Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1959/2023
Вид
Решение № 119
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901959 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото А. И.

М. против решение № 1063/03.08.2023г. по в. гр. д. № 3574/22г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 2429/12.09.2022г. по гр.д. № 12403/2021г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете й срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за събитие „кражба“ на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. № СВ 5685 РХ, настъпило на 26.03.2021г., ведно с иска за заплащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдебният състав е обсъдил едностранчиво доказателствения материал, като наред с това се е позовал на факти, за които липсват доказателства по делото. Касаторката счита за неправилен извода на съда за неизпълнение на договора от страна на ищцата, поради което договорът не е влязъл в сила по отношение на риска „кражба“, доколкото не е монтиран в процесното МПС имобилайзер „К-I“ в 1 сервизната мрежа на довереното му дружество „МАК -06“ ЕООД. В тази връзка касаторката сочи, че сключването на процесния застрахователен договор се предхожда от предварително попълнено от застрахованото лице писмено предложение по образец на застрахователя, съгласно т. 2, Раздел „Общи положения - I“ от Общите условия (ОУ), въз основа на което се изготвя и самата застрахователна полица. Установено е, че при сключване на договора по поставените от застрахователя въпроси, ищцата е посочила, че автомобилът притежава работеща алармена система и имобилайзер.

Поддържа се, че автомобилът е бил снабден с едно от най-сигурните устройства за защита срещу кражба. Именно това обстоятелство е било отразено от доверения сервиз на ответника - „МАК 06“ ЕООД, на който са възложени дейностите да монтира и проверява техническите средства и устройства за защита на застрахованите автомобили. Твърди се, че констативният протокол за удостоверяване на наличие на допълнителна защита срещу кражба № 02841/16.10.21г, издаден от довереното на ответника дружество „МАК 06“ ЕООД и фактите, отразени в него, не са взети предвид при разглеждането на спора от правна страна, а именно, че в процесното МПС е налично изправно функциониращо устройство - имобилайзер „PANDECT“, който работи коректно, с оглед което не е налице неизпълнение на договорните задължения от ищцата. Позовава се на практика на ВКС, че застрахователят няма право да се позовава на факти, чието съществуване са му били известни към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, по който е платена задължителната застрахователна премия.

Във връзка със спорните обстоятелства, касаещи характеристиките на двата вида имобилайзери, както и инкорпорираните от застрахователя твърдения относно преимуществата на предлагания от него модел е изслушана експертиза, от която е установено на първо място, че наличният при процесния автомобил имобилайзер „Pandect“ на „Pandora“ представлява безконтактна охранителна система с блокировка на двигателя чрез два криптирани транспондера, докато соченият от ответника тип имобилайзер „IGLA 231 - К-1“ осъществява също безконтактна блокировка на двигателя чрез транспондер, но на базата на по-нова дигитална система. Според вещото лице устройствата „Pandect“ на „Pandora“ на честота 2.4 GHz са едни от най сигурните и надеждни имобилайзери, като този факт не е оспорван от 2 ответника, но не е взет предвид от съда. Сочи се, че направеният от съда извод, че имобилайзер „К-I“ е със 70% по-високо ниво на защита, не кореспондира на доказателствата по делото, като в тази насока съдебният състав превратно е тълкувал и извън контекста изявлението на вещото лице в съдебното заседание при приемане на експертизата. От заключението при съпоставката на устройствата се установява, че те разполагат с почти идентични свойства и функции и предпоставят високо ниво на защита против кражба, а отликата е в това е, че имобилайзер „К-I“ е по-нов.

На следващо място, касаторката намира, че коментираните от съда обстоятелства - местодомуване на процесното МПС и дали по отношение на него са сключвани преди това от същия собственик или друг такъв договори за застраховка „каско“, не са от значение за основателността на исковете.

Същевременно се твърди, че не е доказана причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Излага съображения, че приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на I т.о., решение № 185/5.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. на I т.о., решение № 15/12.04.2012г. по т.д.№ 454/2011г., решение № 18/05.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът по жалбата и по делото, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Твърди, че противно на заявеното в касационната жалба, ответникът не е поддържал, че не е налице неточно обявяване на обстоятелство от значение за риска, тъй като изрично в застрахователната полица е отбелязано, че автомобилът е имал имобилайзер. Възраженията на застрахователя са за неизпълнение на задължението да се постави друг 3 конкретен вид имобилайзер (посочен в полицата), който има по-добри показатели относно защитата на автомобилите от посегателства (по-нов и от по-висок клас), като условие за влизане в сила на конкретното покритие по риска „кражба“. Ищцата не е изпълнила това условие, като дори е отказано в сервиза монтирането на имобилайзера, което е и проява на груба небрежност.

Счита, че е налице явна причинно следствена връзка между непоставянето на допълнителното защитно устройство и кражбата на автомобила, тъй като наличния в автомобила имобилайзер е по – стара модификация и следователно е по – лесен за преодоляване при престъпно посегателство, предвид функционалните възможности на защитната система. Поддържа се и възражението за принос на ищцата за настъпване на кражбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 Г П К по правния въпрос: „Следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени коректно поотделно и в тяхната взаимна връзка?“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

По правния въпрос:

По обусловилия касационния контрол процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл.290 ГПК в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 190/07.02.2018г. по гр. д. № 180/2017г. на IV г. о. на ВКС и други. Съгласно 4 посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

По касационната жалба:

За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.408, ал.1, т.3 КЗ предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при кражба на застрахованото МПС по застраховка „Автокаско“, а именно - неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Изложени са съображения, че в самата застрахователна полица е въведено условие за монтаж на конкретна по-иновативна защитна система в посочен сервиз, чието осъществяване е правопораждащ факт за отговорността на застрахователя при кражба на МПС по застраховка „Автокаско“, която система е различна от предварително монтирания безконтактен електронен имобилайзер „Padndect“. Заключено е, че клаузата е индивидуално договорена и не е неравноправна по см. на чл.143-146 ЗЗП.

Прието е, че ищцата не е изпълнила задължението си за монтаж на новата система, тъй като лекият автомобил бил представен в посочения от застрахователя сервиз, където е съставен констативен протокол, че джипът има монтирана защитна система „Padndect“, различна от изискуемата по полицата, като единствено е констатирано, че тя работи коректно, но не е монтирана от сервиза.

Уговорката за поставяне на по - иновативна система за защита при кражба на лекия автомобил с оглед изключително високата стойност на същия 5 при определена застрахователна сума от 80 000 лева е приета от решаващият състав за значима с оглед интереса на застрахователя, като отсъствието на такава защитна система, според съда, е довело до възникване на застрахователното събитие. Съдът е обосновал извода си въз основа на съпоставяне на характеристиките на двете защитни системи. Счетено е, че изискваната от застрахователя защитна система е със 70% по-висока степен от фабрично поставената, като решаващият състав се е позовал на уточнение, направено от вещото лице по АТЕ в съдебното заседание. Същевременно, съдът не е кредитирал отговора на вещото лице в писменото му за заключението относно въпрос № 3 - първо изречение, в което се коментират качествата на манипулатора т.е. на субекта на криминална дейност и значението на неговите способности, като е заключено, че вещото лице е влязло в противоречие с отговорите си на първите два въпроса за съществените различия в техничесите характеристики на двете защитни системи и изключително по-високата (70%) степен на защита, давана от имобилайзер "IGLA 231 - K-I". Посочено е, че вписаният в застрахователния договор "IGLA 231 - K-I" е дигитално устройство, предназначено за защита на цифров автомобил от кражба и отвличане; имобилайзер „IGLA 231 - K-I" е иновационна система, която се характеризира с технология за блокировка на двигателя по цялостната верига и при монтажа не се изисква поставяне на допълнителни кабели; блокировката се осъществява с помощта на транспондер, а открИ.ето на устройството практически е невъзможно, тъй като не издава своето присъствие в автомобил до момента на включване на блокировката на двигателя. Същевременно е акцентирано върху това, че интервалът от време при имобилайзер „PANDECT“ е в рамките на 15 секунди до блокировката, а тя не е по цялостната верига и позволява на субекта на криминалната дейност да се отдалечи с автомобила на значително разстояние от мястото, на което е бил паркиран и да се качи на автовоз.