Решение № 326 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502547 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ищеца по спора „********* против решение № 1939/24.04.25г.,постановено по гр.д.№ 5503/24г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с., с коет о са о т х в ъ р л е н и като неоснователни предявените от „******* против

Т.

Н.

Т.,ЕГН-**********,искове с правно основание чл.422,ал.1,вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните,че ответникът дължи на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 7000,59лв.както следва: 1832,96лв. – главница,580,48лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.10.2017г. до 31.03.2019г.,1171,93лв.– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.10.2017г. до 31.01.2024г., 2212,44лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 1202,78лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 16.10.2017г. до 31.01.2024г.,както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.02.2024г.до окончателно изплащане на сумите,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3471/2024г. по описа на ПдРС.

Жалбоподателят релевира оплаквания

1 за неправилност на обжалваното решение.Съдът неправилно приел,че ********* в качеството си на цесионер не е уведомил надлежно длъжника по процесния договор за кредит за станалото прехвърляне на вземането,поради което стигнал до неправилния извод,че ищецът не е активно материално легитимиран да получи плащането.Поддържа,че липсата на представено по делото пълномощно от цедента на цесионера не прави уведомяването на длъжника ненадлежно.

Иска отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважат предявените искове.Претендират се разноски за двете инстанции.Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна- Т. Н. Т.,ЕГН-********** неоснователност на жалбата.Претендира разноски. е изразил становище за

След преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от ******* против Т.

Н. Т. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуване на вземанията му по издадената по ч.гр.д.№ 3471/2024г.описа на ПдРС Заповед по чл.410 от ГПК № 1766/27.02.24г.както следва: 1832,96лв.главница по сключен между Т. и ******** на 16.10.2017г.договор за потребителски кредит,2212,44лв.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 16.10.17г.,сключен между Т. и *********, 580,48лв.договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 16.10.2017г. до 31.03.2019г.по договора за кредит, 1171,93лв.– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.10.2017г. до 31.01.2024г., 1202,78лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 16.10.2017г. до 31.01.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът посочва,че на 16.10.17г.е сключен договор за потребителски кредит между ответника Т. Н. Т. и ********* по електронен път по ЗПФУР за сумата от 2000лв. на 18 бр.месечни вноски от по 150,84лв.и падеж на последната вноска-31.03.19г.,при фиксиран лихвен процент от 41,24% и ГПР-50%.

На същата дата ответникът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с *********,по силата на който *********е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя Т. на паричните му задължения по Договора за потребителски кредит от 16.10.2017г. със заемодател ******** ,да плати същите на заемодателя.

На същата дата-16.10.17г.е сключен и договор за поръчителство между ******* и ******** ,по силата на който „******** се е задължило спрямо „********* за всички задължения на Т. Н. Т. по договора за кредит.Поддържа се,че ответникът Т. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит,поради което и в изпълнение на така поетите 2 задължения поръчителят ******* ги е платило в размер на претендираните суми на 23.02.21г.,като се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.21г. ********* и ******** като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера **********,като се поддържа,че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.21г.Неразделна част от договора за цесия са Приложения № 1-списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания,Приложение № 2-приемо-предавателен протокол и Приложение № 3-пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгл.чл.99 от ЗЗД,като по делото е представен единствено договорът за цесия,без приложенията към него.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска.Поддържа да не е сключвал процесните договори за кредит и за поръчителство – от разстояние по реда на ЗПФУР съгласно твърденията на ищеца,липсвал електронен подпис на потребителя към договора и ОУ.Твърди,че не е уведомяван за цесията, както и че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по ЗПК.

Първоинстанционният съд е приел,че ищецът не е бил уведомен за извършената цесия.Към исковата молба действително било приложено уведомление за цесията,но то изхождало от цесионера-**********.Според договора за цесия (раздел 5,чл.4) цедентите „******** и ******* следва да уведомят респективните си длъжници за цесията чрез пълномощник-ищеца„*******,за която цел ще му съставят пълномощно,което следва да е приложение № 3 към договора за цесия,но такова приложение по делото не е представено.С оглед на което съдът е стигнал до извода,че не се е осъществила втората предпоставка за уважаване на иска-„******* не доказва да е материално легитимиран кредитор на Т.

Т.,доколкото не се установявало последният да е бил уведомен за извършена цесия на дълга му,на каквито твърдения ищецът основавал претенцията си.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Според практиката на ВКС уведомлението за цесия,приложено към исковата молба може да направи цесионера материално легитимиран кредитор само ако изхожда от цедента или ако цесионерът е бил изрично упълномощен от него да извърши това уведомяване.Т.е. длъжникът може да се счита за надлежно уведомен в момента на връчване на преписа на исковата молба само ако към исковата молба е приложено уведомление,подписано от цедента,а в настоящия случай то изхожда от цесионера.Уведомление,изхождащо от цесионера,може да породи действие само ако е приложено и пълномощно за уведомяването от цедента,каквото в случая също не е налице,тъй като не се представя Приложение № 3 към договора за цесия,съдържащо именно пълномощното.Следователно това уведомление,подписано от цесионера без пълномощно от цедента,не поражда действие и цесионерът не е легитимиран спрямо длъжника.

Налице е и друго самостоятелно основание за отхвърляне на иска за всички вземания по заповедта.То е,че ищецът не установи твърдяното от него частно правоприемство от 3

*******на което основава правата си за процесните вземания. Представения по делото договор за цесия е без посоченото в него приложение № 1,индивидуализиращо прехвърлените му вземания. Следователно, не се установява процесните вземания от длъжника Т. да са сред тях.

Отделно следва да се отбележи,че не се установява – при лежаща върху ищеца доказателствена тежест,сключването на договора за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР и конкретно по указания в ОУ на *********начин.Не се установи да е полаган електронен подпис от длъжника под каквато и да е форма (чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ). Същото се отнася и за договора за поръчителство между Т. и „********. Само по себе си усвояването на сумата от потребителя не обосновава извод за валидно възникнала облигационна връзка с кредитодателя предвид императивната разпоредба на чл.10,ал.1 от ЗПК, въвеждаща писмената форма на договора за потребителски кредит като условие за неговата действителност.Следва да се отбележи и че представената от ищеца разписка от 16.10.17г.не е за получаване на сумата от 779,27лв.от ответника. Същата е за нареждане на тази сума от ********* в полза на Т. Н. Т. чрез Изи пей,но данни за получаването й от последния няма.Горното е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска по чл.422 изцяло.

Искът е неоснователен дори и да се приеме валидното възникване на казаните по горе две облигации.

Тази по кредитното правоотношение е изцяло недействителна на основание чл.22 вр.чл.11,т.10 вр.чл.19,ал.1 и 4 от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.2,изр.1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения,в това число и досежно главницата,за поръчителя на основание казаната разпоредба,съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия.Вземането на кредитора по чл.23 от ЗПК не е в изпълнение на договора,а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл.138,ал.2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит.

Предвид изложеното по-горе въззивната жалба е неоснователна,а решението на ПдРС като правилно следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноки следва да се присъдят на въззиваемата страна,доколкото същата ги е претендирала и е представила доказателста за извършването им,а именно-ДПЗС и списък на разноските,според които въззиваемият Т. е направил разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300 евро,платени в брой.

Настоящата инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение предвид извършените от пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия.Същият не е подал в срок писмен отговор на жалбата,не се е явил на 4 единственото проведено съдебно заседание,депозирал е единствено молба-становище,в която е преповторил мотивите на първоинстанционното решение.При липсата на фактическа и правна сложност на делото,както и настъпили усложнения в хода на производството пред въззивния съд,следва да се присъди на въззиваемата страна адв.възнаграждение в размер на 200 евро.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение описа на ПдРС,13-ти гр.с.

№ 1939/24.04.25г.,постановено по гр.д.№ 5503/24г.по

ОСЪЖДА *********** да заплати на Т. Н. Т.,ЕГН-********** сумата от 200 (двеста) евро разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5