Определение № 162 от 03.02.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 03.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Частно наказателно дело № 20235330200011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. М. М. от *** против Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 288/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив от 14.06.2022 г., пр.пр. 2742/2020 г. по описа на РП Пловдив. С жалбата се моли постановлението за прекратяване като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.243, ал.4 от НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В хода на досъдебното производство на жалбоподателя М. М. М. е бил назначен особен представител адв.Р. С. от АК Пловдив. На особения представител е било съобщено постановлението за прекратяване на наказателното производство на 15.07.2022 г., като в законоустановения срок от съобщаването за това особеният представител не е обжалвал постановлението за прекратяване. Жалбоподателят М. узнава за постановлението за прекратяване на 30.11.2022 г., когато получава постановлението чрез пълномощник и в срока по чл.243, ал.4 от НПК подава жалба срещу прокурорския акт.

В хода на досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка :

Св. Л.Р. и М. М. били брат и сестра.

Св. Р. придобила чрез покупко-продажба недвижим имот – 2/3 идеални части от апартамент №25, находящ се в *** на 31.03.2006 г.

На 08.02.2008 г. същата, като пълномощник на брат си св. М., продала на себе си 1/6 ид.част от посочения по-горе апартамент. По този начин св.М.а станала собственик на целия апартамент. С извършената покупко-продажба и на 1/6 ид.част от апартамента било учредено и пожизнено право на ползване върху имота в полза на св.М. М..

1

На 13.05.2011 г. св. Р. продала апартамента си на сина си - св. В.Р., като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

След продажбата на имота в жилището продължил да живее св. М. М..

Впоследствие здравословното състояние на св. М. се влошило. Същият бил лекуван в ЦПЗ Пловдив ЕООД. Случвало се често да кани клошари и други лица с психични проблеми в имота. На 06.10.2016 г. в имота бил предизвикан пожар, който опустошил имота до степен, че същият станал негоден за ползване.

Няколко дни след пожара св. Р. подменил дограмата на прозорците и заковал вратата на апартамента, за да ограничи достъпа до апартамента.

С оглед предприетите действия от страна на св.Р. правото на ползване на имота от страна на св. М. било ограничено, което било причина да подаде жалба в полицията.

Било образувано досъдебно производство 288/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства – показания на св. М.

М. М., В.Р. Р., М. Ж. К., Л.С.Т., Ц.Г.П., Л. М.а Р., копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119 , т.27 д.60969/2006 г. по описа на СВ Пловдив, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том 32 дело 5178/2011 г . по описа на СВ Пловдив, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от 10.03.2022 г., както и съдебнопсихиатрична експертиза, техническа експертиза, информация от ЦПЗ Пловдив ЕООД.

От приложените нотариални актове се установява, че св. Р. е придобил право на собственост върху целия имот апартамент №25, находящ се в гр.

Пловдив , бул.Христо Ботев № 17, ет.3 .

Също от нотариалните актове за собственост се установява, че св. М.

М. се явява ползвател на този имот по силата на запазено право на ползване.

В същата насока са и показанията на св. М. М. М., В.Р. Р., М. Ж. К., Л.

М.а Р..

Данни, че състоянието на св. М. М. се е влошило се съдържат в показанията на посочените свидетели, като в същата насока са и резултатите от изготвената по досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, която съдът оценя като компетентно, всестранно и пълно изготвена и отговорила на всички въпроси, поставени от органа по разследването.

От показанията на посочените свидетели, а също и от тези на св.Л.С.Т., Ц.Г.П. с установява, че в жилището през 2016 г . настъпил пожар, като след това събитие същото било негодно за обитаване. В същата насока е изготвената по досъдебното производство техническа експертиза ведно с приложен фотоалбум.

Именно състоянието на св. М. и случилото се след пожара било повод св. В.Р. като собственик на имота да предприеме действия по опазването му.

2

След този момент св. Р. ограничил достъпа до имота.

Св. Л.Р. съгласно съставения нотариален акт нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том 32 дело 5178/2011 г . е запазила правото си на ползване върху имота, но на практика тя не се явява ползвател на същия, тъй като преди продажбата на апартамента на сина й св.

В.Р. , правото на ползване е било само и единствено в полза на св. М.. Право на ползване върху имота същата не е имала, поради което е и невъзможно да е прехвърлила имота , запазвайки си право на ползване върху същия, каквото право на ползване тя не притежава. И след прехвърляне на имота на св.Р. правото на ползване върху имота е принадлежало само единствено на св. М.

М..

По тази причина съдът намира, че правилно при разследване за евентуално извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК пострадал от него би могъл да бъде св. М. М., на когото са били и разяснени правата на пострадалия от престъпление.

Съдът, в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от страна на наблюдаващия делото прокурор е правилен и същият законосъобразно, с оглед на установените факти е приложил правомощието си по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прекратил наказателното производство.

Съдебната практика е категорична, че изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 от НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на извършителя на престъплението. Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между извършителя на престъплението и пострадалия, а такъв спор не е съществувал.

Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване.

Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна.

Св. Р. и св. М. се явяват страна по имуществено правоотношение в случая вещноправно правоотношение, което не е спорно. Св. Р. притежава така нар. „гола собственост“ върху имота и следва да търпи ползването на имота от страна на св. М., което право е пожизнено. Същото обаче до предприемане на съответните действия от св. Р. не е било оспорено от последния. Напротив, св. М. е ползвал имота свободно и необезпокояван от никого до момента, в който е бил предизвикан пожар в имота.

В случая нито преди извършване на действията от св.Р. , нито по време на извършване на действията от него е съществувал спор относно правото на ползване на имота от страна на св.М..

3

Спорът относно начина на осъществяване на правото на ползване възниква едва след предприемане на действията от страна на св. Р. по ограничаване достъпа до имота, който спор може да бъде разрешен по гражданско правен ред чрез съществуващите способи по защита правото на ползване на имота.

По изложените съображения съдът счита, че постановлението за прекратяване като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 288/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив , пр.пр. 2742/2020 г. по описа на РП Пловдив, от 14.06.2022 г., водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4