Решение № 6427 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6427 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110151392 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ************, против О.

Г., ЕГН **********, с адрес: ****************, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 348,54 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 3 776,58 лв. за периода от 16.03.2019 г. до 12.09.2022 г., санкционираща лихва в размер на 770, 43 лв. за периода от 07.06.2018 г. до 20.08.2019 г.

Ищецът ********* твърди, че на 22.12.2017 г. между него и ответника О. Г., в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за банков кредит за текущо потребление, въз основа на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 10 000,00 лева, който следвало да бъде погасен на 72 месечни вноски. Паричната сума била усвоена от ответника на 22.12.2017 г. по разплащателна сметка. С договора било предвидено кредитополучателят да заплаща на кредитора първоначална възнаградителна лихва в размер на 9,7 % годишно. Ответникът погасявал редовно задълженията си до м. март 2019 г., когато преустановил плащанията. Поради неизпълнение на задълженията му да плаща уговорените погасителни вноски с над 90 дни на основание т. 18.2 от общите условия, приложими към договора ********* обявила кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че непогасените задължения по договора за кредит са, както следва: 8 348,37 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление, договорна лихва в размер на 3 776,58 лв. за периода от 16.03.2019 г. до 12.09.2022 г., санкционираща лихва в размер на 770,43 лв. за периода от 16.03.2019 г. до 12.09.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането. С оглед изложените обстоятелства ********* моли съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендира разноски.

Ответникът О. Г. чрез процесуалния си представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Р. М., оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за кредит за текущо потребление. Счита, че договорът за кредит следва да бъде обявен за недействителен, поради наличието на 1 неравноправни клаузи, уговорени в полза на кредитора и увреждащи интересите на потребителя, поради което на основание чл. 23, от ЗПК ответникът следва да бъде осъден да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Моли съда да отхвърли предявеният иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие на Договор за потребителски кредит от 22.12.2017 г. се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лв., а последният са се задължил да върне заемната сума ведно с надбавка, представляваща печалба за кредитора, като съобразно погасителния план задължението е следвало да бъде погасено на 72 равни /анюитетни/ месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Погасителните вноски, включително дължимите лихви, са платими на 15 число от съответния месец. В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,70 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,432 % при изпълнение на Условията по програма ***********. В същия член е предвидено, че при нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-чесечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182 %. В чл. 9 от договора за кредит е посочен размерът на ГПР – 11,96%. За обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита е сключен и договор за залог от същата дата, с който се учредява залог върху пълния размер на сумата от 10 000,00 лв..

Представени са общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план с данни за датата на вноската, лихвен процент, оставаща главница, размер на погасителна вноска, размер на лихвена вноска, размер на такса, както и пълния размер на погасителната вноска, условия по стандартен кредит за текущо потребление, заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, такси по кредити за текущо потребление. Представени са и извлечение от счетоводните книги на ищеца, както и извлечение от разплащателната сметка на ответника за периода 22.12.2017 г.

– 21.09.2022 г.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и при извършена проверка в счетоводството на ищеца е изготвено и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Установява се, че отпуснатата по кредита главница е усвоена от ответника на 22.12.2017 г. по разплащателна сметка с IBAN № *********** с титуляр О. Г.. Постъпилите плащания по кредита са в общ размер на 2 753,83 лв., с които са погасени 1 651,63 лв. главница, 1 101,57 лв. договорна лихва и 0,63 лв. санкционираща лихва. Вещото лице установява, че кредитът е бил погасяван редовно до 15.03.2019 г., като на 15.04.2019 г. е погасена част от задължението по кредита в размер на 5,69 лв. Към датата на подаване на исковата молба – 21.09.2022 г. дължимите от ответника суми са в общ размер на 12 895,38 лв., както следва: 8 348,37 лв. главница, 3776,58 лв. договорна лихва и 770,43 лв. санкционираща лихва, а към датата на получаване на исковата молба от ответника – 15.08.2023 г. в общ размер на 14 440,58 лв., както следва: 8 348,37 лв. главница, 4797,59 лв. договорна лихва и 1297,62 лв. санкционираща лихва. Към датата на подаване на исковата молба падежиралите непогасени погасителни вноски са 41 броя в размер на 8441,05, а към датата на получаване на исковата молба от ответника - 15.08.2023 г. са 53 броя в размер на 11 669,50 лв. Вещото лице посочва още, че размерът на договорната и санкциониращата лихва от 16.03.2019 г. до датата на поличаване на исковата молба от ответника - 15.08.2023 г. е общо 6149,61 лв., както следва:

4794,59 лв. договорна лихва и 1297,62 лв. санкционираща лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: възникването и съществуването между страните по делото на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление; изпълнение на задължението да предостави уговорения кредитен лимит на 2 ответника; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/. Ищецът следва да установи и наличието на валидно постигнати договорки за заплащане на възнаградителна лихва, които не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни норми, както и техния размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Съдът намира, че предвид липсата на спор между страните и въз основа на представените по делото доказателства може да се обоснове извод за съществувалото между страните правоотношение, а именно договор за потребителски кредит от 22.12.2017 г., по силата на който на ответника О. Г., видно от представените писмен доказателства, а и от заключението на вещото лице, е предоставен кредит в размер на 10 000 лв., усвоен на 22.12.2017 г.

С оглед определяне точния размер на кредиторовите вземания, съдът следва да обсъди били ли са налице предпоставките за възникване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, респективно валидно ли е упражнено това право.

С исковата молба ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника на 15.08.2023 г. Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., І т.о. на ВКС е допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в решение № 198/2019 г. по т.д. № 93/2018 г. І т.о. на ВКС отговор е „Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“.

Освен предходното, следва да бъде посочено, че особения представител може да извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и може да прави всички възражения от името на ответника. След като това е така, той може валидно да приема и всички изявления и твърдения, направени от ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС)

По гореизложените съображения настоящият съд приема, че е налице редовно уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

На основание чл. 430, ал. 2 ТЗ ответникът дължи и уговорената с банката лихва за ползването на предоставената на кредитополучателя парична сума. Ответникът дължи възнаградителна лихва за периода от 16.03.2019 г. до момента, в който кредитът е обявен за предсрочно изискуем, което в настоящия случай е датата на връчване на исковата молба на ответника – 15.08.2023 г.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически факти, като по отношение на размерите на вземанията съдът изцяло кредитира заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, с оглед на което намира исковите претенции за основателни и доказани в пълния им предявен размер. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2022 г.