Определение № 62 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500003 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.410 и във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Производството е образувано по повод на подадена частна жалба от „Р.“ АД срещу Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д.

№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Твърди се в същата, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материално- правните и процесуално- правни норми.

Счита се, че незаконосъобразно е определена родовата подсъдност на заявлението и при постановяване на разпореждането, съда неправилно е дал указания още преди да бъде връчено на длъжника, указания, на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.

Твърди се, че в заповедното производство, като първа инстанция винаги се произнася съответния районен съд, независимо дали в общата хипотеза на чл.410 от ГПК за вземания и предаване на движими вещи, когато искът е подсъден на районния съд или за случаи изрично уредени в друг закон, независимо от характера на вземането, както и за вземания, основани на документ, независимо от неговата цена в специалните хипотези на чл.117 от ГПК.

1

Искането е да се отмени обжалваното разпореждане.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе предвид от фактическа страна следното:

Пред ОС- Пазарджик е постъпило заявление от „Р.“ АД, по реда на чл.410 от ГПК, като с Разпореждане №235/07.12.2022г., преписка вх.

№8596/06.12.2022г. е изпратена на РС- Пазарджик.

В подаденото заявление от страна на „Р.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е направено искане за издаване на заповед срещу „О.А.“ ЕАД за парично вземане в размер на 34571,50лв.- наем за стопанската 2022/2023г., дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до плащането, както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.

Видно от Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д.

№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлено заявлението на „Р.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу „О.А.“ ЕАД, за заплащане на сумата от 34571,50лв.- наем за стопанската 2022/2023г., дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до плащането, както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.

На основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавната такса.

При тези данни, въззивният съд от правна страна приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в заповедното производство против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд- разпореждане с което се отхвърля заявлението за издаване за заповед за изпълнение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В конкретният казус, за да

2 отхвърли подаденото заявление, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Приел е, че с оглед правилата за родова подсъдност по чл.103 от ГПК и чл.104 от ГПК, на районен съд са подсъдни исковете за граждански и търговски дела с цена на иска до 25000лв.

Настоящата инстанция няма основание да не сподели изложените съображения от страна на заповедния съд.

Разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от ГПК е категорична, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

Условието за родова подсъдност, свързано с цената на иска, залегнало в цитираната по- горе норма е част от фактическия състав, обуславящ допустимостта и основателността на заявлението.

В този смисъл, предявяване на вземане, което е над 25000лв. / в случая34571,50лв.- главница/ изключва подсъдността на иска на районен съд като първа инстанция, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

В цитираната правна норма, подсъдността е част от императивно визирания сложен фактически състав за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е Определение №680/17.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№290/2012г.

IIт.о.

Константна е съдебната практика, че когато липсва предпоставката на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, претендираното от заявителя притезание да е в приложното поле на заповедното производство т.е. искът да е подсъден на районен съд, тъй като е с цена над 25000лв., съдът следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.411 от ГПК. В тази насока са Определение №540/21.06.2012г. на ВКС по ч.т.д.№366/2012г., IIт.о.;

Определение №472/17.06.2010г. по ч.т.д.№508/2011г. на ВКС, IIт.о.

При тези данни, няма основание да се приеме възражението, че незаконосъобразно е определена родовата подсъдност.

Също така, няма основание да се приеме възражението, че неправилно 3 от страна на заповедния съд са дадени указания, още преди да бъде връчено разпореждането на длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.

В този аспект следва да се посочи, че първата инстанция законосъобразно е спазила изискването на тези разпоредби, тъй като при отказ да се издаде заповед, той следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като е конкретизирал, че той следва да бъде осъдителен.

Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно се потвърди.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което е отхвърлено заявлението на „Р.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу „О.А.“ ЕАД, за заплащане на сумата от 34571,50лв.- наем за стопанската 2022/2023г., дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до плащането, както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4