Определение № 563 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20235300600612 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по Протест от 10.02.2023 година на Районна прокуратура Пловдив срещу Определение № 177 от 09.02.2023 година на Районен съд Пловдив, II наказателен състав, по ЧНД № 636 / 2023 година, с което е отменено Постановление № 1759 / 2021 / 08.07.2022 година на Районна прокуратура - Пловдив за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 127 / 2021 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив и делото е върнато на Районната прокуратура за изпълнение на указания.

В протеста се излагат доводи, че определението на първостепенния съд е немотивирано и изцяло неправилно при липса на аргументи защо не се споделят изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство и се иска съдебният акт да бъде отменен, поради допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, и делото да бъде върнато на Районния съд, а алтернативно – да бъде отменено Определението от 09.02.2023 година по ЧНД № 636 / 2023 и да бъде потвърдено прекратителното прокурорско постановление.

Като се запозна с материалите по делото, настоящият въззивен съдебен състав намира депозирания протест за ДОПУСТИМ – подаден е от процесуално легитимирано лице измежду посочените в чл. 243, ал. 7 от НПК в указания в разпоредбата 7-дневен преклузивен срок.

По същество протестът е НЕСНОВАТЕЛЕН.

След сезиране от пострадалата Г. Н. Б. на Районна прокуратура - Пловдив 1 и възложена на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ предварителна проверка с Постановление от 25.05.2021 година по чл. 212, ал. 1 от НПК от наблюдаващия прокурор е образувано досъдебното производство – № 127 / 2021 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив – за причинена другиму на 04.02.2021 година лека телесна повреда от полицейски орган при изпълнение на службата му – престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 2 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани Г. Н. Б.

(пострадалата), Ч.В.Д., И.М.Д., И.Ж.Т., Д.М.М., Б.Р.С., С.З.Т. и П.А.Б.-Х.

(полицейските служители, посетили апартамента на Г. Б. и приятеля й И.И.К. на инкриминираната дата); М.М.П. (домоуправителят на входа, в който е жилището на Г. Б. и на И.К.), Н.Е.А. и А.Б.И. (лекарят е медицинската сестра от екипа на спешната медицинска помощ, посетили жилището на Б. и К. на 04.02.2021 година), С.Х.К. и Б.Д.К. (поемни лица при извършените процесуално-следствени действия в апартамента на Б. и К. на инкриминираната дата); приобщени са документи, изготвена е съдебномедицинска експертиза.

След приключване на разследването с Постановлението от 08.07.2022 година наблюдаващият прокурор прекратява наказателното производство на основание чл. чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Недоволни от прокурорския акт, поверениците на пострадалата Г. Б. адвокати и Р.П.Р. и Д.Д.С. от Адвокатска колегия - София го обжалват.

Образувано е ЧНД № 4153 / 2022 година на Районен съд - Пловдив, приключило с Определение № 802 / 01.08.2022 година, с което е потвърдено Постановление № 1759 / 2021 / 08.07.2022 година на Районна прокуратура Пловдив. По жалба от пострадалата е образувано ВЧНД № 2164 / 2022 година на Окръжен съд - Пловдив, по което с Определение № 94 / 30.01.2023 година е отменено Определението от 01.08.2022 година и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Така по новообразуваното ЧНД № 636 / 2023 година на Районен съд - Пловдив II наказателен състав се е поизнесъл с Определение № 177 / 09.02.2023 година, предмет на настоящия прокурорски протест.

Споделяем е от въззивния състав изводът на първоинстанционния съд, че Постановление № 1759 / 2021 / 08.07.2022 година е необосновано и постановено при непълнота на събраните доказателства.

За аргументация на прекратителната си теза прокурорът излага възприетата от него фактическа обстановка (която съдът при контрола по чл.

243 от НПК нито е длъжен да преповтаря, нито да излага своя такава, а с цел проверка законосъобразността и обосноваността на прекратителния акт 2 констатира дали изложените от прокурора факти отговарят на събраните доказателства, дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни и правилни и в пълнота ли са изводите въз основа на събраните доказателства), след което прави подробен правен анализ със съпоставяне на установените от доказателствените източници обстоятелства и стига до извода за липсва на данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК.

Само че, съгласно фактическото изложение, представителят на държавното обвинение третира лицата Н.Й.Л., С.С.А. и А.Н.П. като свидетели, но те не са разпитвани по досъдебно производство (ДП) № 127 / 2021 година на Окръжния следствен отдел в Пловдив, а единствено по ДП № 65 / 2021 година на 03 РУ на МВР - Пловдив, образувано и водено срещу съжителя на Г. Б. И.К. за извършено от него на 03/04.02.2021 година престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1, предложение 1 от НК.

Приложено е към настоящото досъдебно производство като том ІІІ заверено копие от документи по ДП № 65 / 2021 година на 03 РУ на МВР - Пловдив, но, видно от писмото, с което са изпратени за приобщаване към Прокурорска преписка № 1759 / 2021 година (л. 1 на том ІІІ), те са във връзка с предварителната проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и между кориците на делото липсва прокурорско постановление за надлежно присъединяване на материалите от ДП № 65 / 2021 година към настоящото наказателно производство, за да могат извършените действия по разследването и другите процесуални действия да запазят процесуалната си стойност по смисъла на чл. 217а от НПК.

Дори и да се приеме, че прокурорът не взема предвид показанията на тези три лица (Л., А. и П.) при мотивиране на крайния си акт, не стои така въпросът с показанията на лекаря Н.А., защото с оглед на възприетите факти при анализа на доказателствата явно е ползван разпитът й от 18.02.2021 година по ДП № 65 / 2021 година (л. 58, том ІІІ), а не този от 13.10.2021 година по ДП № 127 / 2021 година (л. 23, том ІІ). От друга страна са извеждани и правни доводи при съпоставка на заявено в показанията на Г. Б. от 04.02.2021 година по ДП № 65 / 2021 година и последващите й действия във връзка с предмета по ДП № 127 / 2021 година при сравнение със заявено от И.К. като обвиняем по ДП № 65 / 2021 година.

Или приложените заверени документи от ДП № 65 / 2021 година на 03 РУ на МВР - Пловдив са ползвани от прокурора при постановяване на акта си не само като писмени доказателства за извършени действия по разследване, а като източник на фактически данни, но без да са приобщени по ред, позволяващ това.

Същевременно не са снети показания на свидетеля И.К.. Призовано за 3 разпит на 25.02.2022 година, лицето се е явило с упълномощените си адвокати Р.Р. и Д.С. (поверениците на пострадалата), като, видно от протокола (л. 15, том ІV от ДП) разпит не е провеждан, а са протоколирани пространствени изявления на доверениците във връзка недопускането им от следователя да присъстват при действието по разследването. На 16.05.2022 година И.К. отново се явява на разпит при водещия разследването с доверениците си адвокат Р. и адвокат С. като този път лично настоява да даде показания единствено и само в присъствието на адвокат (л. 39, том ІV от ДП).

В прекратителния си акт, за да обоснове липсата на показания от И.К. във връзка с предмета на доказване, наблюдаващият прокурор прави анализ на текста на чл. 122, ал. 2 от НПК и стига до извод, че консултацията на свидетеля с адвокат във връзка с отговор на определен въпрос, зададен му в хода на разпита, може да се осъществи и без постоянното присъствие на адвоката в помещението, в което се провежда процесуалното действие, а е възможно той да се намира в съседно помещение или дори свидетелят да се свърже с него чрез телефон или друг способ за дистанционна комуникация, в който случай за органа на досъдебното производство би възникнало задължението временно да прекъсне разпита, за да се осъществи тази комуникация. Прави и обобщение, че не съществува забрана за органа, в случай че прецени, да допусне присъствието на адвоката, но пък законът не го задължава непременно да го стори и това е една от възможните форми за обезпечаване на правата на свидетеля по чл. 122 от НПК, но далеч не е единствената. Обосновава се с Решение № 613 / 2019 година по ВНОХД № 3 / 2019 година на СГС и намира за очевидно, че, щом според съда отказ от свидетелстване съставлява нарушение на закона, санкционирано по чл. 120, ал. 4 от НПК, няма как едновременно с това да се поддържа и тезата, че свидетелят има право да изисква присъствие на адвокат, като в противен случай според него би се стигнало до юридически абсурд упражняването на признато от закона право да представлява едновременно с това и административно нарушение.

Същите разсъждения прокурорът излага и в Протеста си от 10.02.2023 година като счита, че от съдията докладчик от първостепенния съд разпоредбата на чл. 122 от НПК е изтълкувана изключително превратно, защото неправомерно е разширил правата на свидетеля до степен, че да притежава субективната възможност дори да „блокира“ процеса по събиране на доказателства, в т. ч. и в съдебна му фаза, ако не се осигури искан от него адвокат, който „задължително“ да присъства при провеждането на разпита, с което се извращават основни принципи в наказателния процес, в който свидетелят встъпва, не да брани свои права и интереси, а да съдейства чрез своите показания за разкриване на обективната истина. Сочи, че в случая 4 няма нито един изложен факт какво налага на разпита на свидетеля И.К. да присъства адвокат, още повече пък поверениците на пострадалата, и защо това не би съставлявало нарушено право на защита например, ако хипотетично има конститутиран обвиняем и в този ред на мисли съдията докладчик би ли кредитирал като законосъобразно събрани показания на свидетел, дадени в присъствието на очевидно заинтересовани от изхода на делото правни субекти, представляващи едната страна.

Липсата на разпит на свидетел, за кого се сочи от пострадалия, че е очевидец на инкриминираните събития, като от поверениците на пострадалия е направено нарочно искане затова процесуално-следствено действие (основен мотив от тях също да бъде обжалвано и Постановлението от 08.08.2021 година, заради неизвършването на разпита) прави прекратителния прокурорски акт незаконосъобразен, заради доказателствена непълнота.

В тази връзка правилно е посочено от съдията при първостепенния съд, че по нормите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на компетентността си са длъжни да вземат всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в Кодекса, и вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Точно е аргументирана и тезата от Районния съд защо като гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на Република България правото по чл. 122, ал. 2 от НПК на свидетеля да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговор си на въпрос се засягат правата му по чл. 121 от НПК, предполага присъствието и на адвоката пред органите на предварителното разследване при извършване на разпита (а не хипотетична възможност за осигуряване на някакъв вид комуникация между довереник и доверител, в каквато насока са съжденията на прокурора). Това може да бъде извлечено директно от мотивите на цитираното от Районния съд Решение № 8201 / 20.07.2006 година по АД № 3254 / 2006 година на ВАС, 5-членен състав, с което е отменена разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 / 22.03.2004 година за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (издадена от главния прокурор на Република България, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба, обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 година, попр., бр. 37 от 4.05.2004 година). Съгласно визирания отменен текст на подзаконовия нормативен акт Свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат, но с Решението си 20.07.2006 година ВАС сочи, че чл. 113, ал. 2 от Инструкцията противоречи на чл. 122, ал. 2 от НПК, а правото на защита на гражданите е едно от основните им права, 5 регламентирано в чл. 56 от Конституцията на Република България, всеки да се яви със защитник в държавно учреждение и като част от това основно право е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт, а по регламента на чл. 57, ал. 1 от Конституцията основните права са неотменими.