Решение № 21 от 15.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20254110201399 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид :

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с процесуален представител - адвокат М. К., против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата № 8505825983, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят прави възражение за изтекли давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуален представител ю.к. К. представя писмено становище, в което оспорва доводите на жалбоподателя. Претендира заплащане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски 1 за адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено :

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505825983, на ***, ЕИК ***, за това, че на на 09.10.2022 г. в 12:03 часа е установено нарушение No

EB61C7DD9EC72E90E053021F160A8BD5, с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС, peг.

№ ***, с технически допустима максимална маса на състава 19000, брой оси 2, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и обща допустима техническа максимална маса на състава 44000, в община ***, за движение по път ***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. I, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването нарушение по чл. 102, ал, 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. вр. ал.З, във вр. с чл. 1 79, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Нарушението е установено с устройство № 20982, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път ***.

Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 750,00 лева, както и възможността при заплащане на таксата да бъде освободено дружеството от административнонаказателна отговорност.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от електронната система на 09.10.2022г., в 12:03 : 44 часа, е заснет автомобил, с рег.№***.

От приложеното по делото извлечение от компютърната система – „история на обработка“ е видно, че данните за нарушението са постъпили на 19.10.2022г., а електронният фиш е издаден чрез полагането на електронен подпис на 01.10.2025г. Връчен е на 14.10.2025г.

Видно от приложената от

2 жалбоподателя разпечатка от фактуриран период 16.07.2022г. – 31.07.2022г., за товарен автомобил с рег.

№***, са били заплащани дължимите за движение тол такси чрез доставчик на ЕУЕПТ / европейската услуга за електронно пътно таксуване/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Съдът, с оглед наложената в района на ВТАдм.С практика, намира за основателно направеното възражение за изтекла давност по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Съобразно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна.

В настоящия казус нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му при неговото заснеман е или най късно на дата в който са постъпили данните в системата на 19.10.2022г..

В предвидената по ЗДвП процедура по издаване на електронен фиш за посочените нарушения не са предвидени норми по отношение на давностните срокове за започване, провеждане и приключване на административнонаказателното производство. Приема се в наложената практика, че в производството по издаване на електронни фишове се прилагат общите разпоредби за давностните срокове, предвидени в ЗАНН, тъй като по правно значение и последици, електронния фиш е аналогичен с наказателното постановление - властнически акт на администрацията, с който се реализира административнонаказателната отговорност.

Началото на производството по издаване на електронния фиш се 3 поставя с факта на заснемане на нарушението с техническо средство, като по аналогия се приема, че това е момента в който се установява нарушението в общия случай чрез съставянето на АУАН. По тази логика и електронният фиш следва да бъде издаден в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН , а именно в шестмесечен срок от образуване на производството със заснемане на нарушението.

В настоящия казус обжалваният фиш е издаден на дата 01.10.2025г., значително след изтичане на шестмесечния срок. Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление, респективно електронен фиш в шестмесечен срок от съставянето на акта. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган.

Ето защо, при приемане на горната постановка се налага изводът, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, издаден след като е погасено правото на държавата да санкционира извършителя.

На следващо място, налице е друго грубо процесуално нарушение, което опорочава изначално производството и издадения електронен фиш.

Разпоредбата на чл.189ж от ЗДП е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес и предвижда особен ред за санкциониране за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДв.П.

Нормата на чл.189ж от ЗДП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, изрично и лимитивно определя случаите, в които е приложим реда за санкциониране, чрез издаване на електронен фиш – само в хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П – за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Цитираният състав на нарушение предвижда само възможност за налагане на санкция - глоба в размер 300 лв.

4

Според съда, по отношение на останалите състави на административни нарушения, в които попада и процесната хипотеза на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, е бил приложим само общия ред за установяване и санкциониране чрез АУАН и НП – по аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДв.П.

Подходът на законодателя към този момент е бил неслучаен, а цели облекчен ред за санкциониране на нарушения, за които се предвижда сравнително по-лека санкция.

Изричното посочване, че приложимостта е само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДв.П, не може да се преодолее с разширително тълкуване, предвид посочената възможност в нормата на чл.189ж от ЗДв.П за налагане на имуществена санкция, каквато възможност по чл.179, ал.3 от ЗДвП не е съществувала.

Едва с последващата редакция на нормата се предвиди възможност за санкциониране с електронен фиш при нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 – 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г./, което подкрепя извода, че не е съществувала възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

Констатираният процесуален порок е съществен, препятства възможността за преценка по същество и не може да се санира от последващата редакция на закона, която за жалбоподателя се явява понеблагоприятна .

Все пак по същество следва да се вземе предвид и разпоредбата н а чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., съгласно която:"Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". В случая АПИ е следвало да уведоми собственика и ползвател на ППС, за конкретния случай на неточно декларирана пътна такса и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на процесното 5

ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към момента на нарушението, нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП , от друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които по силата на примата на нормите на европейското право, имат пряко действие, поради което собственикът на автомобила не е следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. Доставчиците на ЕУЕПТ следва да заплащат на структурата, събираща пътна такса, всички пътни такси, дължими от техните клиенти.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на т.24 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/520 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА

СЪВЕТА от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза, според която доставчиците на ЕУЕПТ следва да заплащат на структурата, събираща пътна такса, всички пътни такси, дължими от техните клиенти. Само в хипотезата, в която превозните средства са оборудвани с бордова апаратура, която е била обявена за невалидна пред структурата, събираща пътна такса, тази отговорност отпада. В случая е налице неточно неизпълнение, без да са налице данни, че апаратурата е била обявена за невалидна от административния орган.

При положение, че съдът е длъжен да не приложи националната норма, която противоречи на ПЕС, съдът не може и да измени наложената имуществена санкция като я намали.

6

С оглед на изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.