Решение № 294 от 13.07.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 13.07.2021 г.

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на двадесет и пети юни през две хиляди двадесети първа година в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №326 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

156 и сл. във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл.

4, ал. 1, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ и чл.

128 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Б.Н.К. от гр.

Казанлък против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №17-МИ от 24.02.2021 г., издаден от М.И.–старши инспектор „местни приходи“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с който на жалбоподателя са установени задължения за местни данъци и такси, дължими за 2021 г., начислени към 24.02.2021 г. за недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр. ***, а именно: данък за недвижим имот в размер на 94.17 лв. и такса битови отпадъци в размер на 251.14 лв.

С жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Посочва се, че актът не съдържа в достатъчна степен изложени мотиви, относно правните и фактически съображения на органа, послужили му за определяне размера на установените задължения за ДНИ и ТБО в т. ч. посочване на относимите норми и начина за пресмятане на данъчната оценка, обективиран в съответните формули по реда на Приложение №2 към ЗМДТ. Независимо от това, визирайки издадената му в последствие данъчна справка, жалбоподателят твърди, че неправилно е изчислена данъчната основа на недвижимия имот от гл. т. на погрешно определяне на базисната данъчна стойност на кв. м. за самостоятелния, търговски обект в сградата, както и неправилното избиране на коефициент за местоположение на сградата. Във връзка с последното твърди, че с оглед липсата на решение на Общински съвет - Казанлък и заповед на Кмета на гр. Казанлък за определяне границите на зоните в населеното място по смисъла на чл. 6, ал. 7 от Приложение №2 към ЗМДТ, приложимият ред за определяне на коефициента за местоположение бил този, съдържащ се в чл. 6, ал.

1, т. 1, изр. второ от приложението. По изложените доводи се иска отмяна на АУЗД и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по делото- директор на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото – юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като неоснователна, излагайки съображение за законосъобразност на АУЗД. Твърди, че при установяване на задълженията за ДНИ и ТБО компетентният орган по приходите се е съобразил с действащото зониране в гр. Казанлък, извършено със заповед №251 от 04.10.1991 г. на председателя на Областен народен съвет- Хасково и съответните на това материалноправни разпоредби.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно отразеното в декларация вх.

№15020239/30.09.1998 г., подадена от К. за придобито право на собственост върху земя и сграда, постройката е построена през 1935 г. и се състои от жилище – 125 кв. м., офис от 32 кв. м. и търговски обект от 71 кв. м. Декларирана е собственост и на прилежащата земя от 260 кв. м., от които 125 кв. м. са застроени. С декларация вх. №**********/26.06.2020 г. /л. 5-8/ жалбоподателят подава коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която декларира придобиването на недвижими имот, с административен адрес гр. ***. НИ е придобит през 1992 г., а е построен през 1935 г. Съгласно декларираното, имотът се състои от жилище, находящ се на втория етаж и с площ от 125 кв. м., второ жилище находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и търговски обект – партер от 71 кв. м., за който се посочва като година на извършване на основен ремонт 2002 г. Този имот се намира в централна градска част и е с площ от 160 кв. м., от която 125 кв. м. са застроени. С декларация вх.№*********/26.08.2020 г. /л.

18-22/ жалбоподателят отново подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с настъпване на промяна в декларирано обстоятелство по отношение декларирана собственост върху НИ с административен адрес гр. ***, състоящ се от жилище, находящо се на втория етаж и с площ от 125 кв. м., второ жилище, находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и търговски обект – партер от 71 кв. м., касаеща именно извършени подобрения в търговския обект. Към декларацията се приложени удостоверение за наследници №314/03.02.1992 г. и заповед №796 от 19.06.1992 г. на Кмета на Община Казанлък за отписване от актовите книги на имот и предаването му на правоимащия.

По искане с вх. №267 от 04.02.2021 г. на Б.К. /л.

16/ М.И.на длъжност „старши инспектор местни приходи“ в дирекция "Местни приходи" /ДМТ/ при Община Казанлък, определена със Заповед №1030 от 10.07.2020 г. на Кмета на Община Казанлък /л. 30/, на основание чл.

107, ал. 3 от ДОПК, издава АУЗД №17-МИ от 24.02.2021 г. /л. 28/. С него на жалбоподателя във връзка с декларация вх. №*********/26.08.2020 г. са установени задължения за 2021 г. за декларираният недвижим имот в гр. Казанлък, както следва: ДНИ в размер на 94.17 лв. и ТБО в размер на 251.14 лв. В АУЗД органът по приходите е възпроизвел материалноправните предпоставки, послужили му за определяне видът и размера на дължимите данъци. Актът е получен от Б.К. на 04.03.2021 г., видно от приложената обратна разписка – лист 29 от делото.

На 09.03.2021 г. е депозирано искане с вх.

№94-Б-995-1 /л. 31/, с което жалбоподателят желае издаването на писмена справка от която да е виден начинът на изчисляване на задълженията му за ДНИ и ТБО за 2021 г. в т. ч. и относимите нормативни актове, приложени във връзка с определяне на данъчната оценка на имота. С писмо изх. №94-Б-995-1#16 от 01.04.2021 г. на директора на ДМТ К. е уведомен за начина на изчисляване на данъчната оценка на имота, която е извършена съобразно разпоредбите, съдържащи се в чл. 4 – 11 от Приложение №2 към ЗМДТ.

В табличен вид, съобразно декларираните самостоятелни обекти в жилищната сграда, съответно прилежащата земя са представени съответните стойности на приложимите коефициенти, определени за всеки обект: БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Км - коефициент за местоположение; Ки - коефициент за инфраструктура; Кх - коефициент за индивидуални характеристики; Кв - коефициент за височина; Ко - коефициент за овехтяване и ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м. Посочена е общата стойност на данъчната оценка, определена по формулата ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, която е 62781.40.

Във връзка с чл. 15 от Наредба №31 на Общински съвет гр. Казанлък ДНИ е определен на 94.17 лв. - 62781.40 х 1,5 ‰. Във връзка с чл. 18 от Наредба №26 на Общински съвет гр. Казанлък ТБО е определена на 251.13 лв. -62781.40 х 4 ‰ /1.28 ‰ сметосъбиране и сметоизвозване, 1,76 ‰ обезвреждане на битови отпадъци и 0,96 ‰ за чистотата на териториите за обществено ползване/.

В нормативно установения срок по чл.

107, ал. 4 от ДОПК срещу издадения АУЗД е подадена жалба с вх. №94-Б-995-1 /18.03.2021 г. /л. 35/ пред директора на дирекция "Местни приходи" при Община Казанлък, който се е произнесъл с решение №10/19.05.2021 г. /л.

37-38/. С решението е отхвърлена жалбата като неоснователна и е потвърден издаденият АУЗД. В решението са изложени, както правните, така фактически съображения за потвърждаване на акта в т. ч. в табличен вид и чрез изпълнена формула са представени изчисленията по отношение определянето на данъчната основа и съответния размер на ДНИ и ТБО-същите съвпадащи изцяло с тези, съдържащи се в издадена по-рано справка. По делото не се представиха доказателства от страна на ответника за начина и момента на връчване на решение №10/19.05.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, на основание чл.

156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Решение №10/19.05.2021г на Директор дирекция МДТ при община Казанлък не е съобщено, но с него се потвърждава АУЗД № 17-МИ/24.02.2021г издадена от старши инспектор по местни приходи при община Казанлък, а оспорването е заявено по пощата на 27.05.20201г, поради което са налице всички условия за разглеждане на спора по същество. Жалбата е основателна в частта за установени задължения за ДНИ и ТБО над размера от 98.65лв общо такса ДНИ и ТБО дължими за процесните имоти, поради това, че към фактите се прилага Приложение №2, таблица №3, колона 7-ма и съответно увеличението от 40% за търговските обекти от ЗМДТ, тъй като не е спазено изискването на чл.6 ал.7 от Приложение №2 към ЗМДТ.

Задължението за данък върху НИ и ТБО представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.

162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.

166, ал. 1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.

1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/ и за такса битови отпадъци /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Процесният АУЗД №17-МИ от 24.02.2021 г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал.

4 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ с оглед представената заповед №1030 от 10.07.2020 г. на Кмета на Община Казанлък за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на органи по приходи.

АУЗД е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.

120, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви, тъй като макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателя върху НИ на територията на община Казанлък и възникнали във връзка с тази собственост и посредством подадената декларация за промяна на обстоятелства вх.

№*********/26.08.2020 г. задължения за ДНИ и ТБО, за 2021 г. Още повече, че с потвърждаващото акта решение са отстранение пропуските в оспорения АУЗД – посочен е начинът на определяне на ДНО и ТБО /правният ред, съответната ставка, данъчните оценки за съответната година, видът на самостоятелните обекти в т. ч. и земя/. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Подобни правни и фактически съображения се съдържат и в издадената по-рано справка. Фактът, че решението на директора на ДМТ не е достигнало в знание на жалбоподателя, не лишава последния от ефективна защита в образуваното понастоящем съдебно производство, в което е представена цялост административната преписка по издаването на АУЗД и потвърждаващото го решение.

Що се отнася до материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът счита, че установените с него задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. са определени при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и ПИ, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и ПИ извън тях, които според ПУП имат предназначението по ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот.

Разпечатката съдържа 48 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9992b1c8-f7cf-4b8d-98b9-3fb83d1348d2