Решение № 21 от 21.02.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Разград, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20233330200711 по описа за 2023 година Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. Ц. К. ЕГН ********** от гр. **, против Наказателно Постановление № 49 от 05.09.2023г. на Директор на РИОСВ Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 38 и чл. 39 от ЗБР, на основание чл. 125, ал.1 вр. чл. 38 и чл. 39 от ЗБР е наложено адм. наказание глоба в размер на 5000,00лв. , както и да заплати обезщетение по реда на чл.

129а от ЗБР в размер на 7840,00лв.

Недоволен жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП, като счита същото за издадено при грубо нарушение на процесуалните правила.

Отрича да е осъществил от фактическа страна каквото и да е адм. нарушение.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа жалбата по изложените в нея основания.

Представителя на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Постановление от 18.07.23г., Прокурор в ОП – Разград, отделил материали и иззети вещи по Преписка вх. № 458/22г. по описа на ОП – Разград и изпратил същите на РИОСВ – Русе с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя Р.

Ц. К. ЕГН ********** .

В постановлението, Прокурорът подборно описал намерените и иззети от различни имоти в гр. Разград и околностите, ползвани и обитавани от жалбоподателя, обекти и предмети, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр. 98 от 27 Ноември 2018 г.).

На база Постановлението на ОП – Разград и приложенията към него – 1 заверени копия на Заключение на вещо лице по назначена ветеринарно – медицинска експертиза, Определения на Съдия при РС за одобряване на Протоколи за претърсване и изземане, на жалбоподателя е издадено процесното НП, в което адм. наказващия орган е посочил, че : „…Р. Ц. К.

ЕГН ********** е извършил придобиване и държане на защитени екземпляри от дивата фауна и включени в Приложение 3 от Закон за биологичното разнообразие, в нарушение на чл. 38 и чл. 39 от Закон за биологичното разнообразие….в апартамент, находящ се в гр. ** ( общо 22обекта, подробно описани )…във вилен имот, находящ се в дясно от главен пот Е-70 в посока гр. Разград – гр. Варна( общо 9обекта)… в гаражно помещение в гр. ** (общо 5обекта)…с. ** ( един обект ) …“, за констатираното адм. нарушение на жалбопозателя на основание чл. 125, ал.1 от ЗБР е наложено адм. наказание глоба в размер на 5000,00лв. ,а на основание чл. 129а от ЗБР е постановено да заплати обезщетение за нанесени шети в размер на 7 840,00лв. Обектите предмет на нарушението са отнети по реда на ЗАНН и предоставени на Регионален исторически музей – Русе.

НП връчено чрез служител на РУМВР - Разград на 01.12.2023г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 08.12.23г.

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Приетата от съда, фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, макар и не по посочените в нея съображения.

Безспорно е това, че при извършени на 14.09.21г. процесуално – следствени действия – претърсване и изземване на посочените в НП адреси, обитавани и ползвани от жалбоподателя са открити и иззети описаните обекти, като част от тях са включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр. 98 от 27 Ноември 2018 г.) , които са обявени за защитени животински видове на територията на цялата страна, съгласно чл. 37 от ЗБР. Правилно нарушението е било квалифицирано по чл.

38 и чл. 39 от ЗБР, в които са описани всички проявни форми на изпълнителни деяния, осъществяващи адм. нарушение по този закон. В този смисъл съдът е на становище, че установеното с обжалваното НП нарушение е било налице.

По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК , приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, което да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН.

Относно наказанието: Текста на чл. 125, ал.1 от ЗБР гласи, че за 2 нарушение на чл. 38, чл. 39 от ЗБР физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв. Съдът намира, че размерът на наложеното наказание от 5000 лв. не е съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При определяне размера на наказанието административно - наказващият орган е следвало да вземе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Налице са както смекчаващи такива, така и отегчаващи, доколкото става въпрос за голям брой обекти на защита, но така определеното по размер наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното адм. нарушение, доколкото няма констатирани предходни нарушения по този Закон. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че справедливо наказание в конкретния случай следва да бъде глоба в размер на 2000,00 лева.

Съдът намира, че това наказания ще бъде достатъчно за да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя и е съобразена с имотното му състояние.

З а това законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените /обичайните/ случаи на нарушение от съответния вид, а напротив – то разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма.

Предвид установеното в хода на проверката, то с НП правилно е било преценено, че следва да бъде приложен текста на чл. 129, ал.1 от ЗБР, с който са били отнети в полза на държавата намерените обекти.

АНО правилно е приложил текста на чл. 129а от ЗБР. Разпоредбата на ал.1 на този текст гласи, че за щети, нанесени на определени видове растения и животни, включени в приложение № 3, виновните лица заплащат обезщетение. Съгласно ал.2 на чл. 129а от ЗБР "Размерът на обезщетението се определя с тарифа, приета от Министерския съвет". В цитираната тарифа е дадено легално определение за това какво се имам предвид под щета.

Съгласно §1, ал.1 от Допълнителните разпоредби на тази тарифа, то "Щета" по смисъла на тарифата е - нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда - за животинските видове, посочени в приложение № 1.

От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и 3 при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание.

Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От този изход на делото искането за присъж0дане на разноски от страна на повереника на жалбоподателя следва да остане без уважение.

Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление НП № 49 от 05.09.2023г. на Директор на РИОСВ - Русе, в частта, с която на Р. Ц. К. ЕГН ********** от гр. ** за нарушение на чл. 38 и чл. 39 от ЗБР, на основание чл. 125, ал.1 вр. чл. 38 и чл. 39 от ЗБР е наложено адм. наказание глоба в размер на 5000,00лв.

, като намалява размера на наложената глоба от 5000,00лв. на 2000,00 / две хиляди /лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. Ц. К. ЕГН ********** от гр. ** да заплати на РИОСВ – Русе сумата в размер на 120,00/сто и двадесет / лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4