Решение № 278 от 01.10.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. С., 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

М. Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500404 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №259/28.03.2024г. по гр.д.

№4398/2023г. по описа на С. районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на С. И. А. и е отменена Заповед за уволнение №020-231/04.10.2023г. на изп. директори на „Д.“ АД, гр. С., с която на основание чл.193, ал.1, вр. чл.187, ал.1, т.1 от КТ и чл.189 и чл.193 и сл. от КТ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“;

С. И. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Регионален отговорник“ в ТП Б.; „Д.“ АД, гр. С. е осъдено да заплати на С. И. А. сумата от 13789,06лв., представляваща брутния размер на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за времето от 12.10.2023г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 13.11.2023г. до окончателното изплащане; отхвърлен е като неоснователен предявения от „Д.“ АД, гр. С. против С. И. А. осъдителен иск. С Решението са присъдени разноски на А. и „Д.“ АД, гр. С. е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса и разноски за вещо лице.

С Решение №535/18.06.2024г. по гр.д. №4398/2023г. СлРС е допълнил Решение №259/28.03.2024г., като е осъдил „Д.“ АД, гр. С. да заплати на С. И. А. разноски в размер на 2500лв. – адвокатско възнаграждение по насрещната искова претенция.

1

Въззивната жалба е подадена от „Д.“ АД, гр. С. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Във въззивната си жалба въззивникът - работодател „Д.“ АД, гр.С. чрез пълномощника си адв. Н. С. от ВАК посочва че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Изводите на съда били в противоречие с материалния закон, съдебната практика, събраните по делото доказателства и елементарната правна и житейска логика. Част от мотивите били неразбираеми. Посочва, че спора в случая е до това, дали преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е взел обяснения от служителя. Посочва, че по делото е установено, че до С. А. е изпратена пощенска пратка и същата е получена от него. Твърдението на служителя, че в плика нямало покана по чл.193 от КТ било несъстоятелно. Посочва, че той, като носеща доказателствената тежест страна чрез разпитаните двама преки свидетели Х. и С. е доказал, че е изпратил с въпросната пощенска пратка именно поканата по чл.193, ал.1 от КТ. Районният съд неправилно ценил техните показания. Показанията на свидетелките не следвало да се изключват само на основание, че са служители на дружеството, а следва да се съобразят с останалия доказателствен материал.

Доказването на факта на съдържанието на пощенската пратка било допустимо с всякакви доказателствени средства. Счита, че мотивите на съда относно показанията на тези свидетели са несъстоятелни. Прави обстоен анализ на свидетелските показания. Посочва, че твърденията на А., че в получения плик нямало покана за даване на обяснения, а само ваучери, които той върнал, са несъстоятелни и в противоречие с формалната логика. Свидетелите на другата страна само потвърждавали отказа му да получи пратката, но не и нейното съдържание. На следващо място посочва, че неправилни и в противоречие със съдебната практика е и извода на съда, че самата заповед за уволнение не е връчена надлежно. Счита, че непотърсената пратка, съдържаща заповед за дисциплинарно уволнение е надлежно връчена. Въззивникът посочва, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ, като били спазени и сроковете по чл.194 от КТ, както и разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Намира за неправилен извода на съда, че отсъствието на А. не било свързано с трудовата дисциплина. Неправилно било прието, че подадената молба за ползване на платен отпуск е оправдателна причина за отсъствието на работника от работа. Посочва, че ползването на отпуска се разрешава писмено от работодателя, а такова разрешение няма и работника не може да се позовава на подадени молби и разговори със служители на работодателя. Заповедта за уволнение била ясна и мотивирана, като било ясно, че в посочения в нея период от 01.09.2023г. до 13.09.2023г. има осем работни дни. Посочения в решението от съда факт, че на А. оставали само няколко дни до пенсионирането му не бил твърдян, нито разглеждан, нито пък доведен до знанието на работодателя. Съдът изложил факти, 2 извън предмета на делото. Посочва, че именно поради липса на служителя на работното му място, искането за обяснения е изпратено по пощата. Въззивникът не намира правна логика в приетото от съда, че изпратените бланки за отпуск от свид. Х. до А. правят заповедта незаконосъобразна. Намира за несъстоятелен мотива за въвеждане в заблуждение А., тъй като в нито един момент свид. Х. не му е посочила, че работодателят му е разрешил ползване на отпуск. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи неговата искова претенция и да отхвърли насрещните искови претенции на С. А.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - С. И. А., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С подадения отговор въззиваемият А. чрез пълномощника си адв. Е. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Посочва, че районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, довел до правилни фактически констатации и законосъобразни правни изводи. Посочва, че поканата за даване на обяснения не била достигнала до него, но дори и да била, то дадения с нея двудневен срок бил твърде кратък за да ги даде и да пристигнат до работодателя в гр. С.. Посочва, че многократно е уведомявал работодателя чрез личния състав за желанието си да излезе в полагащия му се платен годишен отпуск и да премине към процедура по пенсиониране. Счита, че дружеството е предприело действия по уволнението му след като е бил уведомен от него за предстоящото му пенсиониране. Посочва във връзка с процедурата по чл.193 от КТ, че бил в постоянна връзка с представител на дружеството – личния състав, който твърдял, че е изготвил и изпратил поканата за даване на обяснения, но не му съобщил за дисциплинарното производство срещу него.

В отправената покана, освен че не достигнала до него, не било посочено ясно и недвусмислено нарушението на трудовата дисциплина от страна на работника. Това затруднило правото му да даде подробни писмени обяснения и да посочи съответните доказателства. Счита, че нарушения няма, тъй като бил в контакт с човешки ресурси и изпълнявал нейните указания по представени от нея бланки. Въззиваемият намира уволнението за незаконно, поради липса на правна и фактическа мотивировка на заповедта за уволнение. Не били описани обстоятелствата относно нарушението, индивидуализиращи го от обективна и субективна страна, както и правната му квалификация. Изложените факти не кореспондирали с правните основания за издаването й. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски.

3

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник „Д.“ АД, гр.С., редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият С. И. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Поддържа изложените в отговора на жалбата подробни съображения. Посочва, че основното обстоятелство, на което следва да се обърне внимание е факта, че дори да са изпращани някакви пратки в известията не е посочено какво е съдържанието на пощенската пратка, поради което е нарушено правото на доверителя ми да даде обяснения за така наложеното му дисциплинарно уволнение и само по себе си прави самото уволнение незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищeцът в първоинстанционното производство С. И. А. е работил по трудово правоотношение в „Д.“ ЕООД въз основа на трудов договор за неопределен срок №543/01.04.2003г., първоначално на длъжност „координатор“, впоследствие на длъжностите „регионален мениджър“ и „регионален отговорник“, с място на работа в гр. Б., пълно работно време.

С Допълнително споразумение №305/05.03.2021г. към трудов договор №543/01.04.2003г. длъжността на С. А. е изменена на „Регионален отговорник“, място на работа Регион И. в Дирекция „И.“ и е уговорен срок на предизвестие за 4 прекратяване на трудовите правоотношения от 3 месеца за двете страни.

С Допълнително споразумение №63/10.03.2022г. към трудов договор №543/01.04.2003г. мястото на работа на А. е уговорено Направление И. в Дирекция „И.“ – гр. Б..

„Д.“ АД е правоприемник на „Д.“ ЕООД.

На 21.02.2023г. е сключено допълнително споразумение №199 към трудов договор №543/01.04.2003г. с правоприемника на работодателя – „ДКУ – И.“ ЕАД относно промяна на БТВ.

С Допълнително споразумение №2023-244/25.07.2023г. към трудов договор №543/01.04.2003г. е изменена длъжността и мястото на работа на А., както следва:

„Регионален отговорник“, с място на работа „ДКУ – И.“ ЕАД на Териториално поделение Б. на „Д.“ АД.

В периода от 05.11.2022г. до 31.08.2023г. вкл., без прекъсване С. И. А. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. С решение на ТЕЛК и НЕЛК временната нетрудоспособност на А. не е продължена.

На 31.08.2023г. С. И. А. е изпратил до „Д.“ АД, гр. С. заявление, с което моли разрешаване ползването на 14 дни платен годишен отпуск за 2021г. в периода 01.09.2023г. – 21.09.2023г. Заявлението е изпратено чрез куриерска фирма Спиди, но от представените по делото документи се установява само изпращането на пратката.

Документ, установяващ доставянето й няма представен. Заявлението няма входящ номер и дата.

По делото няма данни, в т.ч. в личното трудово досие на А., това заявление да е достигнало до работодателя, да е входирано в неговото деловодство и по него да има произнасяне на компетентен орган. Няма издадена заповед, с която да се разрешава на С. А. ползване на отпуск след 31.08.2023г.

По делото е представено заявление от С. И. А. до „Д.“ АД, гр. С. без дата и входящ номер, без данни за изпращането му, съответно получаването му, с молба за ползване на платен годишен отпуск от 27 дни в периода 25.09.2023г. до 31.10.2023г.