Акт от 09.12.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2332 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1247 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д.М.Б., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Т.Ф., против Решение № 2153-15-153/26.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена нейна жалба с вх. № 1012-15-182/24.03.2022 г. в частта й против Разпореждане № 151-00-5244-2/25.02.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото изцяло.

Жалбоподателката счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото защита. Претендира сторените разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че със Заявление вх. № 4125 от 02.06.2021 г. (рег.

№ 151-00-5244/02.06.2021 г.) Д.Б. е поискала отпускане на ПОБ. В заявлението е посочено, че е упражнявала трудова дейност в Ирландия от 04.12.2019 г. до 22.05.2021 г. и правоотношението й с работодател „Keelings“ е прекратено, считано от 22.05.2021 г. (л. 92-93).

Във връзка с така депозираното заявление и след извършена проверка от органите на ТП на НОИ – Пловдив е констатирано, че към заявлението не са представени заявление за искане на СЕД U002 и U004 от Ирландия, декларация за определяне пребиваване, както и документи от Ирландия, удостоверяващи осигурителен стаж, поради което и с писмо изх. № У-151-00-5244-1/09.06.2021 г., адресирано до Б., е поискано същите да бъдат представени в 15-дневен срок от съобщаването (л. 90).

В указания срок лицето е представило с вх. № 1029-15-29574/15.06.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 с приложени документи относно упражняваната трудова дейност в Ирландия.

В заявлението като причина за прекратяване на трудовата си дейност Б. е посочила „Изтичане срока на договора“. Приложена е и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., както и преносим документ U1, издаден от Компетентната институция на Ирландия на 17.06.2021 г., в който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Ирландия от 04.12.2019 г. до 21.05.2021 г. вкл., месечен доход за периодите от 01.01.2021 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1 861 евро, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1 835 евро и за периода от 04.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 1 422 евро. Като причина за прекратяване на правоотношението, в преносимия документ е вписано „Изтичане срока на договора“ (л. 76 и сл.).

Въз основа на постъпилите документи с Разпореждане №

151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на Б. е отпуснато ПОБ, считано от 22.05.2021 г. до 21.05.2022 г. (12 месеца) в размер от 74,29 лв. дневно (л. 68).

Последвало е подаването на сигнали в ТП на НОИ – Пловдив с вх. № 1030-15-5791/12.11.2021 г., вх. № 1030-15-5791#1/29.11.2021 г., вх.

№ 1030-15-756/08.02.2022 г., вх. № 1030-15-756#2/15.02.2022 г., в които се посочва, че сигналоподателят е работил в Ирландия с други българи, като са имали еднакви договори, но другите лица са получили по-голямо обезщетение (л.

60-63), както и писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ – София (л. 56), в което се посочва, че във връзка с получена от компетентната институция на Ирландия информация, че същата не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да удостовери в издадените СЕД-и, а в ПД U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларираните от лицето обстоятелства, следва при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД

U017 последна заетост по законодателството на Ирландия, на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. Указано е също така, че в случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов, като към искането следва да се приложи копие от представения документ.

В тази връзка е извършен последващ контрол на отпуснати парични обезщетения на лица с последно освобождаване от работодател в Ирландия, в т.ч. и на жалбоподателката. Констатирано е, че при преглед на представените от Б. документи, издадени от работодател „Keelings Retail“

UC, е установено, че същата е била наета на постоянен трудов договор от 04.12.2019 г., който няма срочен характер, лицето не е представило документ, от който да става ясно каква е причината за прекратяване на посоченото трудово правоотношение. По този повод е изпратено запитване с изх. № 1030-15-889/15.02.2022 г. на Началника на сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Пловдив до М. У. – STAFF LIAISON OFFICER KEELINGS RETAIL UC на електронен адрес ***@Keelings.com относно причината за прекратяване на трудовия договор на Б. с времетраене от 04.12.2019 г. до 21.05.2021 г. вкл. (л. 54-55).

В отговор на запитването, е получено по електронен път писмо с вх. № 1030-15-889#1 от 16.02.2022 г., изпратено от М. У., в което се посочва, че Д.М.Б. е прекратила договора си по собствено желание – подала си е оставката – Resigned – returned to college (л. 51 и сл.).

С вх. № 3209-15-326/25.02.2022 г. в ТП на НОИ - Пловдив е получен СЕД Н002 - Отговор на искането за информация, ведно със СЕД U002 - Осигурително досие с посочено основание за прекратяване на заетостта „Напускане на служителя“ (л. 42 и сл.).

В тази връзка и от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане № 151-00-5244-2 от 25.02.2022 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е изменено Разпореждане № 151-00-5244-1 от 09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив в частта относно размера и периода на отпуснатото ПОБ по чл. 54а от КСО на жалбоподателката, като е определен нов размер на ПОБ – 12 лева дневно, считано от 22.05.2021 г. и нов период на ПОБ – от 22.05.2021 г. до 21.09.2021 г. (4 месеца). Мотивирано е, че с оглед на това, че в представения ПД U1 е вписано като причина за прекратяване „изтичане срока на договора“, която обаче съгласно получена информация от КИ на Ирландия се удостоверява само на база декларация от лицата, е изпратено искане до работодателя „Keeling Softfruits“ UC. В отговор на същото „Keeling Softfruits“ UC уведомява, че Б. е прекратила трудовия договор по собствено желание, като е подала оставка.

Посочено е също така, че за тези обстоятелства е уведомена и компетентната институция на Ирландия, от която са получени СЕД U002 и СЕД Н002, с които институцията на държавата-членка удостоверява като причина за прекратяване на правоотношението „Напускане на служителя“. Новото основание е прието, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и налага промяна на периода и размера на ПОБ, определени с Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. (л. 37).

Недоволна от така издаденото разпореждане, Б. го е оспорила в срок пред решаващия административен орган (л. 27-29), който със свое Решение № 2153-15-153/26.04.2022 г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил същото изцяло (л.

20-23).

За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел установеното от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, като е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения. Мотивирано е, че в случая безспорно са налице нови документи и доказателства, които имат значение за определяне на размера и периода на паричното обезщетение, отпуснато с Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив по заявлението на Б.. Посочва се в тази насока, че първоначално в представения от лицето преносим документ U1 КИ на Ирландия е удостоверила като причина за прекратяване на правоотношението „Изтичане срока на договора“, впоследствие, след уточняване с работодателя на лицето, с получения СЕД U002 КИ на Ирландия е удостоверила като причина за прекратяване на правоотношението „Напускане на служителя“, като е прието, че последното попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО и води до определяне на нов размер и период на обезщетението за безработица, доколкото разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО регламентира, че лицата, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, получават минималния размер на ПОБ за срок от 4 месеца. Към датата на постановяване на Разпореждане № 151-00-5244-2/25.02.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, Разпореждане № 151-00-5244-1/09.07.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, не е съставлявало стабилен административен акт, тъй като е връчено на лицето чрез лицензиран пощенски оператор като препоръчана пратка с № PS400002RH20X на 04.04.2022 г., видно от справка от програмния продукт на „Български пощи“ АД, не е оспорено в законоустановения срок и към датата на издаване на оспореното в настоящото производство решение, вече е представлявало стабилен административен акт. В този смисъл и издаване на обжалваното разпореждане преди влизане в сила на разпореждането, което се изменя, решаващият орган е приел, че не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Прието е, че установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на ПОБ в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Така регламентираното изключение е прието, че не противоречи на предвиденото в чл.

62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като същият не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това се сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не конкретизира хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста „или по други закони“, според ответния административен орган, следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при които правоотношението е било прекратено по желание или със съгласието на безработното лице, какъвто е разглежданият случай.