Решение № 1073 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502335 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 4822/ 21.06.2024 г. и с вх.№ 4793/ 20.06.2024 г. ( по регистратурата на ОС- Враца ) на срещупоставените страни : съищците В. П.

Д. и М. П. Д., действаща със съгласието на нейната майка Г. М. Г., всички от село *** и ответника ЗД „ Бул инс“ АД, град София срещу неизгодните за тях части от решение № 55 от 7.06.2024 г. на ОС – Враца по т.д.№ 49/ 2023 г., както следва : относно отхвърляне на частичните искове по член 432,ал.1 от КЗ за вземания от обезщетение за неимуществени вреди за горниците над 180 000 лева до 200 000 лева и над 120 000 лева до 200 000 лева и относно уважаване на частичния иск на В. Д. за горницата над 120 000 до 180 000 лева .

В жалбата на ищците има оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон – член 52 от ЗЗД и на съдопроизводствените правила .

В жалбата на ответника се оспорва размерът на присъденото на съищеца 1

В. обезщетение за неимуществени вреди като несъответно на икономическата конюнктура към 2022 г. и съдебната практика, възрастта на пострадалия, общественото му положение и отношенията между него и ищеца и при липса на направен от първоинстанционния съд критичен анализ на свидетелите с оглед начина, по който са възприели съобщаваните от тях обстоятелства .

Всеки от въззиваемите - В. Д. и застрахователят- отговаря в срока по член 263,ал.1 от ГПК, че подадената от насрещната страна въззивна жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите , доводите в отговорите , изразеното от ЗД „ Бул инс“ АД, град София чрез пълномощника му в откритото съдебно заседание становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част.

ОС- Враца е сезиран с активно субективно съединени частични искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 429,ал.3 от КЗ от В. П. Д. и М. П. Д. ( непълнолетна ) срещу ЗД „Бул инс“ АД, град София за обезщетения за неимуществени вреди в размери на по 200 000 лева ( от цели вземания в размери от по 300 000 лева ) и законна лихва от 19.09.2022 г. при твърдения, че в ПТП на 18.08.2022 г. , предизвикано виновно и противоправно от застрахован при ответника водач на моторно превозно средство „ БМВ Х5“ с рег. № ******** на републикански път II – 13, е настъпила смъртта на техния баща П. Д. Л. – тогава на 36 години; между починалия и ищците – негови деца – са съществували дълбоки и трайни емоционални връзки ; нелепата му смърт е причинила на ищците силен стрес, раздразнителност, тревожност, депресивни епизоди , затруднения в адаптацията, чувство на безизходица и несигурност в бъдещето ; у тях е отключена остра стресова реакция преминала в тревожно – депресивно разстройство ; търпени от тях са болки и страдания с изключителен интензитет ; при отправена на 19.09.2022 г. застрахователна претенция ответникът не е определил и изплатил обезщетения.

В срока за отговор ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорил исковете с възражения, от които относими към предмета на въззивното производство са тези за прекомерност на размерите на претендираните обезщетения като неотговарящи на икономическата конюнктура в страната и вредите .

2

С оглед предприетото частично обжалване на решението формирана е със станалата неотменима ( относно уважаването на исковете на двамата ищци за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размерите на по 120 000 лева ) част сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач (при загуба на контрол от водача - майка на ищците – автомобилът, в който пострадалият е бил пътник на предна седалка, е преминал със скорост от 144 км/ч през десния банкет , ударил се е последователно в няколко масивни крайпътни дървета и други израствания , падайки върху дясна странична част, тотално увреден ) като причина за ПТП и смъртта на бащата на ищците ; търпенето от тях на болки и страдания и съществуването на вземания на всеки един от ищците за тяхното обезщетяване до размерите от по 120 000 лева. Пренесен пред въззивния съд е спорът относно възникването на вземанията на ищците в размери, надхвърлящи присъдените, със сумите от по 80 000 лева ( с оглед обжалваните интереси ).

Първоинстанционният ОС- Враца е приел въз основа на свидетелски показания и две заключения по съдебно - психологопсихиатрични експертизи ( СППЕ ), че загиналият в ПТП баща се е грижил за двете си деца – непълнолетния (на 17 години) В. и малолетната (на 13 години) М., имал силна връзка с тях; по – тежко засегнат е синът, освен заради преживения шок при вида на мъртвия родител , идвайки на мястото на катастрофата и заради възрастта му , предпоставяща по – голяма осъзнатост на положението, свързано със загубата му и нейните последици; у двете деца е предизвикана остра стресова реакция, протрахирана в разстройство на адаптацията за около два месеца при В. и за около един при М. ; и докато у сина психотравмата е намаляла до тревожно разстройство ( и към освидетелстването му след година и половина ) и е била съчетана с физическо увреждане – алопеция, то у дъщерята не се наблюдават такива остатъчни последици; тя е преработила психотравмата по – лесно заради ниската й възраст. При така установената тежест на засягането на психиката и здравето – емоционално и физическо - на всеки един от ищците съдът е преценил, че за търпените от ищеца В. и ищцата М. болки и страдания справедливите обезщетения се равняват на 180 000 лева и 120 000 лева .

Изслушаните по делото свидетели са лица в близко родство с ищците- П.

3

Г. ( техен вуйчо ) ; М. М. ( дядо по майчина линия ) и П. Г. ( първи братовчед на баща им) . Впечатленията за фактите, които са съобщили при разпитите си в о.с.з. на 21.12.2023 г., са придобити пряко и от общуване със семейството преди ПТП и в следващ период . Няма основание, както и ОС – Враца е приел при оценката по член 172 от ГПК ,те да не се възприемат като точни и достоверни. Тримата свидетели са дошли на местопроизшествието и са видели реакцията на В. при вида на починалия му баща : плачел неутешимо, пищял, отказвал да напусне, намесил се служител на полицията , за да го отстрани; скоро след това получил косопад (алопеция ) по причина на преживения стрес ( така са произнесли и вещите лица ). Дъщерята М. научила за смъртта от майката , докато е била у дома , започнала да плаче и да пита какво ще правят без баща им. И двамата приели загубата на родителя тежко, тъй като били близки с него, той се грижел за тях „ угаждал им“ , не ги лишавал от нищо като в едно „сплотено семейство“. Децата се променили, спрели да се занимават с танци и спорт, както по – рано, отказвали да ходят на училище ;

В. давал израз на мъката си ( плачел ) пред приятел .

Медицинската оценка на преживяното от ищците , дадена от вещите лица по КСППЕ, е за тежка психотравма на двете деца, която първоначално е била с признаците на остра стресова реакция, изразена в тревожност, потиснатост, разстройство на съня , плач и тъга . При съищеца В. е протрахирала до разстройство на адаптацията за срок от около 2 месеца с изяви : нежелание за контактуване с други хора, затваряне, опадане на косата на кръгове ( с продължаващо и към април 2024 г. лечение ); налично към месец февруари 2024 г. тревожно разстройство и продължаващо преработване на психотравмата ( не говори за бащата ) , тъй като в семейството не се говори за травматичното събитие ( делинквент е майката ) и това забавя преработването й . При съищцата М. тя е протрахирала с продължителност от около един месец с изяви като отказ да играе с приятели и плач ; по причина на по – лесното преработване на психотравмата в малолетна възраст, тя е отзвучала и към месец март 2024 г. детето е психически здраво .

Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в т.II на ППВС № 4/1968 година, удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случаите на причиняване на смърт да се преценяват 4 конкретни факти , като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика се приема също, че следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането . Изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти не е достатъчно, необходимо е да се мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо интензитета на вредите.

Смъртта на бащата е източник на естествена скръб и търпене на морални болки, но в случая тя е настъпила за двете деца неочаквано и внезапно . Лишаването им от емоционална подкрепа, сигурност и грижа от този родител са ги дестабилизирали в различна степен и с различна продължителност във времето и са оказали са негативно отражение върху психоемоционалното състояние и бъдещо развитие . И за двамата съищци смъртта е тежка психотравма, изявена в остра стресова реакция . При ищеца В. невротичната симптоматика е била с голяма интензивност, стигнало се е поради изживения шок и стрес ( в т.ч. поради обстоятелствата, при които е видял починалия ) до : засягане на физическото здраве – появила се алопеция, чието лечение продължава, разстройство на адаптацията за срок от около два месеца и тревожно разстройство , налично към началото на 2024 г. , обусловено от забавяне на процеса на преодоляване на травматичното събитие, докато при ищцата М. острата стресова реакция е продължила около един месец Основателен е доводът във въззивната жалба че първоинстанционният съд не е отчел реално тези обстоятелства, както и че не оценил конкретните социално – икономически условия в страната към настъпване на ПТП към 2022 . Съгласно член 492,т.1 от КЗ ( в ред. от Дв,бр.101 от 2018 г. в сила от 7.12.2018 г. ), действал към настъпване на вредите, лимитът на отговорността по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, за неимуществени и имуществени вреди от телесно увреждане или смърт се равнява на 10 420 000 лева за всяко събитие , независимо от броя на пострадалите лица.

Съобразявайки съвкупността от обуславящите вредите обстоятелства, въззивният съд намира, че справедливите по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди са по – високи от определените от ОС – Враца и се равняват на 200 000 лева за ищеца В. и 180 000 лева за ищцата М..

С оглед изложеното въззивната жалба на ищеца В. е изцяло основателна, 5 въззивната жалба на ищцата М. е отчасти основателна и въззивната жалба на застрахователя е изцяло неоснователна и налага частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното решение.

Промяната в изхода от спора налага присъждане на въззивниците на още 400 лева ( при общ дължим размер от 1 900 лева ) - част от разноските за първоинстанционното производство ; на пълномощника им – адвокат Г. Р. – за осъществената от него в първоинстанционното производство защита – възнаграждение от още 1 317 лева ( относно уважаването на иска на В. за горницата над 180 000 лева ) и от още 2 400 лева ( относно уважаване на иска на М. за горницата над 120 000 лева до 180 000 лева ) . При изцяло уважен иск на В. на ответника не се дължат никакви разноски за адвокатско възнаграждение , а при уважен до размера на 180 000 лева иск на М. на ответника се дължи част от разноските за адвокатско възнаграждение от 1 410 лева, вместо присъдените от ОС – Враца 5 640 лева .

Във въззивното производство въззивниците са защитавани от същия пълномощник и също безплатно. Възнагражденията, изчислени по НВАР , съобразно обжалвания от ищците интерес възлизат на 2 640 лева с ДДС и 8 460 лева с ДДС , като отчита ниската правна и фактическа сложност на спора пред въззивната инстанция , реално извършената от адвоката работаизготвяне на обща жалба , без явяване в едно о.с.з. и изготвяне на молба с кратко становище , с вх.№ 13169/16.05.2025 г., въззивният съд намира, че се дължи : ½ х 2 640 лева или 1 320 лева за защитата по основателната жалба на въззивника В. и по съразмерност част от ½ х 8 460 лева = 4 230 лева или 3 172,50 лева за защитата по частично основателната жалба на въззивника М..