доклад на съдията, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство.

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП – Габрово, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Д. ЛЮБ. Д. за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата включени в обвинението.

Прокурор И.: Поддържам обвинението. Нямам какво повече да добавя.

Подсъдимият Д.Д.: Получил съм препис от обвинителния акт, изминали са 7 дни от получаването. Разбирам в какво съм обвинен. По въпроса за вината ми, как да ви кажа, и да и не се признавам за виновен. На по-късен етап ще дам обяснение.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.

Свидетелката В.Х.: Подсъдимият Д.Д. го познавам, познавам го като приятел, не 2 живеем заедно. Приятели сме с Д., не живеем заедно. Интимни сме с него. Към настоящия момент от време на време се виждаме. Не живея постоянно при него. Тази година на 1 февруари бяхме двамата с Д. на Войново в дома на Д.. Бяхме заедно вечерта с Д.. Гледахме телевизия, черпихме се. Дойде тази жена Ю.. Ю. седна с нас, пи. След това си легнахме с Д..

Аз като станах и Ю. я нямаше. Вечерта си легнахме и спахме. На сутринта Д. ме закара в къщи, защото не се чувствах добре. Имах главоболие. Всъщност аз не помня всички моменти съвсем. Освен главоболие, започна да ме боли гърба, ребрата. Брат ми ме закара в болницата. Когато сутринта станах и ме болеше главата и Д. ме закара при родителите ми, ме боляха и ребрата и гърба от побой. Аз нямам толкова спомени. Обаче Д. каза, когато дойде Ю. – аз я пребих. Д. каза, че ме е пребил, но обаче може и тя да е правила някакви неща. Помня горе-долу, че съм била пребита. Аз легнах, повечето съм лежала. Като легнах на леглото спах, лежах. Спомням си, че бях пребита. Бях пребита с шамари, може би да е имало и някакъв предмет, не знам. Д. ми нанасяше ударите. Имало е сигурно някакъв скандал за стари неща, може би и за това ми е нанасял ударите. Когато Д. ми нанасяше ударите Ю. не беше в къщата. Ю. постоя малко и след това като станах нея я нямаше. Аз станах след като Д. ме беше пребил. Когато станах след като Д. ми беше нанесъл удари, се чувствах зле, главата ме болеше. След това си легнах отново, аз повече лежах. Сутринта като станах си погледнах лицето, бях посинена на очите. След това Д. ме закара при родителите ми, аз се грижа за майка си. Като си отидох в къщи видях майка ми и баща им, брат ми не беше там, той беше на работа сутринта. През деня се помъчих да се грижа за родителите си, но ми беше трудно, не се чувствах добре, не бях яла, не бях пила нищо. Вечерта брат ми се прибра и ме закара в болницата. Казах на брат ми какво ми се е случило. Той ме видя външно. Казах му, че е имало скандал някакъв. Идва полиция тогава. Откараха ме в болница. В болницата стоях

7 дни. Казаха ми какво ми има – счупени ребра, комоцио, и това. Това не е първия побой, който ми нанася Д., и друг път се е случвало. Не малко пъти се е случвало това. След като Д. ме бие, аз не знам защо стоя при него. Ходя при Д. и се прибирам в къщи. И той ме търси и пак, просто грешка. Когато вечерта ме удряше аз не можех да се защитя или да избягам. Бях в къщата на Д.. Там в къщата е и брат му. Къщата е на три етажа. Д. живее на втория етаж, а брат му е горе. Този ден като ходих там не съм виждала брата на Д.. Вечерта той не е идвал когато се случи това. Сега живея на Гачевци № 27, това е дома на брат ми. Аз живея там с брат ми, майка ми, баща ми почина. Към месец февруари баща ми беше жив. На

1 февруари бях в къщи за малко, след това отидох на Войново. Не отидох сама, а с Д., той дойде да ме вземе от Гачевци с кола. Това се случи след обед. Когато дойде да ме вземе Д., в къщи бяха майка ми и баща ми, брат ми не беше в къщи, той беше на работа. С Д. се познаваме от

8 години, от тогава имаме такива по-близки отношения. Когато отидох в дома на Д. на 1 февруари, там се черпихме в спалнята. Пихме ракия, обаче аз не пих много. Тази ракия Д. я купи. Ю. не донесе алкохол.

Тя дойде, почерпи се и след това я нямаше. Ю. тогава лично я видях, преди това не съм я познавала. Тя е позната на Д.. Не знам Ю. за какво дойде в дома на Д., да се почерпи, може би тя има навик да обикаля по къщите. Не знам къде живее тя, не е ли от Павликени, от някакво село беше. Не много време стоя при нас, около половин час - час да е стояла. Д. пи 3 ракия, според мен да е изпил 150 грама. С Д. може би сме се скарали за стари неща, това е някаква ревност, за изневери, не знам какво, за такива неща. Просто когато се сетиш за стари неща и започваш, той има такива подробности за шетане, за такива дребни неща.

Когато започна да ме удря аз бях в спалнята на леглото седнала. По това време Ю. не беше там, дойде след това, беше късно. Два часа сигурно след това дойде Ю., след като Д. ме удря. Може и тя да има някаква вина, не знам. Д. ми нанасяше удари по лицето и по гърба с ръка, може да е имало и нещо друго, не знам. Не ми е казвал нищо докато ме удряше, не ми говореше. Молих го да спре да ме удря, обикновено такава става, но той не спря. Той може би е решил че нещата стават зле и е спрял да ме удря. Това са все пак 8 счупени ребра.

Тогава изпитвах болка в гърдите. Всъщност имам засегнат и бял дроб, това го разбрах в болницата. В дома на Д. ме боляха гърдите, не точно тогава, а на следващия ден. След като Д. прекрати с ударите, аз легнах на спалнята и след това дойде Ю.. Тогава се помъчих да стана от леглото и седнах. Аз не съм пила алкохол, той даже свърши, нямаше алкохол. Ю. ме видя в какво състояние съм. Нищо не каза, не ме пита. Д. не е обяснявал на Ю. за този спор между нас за ударите. Там в дома на Д. преспах. На сутринта Д. ме закара до дома ми.

Когато се прибрах в къщи там бяха майка ми и баща ми. Разказах на майка ми какво е станало. След това цял ден бях в къщи. Изпитвах болки пред деня, не съм се хранила, не съм пила вода, пуша обикновено, тогава не съм пушила. През деня не съм търсила помощ, защото линейка не се качва там нагоре, трябва да слезе някой долу да я посрещне. При предишни случаи когато се е случвало Д. да ме удря, не съм се оплаквала, не съм търсила медицинска помощ. Аз мислех, че мога да се оправя и за това не съм търсила помощ. След 1 февруари не е имало нещо подобно пак да ме удря. Към момента от време на време поддържаме отношения с Д., ходя в дома му за един ден. Д. работи в стъкларски цех. Някой път не всеки ден е на работа. Аз съм асистент на майка ми, тя е болна, аз се грижа за нея постоянно. След този случай с Д. не съм разговаряла за това. Въпросът е, че е имало четвърта чаша на масата, значи е имало и друг човек там. Всъщност това ми го каза Д.. Аз нямам спомен да е идвал някой друг. Вечерта на 1 февруари пих ракия, сигурно 150 грама съм изпила. След изпития алкохол не съм чувствала нещо да не мога да се движа. В спалнята пиехме. Когато дойде Ю. Д. й отвори. Тя почука на прозореца. Външната врата на къщата се заключва. Ю. не стоя много и като станах я нямаше. През нощта станах и Ю. я нямаше. Входната врата на къщата е била малко отворена. За първи път видях тогава Ю.. Не е идвала друг път там. Ю. не стоя много. Аз бях седнала, и тя беше седнала, аз на спалнята бях седнала, а тя на стола. Мисля, че преди този случай съм имала инцидент с две счупени ребра, по-отдавна беше, на Войново бях, имах две счупени ребра от побой. Д. ме бие и аз пак отивам там при него, грешка. Това с двете счупени ребра е било може би миналата година, лятото мисля, че беше. В болница тогава не съм ходила, нямам медицински. Не страдам от някакво заболяване. Нямам телково решение. Преди това съм работила от време на време на много места. Малко съм работила. Имаше една фирма на д-р Елмазов, там постоянно работех. За тези две счупени ребра не съм съобщавала, не съм ходила в болница.

Не съвсем редовно употребявам алкохол, ракия почти не пия, може да изпия една, две бири.

Д. не е идвал в болницата да ме види, плаща за лечението ми, защото нямам осигуровки. Той 4 каза, че съжалява за това, което е станало. След изписването ми от болницата съм ходила на Войново не много пъти, например ходя в събота и неделя или през две седмици. Не сме разговаряли с Д. защо се е случило това на 1 февруари. Аз мисля ревност че е сигурно, аз съм ходила преди при друг мъж и може би за това. Ние сме били трима и е имало четвърти човек, нямаше никой друг. Когато полицаите са идвали на Войново аз не съм била там.

Полицаите идваха на Гачевци. Двете ребра, за които казах че са ми счупени, е пак при скандал, бяха счупени с ръка, Д. ми е нанасял удари с ръка. Вечерта аз като си легнах Ю. беше там, не съм гледала часовника точно, но Ю. не стоя много там. Не стоя много докато си легнах, това имах предвид. Казах че съм изпила около 150 грама ракия, не помня колко чаши, но не е било много. Когато пия обикновено помня всичко. Когато пия много не помня всичко. Този път не съм пила много. Не си спомням много неща може би заради алкохола и това че съм удряна по главата. Преди боя се черпихме просто, говорихме, след това стана скандала и така, след боя не си спомням какво точно се е случвало. Имах две счупени ребра преди година може би, преди това не съм имала подобни инциденти със счупени ребра.