Решение № 1259 от 07.11.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1259 /07.11.2022 година, град Бургас

Административен съд - Бургас, на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов

ЧЛЕНОВЕ: Веселин

Енчев

Нели Стоянова секретар И. Г. прокурор Андрей Червеняков разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1447/2022 година Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Севан“

ООД, ЕИК *********, със седалище в град Бургас, представлявано от управителя Артур Акопович Акопян, чрез адвокат А.К. ***, против решение № 688/24.06.2022 година по н.а.х.д. № 1146/2022 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000057/28.02.2022 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас (НП).

С НП, на „Севан“ ООД, за нарушение на чл. 56 ал.

2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 98б т. 3 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди материалноправна незаконосъобразност на НП и допуснати процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение. Оспорва фактическата обстановка и качеството „товародател“ на санкционираното дружество, като посочва, че възраженията му не са обсъдени от районния съд. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Сочи липсата на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване в разрез с разпоредбите на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Оспорва съставомерността на деянието и посочва, че не са събрани доказателства относно теглото на ППС и товара, както и за годността на средството за измерване – електронна автомобилна везна.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП. В условията на евентуалност, иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП „Севан“ ООД, е санкционирано за това, че на

16.11.2021 година в база Камено при извършване на превоз на товар (рапица) от база Камено до Пристанище Бургас, видно от товарителница № 00134997/16.11.2021 година, като „товародател“ е допуснало натоварване на състав от ППС товарен автомобил марка „Форд Карго“ от категория N3 с регистрационен № А 7948 НК с две оси и полуремарке марка „Вилтон“ с регистрационен № А 2173 ЕМ от категория 04 с три оси, управляван от водач Ж.Д.Д., ЕГН ********** с допустима максимална маса от 42 000 кг да бъде надвишено с 11 060 кг видно от кантарна/експедиционна бележка № 143379, което е с тегло бруто – 53 060 кг на състав от ППС, издадени при измерването на товара на 16.11.2021 година в 11:09 часа от сертифицирана автомобилна везна „ESIT-PWI“ на пристанище „Запад“ – Бургас.

Нарушението е установено на 10.02.2022 година, около 12:05 часа в офиса на фирма „Севан“ ООД, град Бургас, булевард „Захари Стоянов“ № 89 във връзка с получена преписка № 251000-26199/30.12.2021 година от ОД – Бургас на МВР – сектор „Икономическа полиция“ с приложени доказателства за допуснати нарушения.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетелите К.Г.Л.и К.С.Д. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Съдът е установил, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието.

В обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя.

Съгласно чл. 56 ал. 2 от ЗАвтПр, товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

В чл. 98б, т. 3 от ЗАвтПр, е предвидена глоба или имуществена санкция от 5000 лева за товародател или лице, което извършва товаренето, ако допуснат масата на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, с повече от 5 тона.

Районен съд - Бургас правилно е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на касатора в качеството му на „товародател“, както и за съставомерност на деянието. Съгласно разпоредбата на § 1 т. 21 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „товародател“ означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания. Съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗАвтПр договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно чл. 61 от ЗавтПр товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Предвид така цитираните разпоредби в настоящият случай качеството „товародател“ на касатора следва от представената с административната преписка товарителница серия № 0134997 от 16.11.2021 година, в която „Севан“ ООД е посочен като изпращач и превозвач.

Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В ал. 4 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В настоящият случай нарушението е установено въз основа на официални свидетелстващи документи, изготвени от служители на МВР – докладна записка от разузнавач в сектор „Индустрия и търговия“ при ОД – Бургас на МВР и сведения, придружени от документи, изготвени от служители на „Севан“ ООД и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.

1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В конкретния случай АУАН е подписан от актосъставителя К.Г.Л., свидетеля присъствал при установяване на нарушението С.Г.А.и от управителя на „Севан“ ООД.

Правилно от Районен съд – Бургас е прието, че нарушаването на разпоредбата на чл.42 ал. 1 т. 10 от ЗАНН, свързано с посочването на писмените материали не е съществено, доколкото видно от разпита на актосъставителят, същият е заявил, че преди съставянето на акта е запознал представителя на дружеството с преписката.

Неоснователни са и възраженията за допуснати нарушения на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, относно описание на деянието и фактическата обстановка при която е извършено, както и единство с правната му квалификация. И в АУАН и в НП фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно, посочени са всички съставомерни признаци на нарушението, както и точно и ясно са посочени приложимите законови разпоредби.

От изложените като установени при документалната проверка обстоятелства се установява датата на натоварването – 16.11.2022 година, мястото – база „Камено“, товародателят – „Севан“ ООД, превишението на допустимата маса в съответната мерна единица за тегло – 11 060 кг, от което се установява такова над 5 000 кг.

Неоснователно е и възражението на касатора за неправилна и необективна преценка на доказателствата по делото от страна на районния съд, както и за негодност на писмените доказателства поради липсата на надлежна заверка. Голяма част от представените писмени доказателства изхождат от самото дружество - касатор, а друга част са събрани в хода на извършената от ОД – Бургас на МВР проверка, поради което не може да има съмнение относно тяхната достоверност. Следва да се отбележи, че при съмнение относно автентичността, истинността или други обстоятелства, свързани с тези документи, които изхождат от самия касатор, то същият е могъл да ги представи за проверка и сравнение или да поиска извършването на процесуални действия по тяхната проверка.

Всички релевантни факти по спора са установени добросъвестно от РС. В решението е направен задълбочено мотивиран анализ на спорните обстоятелства по установяване на нарушението и по налагане на санкцията, затова обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

От процесуалния представител на ответника своевременно е поискано присъждане на разноски по делото, съгласно изрично изявление, съдържащо се в писмен отговор на касационната жалба, озаглавен „писмена защита“, депозиран на 09.08.2022 година (лист 11 - 14). Искането е основателно и следва да се уважи, а касаторът – да заплати на учреждението (юридическото лице), в чиято структура е наказващия орган, сумата от 100 (сто) лева разноски, юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 688/24.06.2022 година по н.а.х.д. № 1146/2022 година на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Севан“ ООД с ЕИК ********* да заплати на

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 (сто) лева разноски, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: