Присъда № 114 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 114 от 11.06.2026 г., постановена по НОХД № 663/2026 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

Районна прокуратура гр. Пловдив – ТО К. е повдигнала обвинение срещу И.Р.Р. с ЕГН: ********** за това, че на 12.05.2025 г. в с. С., обл.Пловдив е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - Д.З.Л., ЕГН: ********** от гр. Пловдив, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с ръце в областта на лицето - престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК.

По време на разпоредителното прокурорът прие, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или пострадалия. На съдебни прения не поддържаше повдигнатото обвинение, като поиска И.Р. да бъде признат за невиновен и оправдан.

Пострадалият Д.Л. действащ със съгласието на родителя си З.Л., редовно уведомен за насроченото разпоредително заседание заяви, че желае да участва единствено като свидетел по делото.

Защитникът адв. Л. по време на разпоредителното заседание заяви, че хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нейния доверител. На съдебни прения изрази съгласие с представителя на държавното обвинение, като поиска И.Р. да бъде оправдан.

По време на разпоредителното заседание подсъдимият Р. изрази съгласие със заявеното от своя защитник, като по време на съдебните прения и последната си дума поиска да бъде оправдан.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Р.Р. е роден на **** в с. С., обл. Пловдив, с адрес за призоваване: гр. К., обл. Пловдив, ****, ****, български гражданин, основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.

Пострадалият Д.З.Л. е роден на ****. с ЕГН: ********** и е навършил *** години на *** г.

Пострадалият Д.Л. от месец февруари 2025 г. бил настанен в Кризисен център в гр. Пловдив към Община Пловдив, където започнал да учи в *** на ОУ ,,***‘‘ гр. Пловдив, където се запознал със свидетеля А.С. и двамата създали близки отношения. След това двамата започнали да посещават пазарджишкото село Алеко Константиново, поради обстоятелството, че майката на Д.Л. живеела в него. Впоследствие последната се преместила да живее в гр. Варна.

На 11.05.2025г. Д.Л. избягал от кризисния център, където бил настанен, заедно с А.С. с намерение да отидат в с. Д. за да се видят с техен приятел. Покъсно решили да отидат в с. Л., където Д.Л. имал леля. Започнало, обаче да се стъмва и доколкото пътят им се сторил дълъг решили да спрат кола на стоп.

Когато към тях приближавала лека кола, сива на цвят, която била управлявана 1 от подсъдимия Р.. Вследствие от подадения от Д.Л. знак за стоп лекият автомобил спрял.

Пострадалият и А.С. видели едно от лицата, които се намирали в това моторно превозно средство, а именно - Т.З. от с. Д. а другият бил брат му С.З..

Третото лице бил бащата на С.З. и Т.З..

След като Д.Л. и А.С. се качили в автомобила и тръгнали, разбрали, че водачът на моторното превозно средство се казвал И.. След като стигнали с. Д. там слезнали Т.З. и баща му. А.С. и Д.Л. помолили И.Р. да ги закара до с. Л., където Д.Л. имал леля.

В колата, управлявана от И.Р. останали Д.Л., А.С. и С.З.. Подсъдимият заявил пред Д.Л. и А.С., че ако имат някакви проблеми да се обърнат към него, а после дал на Д.Л. записани на лист цифрите на телефонния му номер. Когато стигнали до с. Л. там оставили Д.Л. и А.С., а И.Р. и С.З. продължили с автомобила.

Междувременно Д.Л. и А.С. отишли в с. Л. в дома на леля му, но тя го изгонила, защото разбрала, че Д.Л. е избягал от дома и не искала да си има проблеми с полицията. Тогава Д.Л. се обадил на И.Р. на телефонния номер, който той му дал записан на листче, с молба да дойде да ги вземе и да им подсигури подслон за една вечер.

И.Р. се върнал в с. Л. и качил в автомобила, управляван от него, Д.Л. и А.С.. След това с управляваното от него МПС пристигнали в жилище, собственост на И.Р. - къща на два етажа, находяща се в с. С., общ. Хисаря, като било вече след 24:00ч. на 12.05.2025г.

След това четиримата – И.Р., пострадалият Д.Л., приятелят му А.С. и свидетелят С.З. - приятел на И.Р., влезнали в къщата и първо се настанили в стая на приземния етаж, където Р. им осигурил да си пържат картофи за ядене.

След това подсъдимият предложил на Д.Л. и А.С. картонени чаши за кафе с домашна ракия, която разредил с Кока - кола, но двете деца даже не я опитали.

Тогава Д.Л. попитал И.Р. дали има „Бонзай“, при което последният отвърнал, че има, но се намира в колата. Д.Л. и И.Р. излезнали на улицата, където била паркирана колата, и от скрито място, намиращо се под пластмасата около лоста за скоростите, извадил топче в което имало „Бонзай“.

Когато се върнали отново в помещението, където били останали А.С. и С.З., Р. изпразнил тютюнът от една обикновена цигара и го смесил с „Бонзая“, и натъпкал получената смес в цигарата. След като Д.Л. започнал да пуши, подсъдимият седнал до него на дивана и го погалил с дясната ръка по левия крак. След това Д.Л. усетил, че Р. отместил ръката си по гърдите и по бузата и продължил нежно да го гали с дясната ръка. Първоначално Д.Л. се стъписал от тези действия на Р. и направил опит да се отдръпне в страни от него, като се плъзнал на дясно по дивана. Тогава обаче Р. протегнал дясната си ръка, обгърнал го през талията и със сила го дръпнал към него, след което му заявил: „Идвай с мен горе!“. Когато Д.Л. разбрал, че Р. иска да се качи с него на втория етаж на къщата, той не употребил съпротива, защото вече много му се спяло и желаел час по-скоро да си ляга да спи. Не потърсил никаква помощ от свидетелите А.С. и С.З., защото те гледали телевизия и въобще не се интересували какво прави И.Р.. След като подсъдимият и пострадалият Д.Л.

2 тръгнали да се качват на втория етаж на къщата, първият продължил да гали и прегръща Д.Л.. В стаята, в която влезнали - намираща се на втория етаж, имало две легла. После той свалил анцуга на Д.Л. до коленете. Подсъдимият Р. поискал от Д.Л. да му направи ,,свирка‘‘, за което същият първоначално отказал. Впоследствие, обаче подсъдимият вкарал члена си в устата на свидетеля Л. и започнал да извършва движения, докато еякулира. След това, доколкото последният бил доста уморен, а и повлиян от употребения бонзай, заспал. И.Р. слезнал в стаята, където били А.С. и С.З., като А.С. се качил в стаята в която се намирал пострадалият и двамата пренощували на леглото. На следващия ден, след като станали, И.Р. качил С.З., Д.Л. и А.С. в лекия си автомобил и откарал последните двамата до магазин ,,Кауфланд‘‘ в гр.

Пловдив, кв. ,,Изгрев‘‘.

На 12.05.2025г. управителят на Кризисния център за деца, където бил настанен Д.Л., към община Пловдив - В.Р. подал сигнал до РУ на МВР - гр. К., 2-ро РУ - Пловдив и до директора на Социално подпомагане гр. Пловдив, че на 11.05.2025г. след 11:00 часа непълнолетните деца - Д.З.Л. и А.В.С., настанени в дома като потребители на социалната услуга, са напуснали района на Центъра и са в неизвестност. В сигнала също така са посочени данни, че възрастен мъж с име „И.“ предлагал на децата да пушат „Бонзай“, а с детето Д. извършил действия със сексуален характер.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че Д.З.Л., не страда от психично заболяване.

Провеждани са двукратно психиатрични консултации в детски сектор към Център за психично здраве - Пловдив във връзка с данни за агресивно и деструктивно, припадъци и абнормни слухови възприятия. Уточнено е двукратно, че се касае за състояние, определящо F 91.1 Несоциализирано разстройство в поведението, което не повлиява качествено психичните дейности и не мотивира болестни изяви в поведението и действията му. Не е диагностициран интелектуален дефицит. Д.Л. може правилно да възприема случилото се в действителността и да възпроизвежда правилно и точно какво е възприел от случващото се в действителността. Наличните коментирани в обсъждането несъответствия не касаят болестна обусловеност на паметовите възможности. Той има ниско ниво на развитие на когнитивните процеси, които нямат болестни особености, а са изводими от нивото на социалнобитовата среда, в която е израснал, нейното слабо педагогично въздействие и взаимодействие /семейна, институционална, социална/. При Д.З.Л. не се установи психично разстройство или тежка житейска дезадаптация като следствие на преживяното. Отношението му към извършеното спрямо него престъпно посегателство има негативен заряд, той е бил в среда с настоятелно въздействие, включително и физическа заплаха, приканван да прави неща без да има съобразяване с негово мнение и евентуално желание, както и възраст.

Интелектуалният му капацитет и социалните компетенции определят да знае, че евентуалното извършено спрямо него подлежи на санкциониране. Д.З.Л. може да участва пълноценно в процесуално-следствени действия според позицията, която има в процеса и може да дава правдиви показания в 3 настоящото наказателно производство, ако желае. Той е могъл и може да разбира поведението на околните спрямо него. В обсъждания инкриминиран период не е имал гарантирана подкрепа и защита, за да прояви, ако желае, успешно да противодейства при упражнено физическо или психическо насилие. Получил е непреодолим натиск или заплаха, съобусловено с липсата на възможности за рационално и зряло отреагиране, изводимо от възрастовите особености и липсата на такъв капацитет. При Д.З.Л. незрялата му възраст, ниското ниво на социално-битово функциониране и липсата на автономност определят склонност към опити за манипулиране и преиначаване на съобщени факти /било заради черпене на материална облага, било заради търсене на собствена значимост в чужди оценки/, но такива към момента на освидетелстване не са установени. Представянето му е автентично, наблюдаваните емоционални експресии и невербални поведенчески сигнали кореспондират със съобщаваното от него.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че при извършването изследване на паметта на мобилен телефон марка ,,HONOR‘‘ модел ,,LLY-NX‘‘ не са били открити снимки, файлове и клипове с т. нар. порнографски материали от които да е видно, че се извършват сексуални или блудствени действия с лице или лица от мъжки или женски пол. В паметта на телефона в папка ,,всички снимки‘‘ били открити 3 броя снимки на полов орган на лице от мъжки пол.

Така установената от Съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на подсъдимия Р., показанията на разпитаните свидетели – Д.Л., В.Р., С.З., Р.Д., А.С., както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля Д.Л., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля С.З., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Р.Д., както и от събраните по делото писмени доказателства и заключение на комплексна съдебна експертиза.

Преди пристъпване обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, трябва да се прецени кои лица биха могли да участват в качеството на свидетели и по-специално това е свидетелят Д.Л.. Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза се установява, че същият може правилно да възприема случилото се в действителността и да възпроизвежда правилно и точно какво е възприел от случващото се в действителността.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Р., че не е извършил никакви деяния спрямо Д.Л. и по-специално, че не му е дал да употреби наркотично вещество – бонзай, както и не е искал да му направи свирка, като това се явява изцяло защитна версия.

По време на разпита си пред съдебния състав, свидетелят Л. заяви, че подсъдимият Р. е поискал да му направи свирка, но не се е достигнало до осъществяването на това действие.