Решение № 354 от 19.06.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Козлодуй, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101614 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от адвокат М. В. М. – АК - Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б в качеството му на пълномощник на ищеца В. В. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес в ......., с която е предявил против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, обективно съединени искове - за обявяване нищожност (на договор за паричен заем № 4411371, в условията на евентуалност отделна негова клауза - разпоредбата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4411371 и договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4411371.

Иска се от съдът да се произнесе с решение, с което:

Да признае за установено в отношенията между страните В. В. Ф., ЕГН ********** и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, че сключеният между тях договор за паричен заем № 4411371 е нищожен. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли претенцията за провъзгласяване на нищожност на договора за паричен заем, то да провъзгласи за нищожна разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен 1 заем № 4411371 сключен между В. В. Ф., ЕГН ********** и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434.

Да признае за установено в отношенията между страните В. В. Ф., ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя Петър Благовестов Дамянов, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4411371 е нищожен.

Пълномощникът на ищеца В. В. Ф., ЕГН **********, адвокат М. М., извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 24.02.2022г., ищецът Ф. сключила договор за паричен заем № 4411371 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД /първият ответник/ за сумата от 1500.00лв., платими на 15 двуседмични погасителни вноски. Поддържа, че във връзка с договора за паричен заем ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство № 4411371, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията му, по силата на който В. В. Ф., ЕГН ********** се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 793,35 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като нямало еквивалентност между престациите, доколкото сумата по договора за поръчителство в размер на 793,35 лева, съставлявала допълнителна сума, над отпуснатия кредит от 1500 лева. По този начин безспорно се нарушавал и принципът на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, сумата от 793,35 лева, се заплащала от ищеца без същия да получава нещо насреща, като бил принуден да сключи договора за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е. чрез договора за поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗЗП, тъй като възнаграждението в размер на 793,35 лева, следвало да бъде отразено в ГПР. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Н., оспорва изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Твърди, че не следва да се кредитира изложеното от ищеца в ИМ за заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага твърдения, относно липсата на нарушения на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. За предоставяне на гаранция като второ, акцесорно облигационно правоотношение не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по Договора за паричен 2 заем, поради което твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК 202513690, чрез процесуален представител ст. юрк. М. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за паричен заем № 4411371/24.02.2022г., е видно, че между ищцата В. В. Ф., в качеството й на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на В. В. Ф., сумата в размер на 1500 лева, видът на вноската е двуседмична, броят на погасителните вноски е 15, посочено е ГПР в размер на 41,73%, ГЛП в размер на 35 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Размерът на двуседмичната погасителна вноска е следвало да бъде в размер на 111,11 лв.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –Заемодателя, за сумата от 1666,65 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, безспорно е по делото, че на 24.02.2022г. между В.

В. Ф., в качеството й на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума в размер на 793,35 лева. След подписване на договора за поръчителство, към ежемесечната вноска на ищцата е добавено и възнаграждението на гаранта.

Съгласно чл.3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането 3

(фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 793,35 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 52,89 лева, като съгласно чл.3, ал.2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото не е представен погасителен план, но броя на вноските, тяхната периодичност, датите на плащане и размерът на всяка вноска е уговорен в Договора за паричен заем № 4411371/24.02.2022г., общият размер на двуседмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 111,11 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителност на заявените правни основания.

Сключеният между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като нямало еквивалентност между престациите, доколкото сумата по договора за поръчителство в размер на 793,35 лева, съставлявала допълнителна сума, над сумата на отпуснатия кредит от 1500 лева, а отделно от това се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението в размер на 793,35 лева, следвало да бъде отразено в ГПР.

В частност, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с 4 нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 чл. 11 ЗПК.