Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 16.11.2021, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 114/2021
Вид
Решение № 86
Подписан
16.11.2021
Състав
Росица Стоянова Стоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №

20212300100114 по описа за 2021 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на С.С.Г., ЕГН **********, живущ в гр. ***** против ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която е поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Исковата си претенция ищецът основава на следните обстоятелства :

На 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.Т. управлявала л.а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН по път III-555 с посока на движение от гр.Ямбол към с.Безмер, като на около 500 м. преди табелата за с.Безмер пътят продължавал с десен завой. Същата нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л.а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.Г.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на С.Г. - водач на л.а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК.

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 69-CЛ-VI-4 по описа на ВОП -Сливен.

Водено е НОХД №61/2020 г. по описа на Военен съд–Сливен, приключило с присъда, с която Г.Г.Т. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост на смъртта на С.С.Г.. Присъдата към настоящия момент е влязла в законна сила.

С.Г. е починал на място, като при огледа и аутопсията на трупа му е установено, че непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, 1 корема и крайниците, изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.

С.Г. е син на починалия С.Г. и загубата на неговия баща е един от най-тежките мигове в живота му. До момента на неговата смърт те са съжителствали под един покрив в изключително близки и топли отношения, разчитал е на неговата подкрепа, съвети, поради което изживява изключително тежко загубата на своя баща и към настоящия момент все още не може да приеме случилото си, като не минава и ден, през който да не тъжи за него.

Отговорността на виновния водач на лекия автомобил „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН Г.Г.Т. е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на валидност от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. Със Заявление №ОК-160096 от 19.03.2021 г. ищеца предявил пред ЗД „Бул Инс“ АД претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователното обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. По заявлението била образувана щета №2110007958, по която ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение, което е обосновало правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

При условията и в срока по чл.131 от ГПК ответника ЗД „Бул Инс" АД е депозирал писмен отговор, с който е заявено становище по допустимостта и основателността на иска. На първо място- не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил „Ауди А3“ с рег. № СО 2029 ВН. Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, задължителната съдебна практика /ППВС №4/1968 г./ и неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца. Намира претендираната сума от 180 000 лв. за прекомерна с оглед твърдените от ищеца неимуществени вреди, неоснователно завишена, не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответна с изискването за справедливост. Счита, че ако бъде уважено искането на ищеца в размерите, посочени в исковата молба, тогава необосновано би се стигнало до това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция. Претендира в случай, че съда счете иска за частично основателен, размера на обезщетението да бъде определен при спазване критерия за справедливост и съразмерност. Претендира присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

В о.с.з. ищецът се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат, като поддържат иска така, както е предявен и молят за уважаването му в пълен размер, предвид доказаните в производството претърпени от С.Г. неимуществени вреди поради смъртта на неговия баща С.Г.. Претендират и за присъждане на разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК.

Заявяват и възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат, като иксат да бъде намалено до минимума в Наредба №1/2004 г. на ВАдС. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.

В о.с.з. ответникът, не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат, заявява становище за наличие на основание за уважаване на иска, но не и в претендирания размер, като моли искът да бъде уважен частично при спазване на критериите, 2 установени в ЗЗД за справедливост. Твърди, че предвид показанията на свидетелите, депозирани в о.с.з., отношенията между баща и син не са били толкова изключителни, т.к. в продължителен период от време са били разделени, а относно показанията на майката на ищеца - тя била заинтересована от благоприятния изход на делото, тъй като също имала производство за присъждане обезщетение по повод смъртта на нейния съпруг. Моли за съразмерно присъждане на направените по делото разноски, съобразно резултата от делото и представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно установено, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.Т. при управление на л.а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН по път III-555 от гр.Ямбол към с.Безмер, на около 500 м. преди табелата за с.Безмер, нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л.а.„Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.Г., при което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно производство.

С влязла в законна сила на 05.08.2021 г. Присъда №8/01.10.2020 г., постановена по НОХД №61/2020 г. по описа на Военен съд - Сливен, подсъдимата лейт. Г.Г.Т. от в.ф. **** с ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление на лек автомобил „Ауди A3" ДК №СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от гр.Ямбол в посока с.Безмер и в.ф.****** нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН ********** от гр. * и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК.

Установено е по делото от представеното удостоверение за наследници, а и не е спорно между страните, че ищецът С.С.Г. е син на починалия С.С.Г..

Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН при ответника ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна полица със срок на валидност от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г., т.е. действала към датата на ПТП – 04.12.2019 г. С ъгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищецът със Заявление №ОК-160096/19.03.2021 г. заявил извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №2110007958, по която ответното дружество е изразило становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение.

По искане на ищецът за установяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат смъртта на С.Г., по делото са събрани гласни доказателства - разпит на свидетелите Р.С.Г. и С.П.Ж.. И двамата разпитани свидетели еднопосочно заявяват, че починалия С.Г. имал съпруга, дете и внуче. Били задружно семейство – живеели в разбирателство, заедно в една къща и едно домакинство, независимо, че С. вече имал свое семейство и дете, което се родило в чужбина.

3

Семейството било много сплотено, С. много помагал на детето си и се грижил за внучето си, грижели се един за друг баща и син. С. всичко правел за С. и С. правел всичко за майка си и баща си. С. много плакал, много тежко изживял инцидента. Изпаднал в депресия, което състояние продължавало и до сега. Дори сега, две години след смъртта на С., все още имало разлика в С.- за разлика от преди инцидента, той вече не бил така весел, избягвал да говори за баща си, защото се разстройвал и плачел. Все още не бил преживял случилото се и се чувствал много зле, за тези две години нямало промяна в скръбта и мъката му.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД.

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищците фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.