Определение № 2538 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2538 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501207 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №4048/22.07.2024г. по описа на Районен съд Айтос, подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 чрез юрк. Ивета Стоянова против Разпореждане №653/05.07.2024г., постановено по ч.гр.д. №550/2024г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 10 от ГПК срещу длъжника В. В. С., ЕГН **********.

В жалбата се развиват съображения, че неправилно заповедният съд е отхвърлил заявлението, поради липса на представени от заявителя доказателства за качеството му на кредитор, в частност за настъпило правоприемство по силата на договор за прехвърляне на вземанията между него и кредитодателя „Креди Йес“ АД. Сочи се, че приетото в т. 1 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013г., според което съдът не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 от ГПК да дава указания на заявителя за поправянето й, а директно отхвърля заявлението, е неприложимо след въведеното изменение в разпоредбата на чл.

411, ал.2, т. 1 от ГПК /обн. ДВ, бр. 86 от 2017г./, с което е предвидено задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нереводностите на заявлението и в случай, че заявителят не го е направил в предоставения срок едва тогава да отхвърли заявлението.

Твърди се, че в случая съдът без да осигури подобна възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискванията на закона, директно отхвърлил същото. Отбелязва се, че с договор за прехвърляне на вземанията 1

/цесия/ от 12.01.2024г. вземанията по договор за кредит №879942 са прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като това обстоятелство можело да бъде удостоверено с надлежни доказателства, но подобно указание не е било дадено, с което е нарушена и горепосочената разпоредба. Допълва се и че възможността обезпеченото със запис на заповед вземане да бъде прехвърлено с договор за цесия е възприета и в практиката на ВКС като се цитират съдебни актове в тази насока. Накрая се сочи, че с постановеното от районния съд разпореждане не е указана и възможността за предявяване на осъдителен иск за вземането на заявителя, с което била засегната възможността за това по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по заявлението. Моли се за присъждане на разноските в настоящото производството.

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 418, ал. 5 от ГПК – входирана е в съда на 22.07.2024г. при получено разпореждане на 15.07.2024г., подадена е от пълномощника на лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима и редовна.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна.

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по подадено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 10 от ГПК по чл. 417 от ГПК против длъжника В. В. С., ЕГН ********** за сумата от общо 1662,68лв., от която 996,07лв. главница, 566,27лв. неустойка, 100,34лв. договорна лихва за периода от 22.12.2021г. до 22.08.2022г., както и законна лихва от подаване на заявлението в съда – 03.07.2024г., дължими на основание запис на заповед, издаден на 22.12.2021г. от длъжника С. за обезпечение на изпълнението на договор за паричен заем №879942/22.12.2021г., сключен между нея и „Креди Йес“ ООД, вземането по който е било цедирано на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 12.01.2024г. Със заявлението е претендирано и присъждане на разноски – държавна такса в размер на 33,26лв. и 233,14лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени цитирания запис на заповед от 22.12.2021г. договор за паричен заем №879942/22.12.2021г., подписан между „Креди йес“ ООД, като заемодател и В. Величкова С., като заемател, погасителен план, общи условия на заемодателя и пълномощно.

С разпореждане №653/05.07.2024г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление като приел, че към заявлението липсват доказателства заявителят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да има качеството на кредитор. Посочил е, че съобразно даденото в т. 1 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013г. разрешение настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя 2 с документ по чл. 417 от ГПК – в случая с договор за цесия, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника, но доколкото такива доказателства не са представени по делото, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Бургаският окръжен съд намира разпореждането за правилно (макар и по съображения, различни от тези на Районен съд Айтос) по отношение на отказа да се издаде заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за обезпечените със записа на заповед суми за неустойка и договорна лихва и за неправилно в частта, в която е отказано присъждането на главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като съображенията за това са следните:

С редакцията на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 89 от 2017г. е предвидена законодателна промяна, с която е въведено задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, когато то не отговаря на изискванията. Разпоредбата е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Цитираният от съда тълкувателен акт е постановен по приложението на разпоредбата преди изменението, поради което следва да се приеме, че същия не намира приложение след изменението. Ето защо, в изпълнение на цитираната разпоредба, заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение и да даде указания на заявителя да отстрани нередовностите в него в случая да представи доказателства за активната си процесуална легитимация. Като не е направил това, районният съд е допуснал процесуално нарушение, което в изпълнение на правомощията си по чл. 278, ал. 2 от ГПК настоящата инстанция е отстранила. С разпореждане №2832/23.08.2024г. въззивният съд е указал на заявителя, че в тридневен срок от уведомяването може да представи заверено копие на договора си за цесия, ведно с уведомлението но длъжника за прехвърляне на вземането. В изпълнение на разпореждането и в предоставения срок заявителят-жалбоподател е представил договор за цесия от 12.01.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, извлечение от приложение 1 към договора, индивидуализиращо прехвърлените вземания и в частност вземането по отношение на длъжника В. В. С. по процесния договор, потвърждение за извършена цесия от „Креди Йес“ ООД, пълномощно за уведомяване от „Креди Йес“ ООД, уведомление за цесия до С., обратна разписка за получаване на уведомлението, от която е видно, че същата е получила уведомлението лично. С оглед на това, съдът намира, че с представените доказателства жалбоподателят се легитимира като кредитор на длъжника, поради което и подаденото заявление по чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на запис на заповед, като в случай че ценната книга обезпечава 3 вземане, произтичащо от договор с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Според чл. 418, ал. 2 от ГПК за законосъобразно постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай към заявлението е представен в оригинал Запис на заповед от 22.12.2021г., видно от който за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем №879942 В. В. С. безусловно, неотменимо и без протест се е задължила да плати на „Креди Йес“ ООД на предявяване сумата от 2480лв. В записа е посочено още, че същият е предявен за плащане на В. В.

С. на 23.12.2021г. Към заявлението, в съответствие с разпоредбите по закона, доколкото ценната книга обезпечава изпълнението по договор, сключен с потребител, са представени и изискуемите от закона документи - договора за паричен заем №879942/22.12.2021г., погасителен план и общите условия на заемодателя.

След като разгледа подаденото заявление, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираната главница, обезпечена с представения запис на заповед от 22.12.2021г. в размера от 996,07лв. и която сума съдът счита, че е дължима по обезпечения договор за заем. В тази част е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 10 от ГПК, тъй като се съдържат изискуемите от чл. 535 от ТЗ реквизити – наименованието „запис на заповед” в текста на документа, безусловно обещание да се плати посочената в него сума на кредитора, падеж, място на плащане, наименованието на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя. С оглед данните, че записът на заповед е бил предявен, се налага и извода, че вземането е изискуемо, поради което и е налице подлежащо на изпълнение вземане на молителя срещу лицето, сочено за длъжник.

По отношение на останалите претендирани със заявлението суми, обезпечени с представения запис на заповед, съдът намира, че не са налице основания за присъждане, тъй като при извършената проверка се установява обоснована вероятност за недействителност на целия договор, обезпечен с процесния запис на заповед, поради което дължима по него на основание чл.

23 от ЗПК следва да е само чистата стойност на заема, а в случая претендираната със заявлението главница от 996,07лв.

Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 417, т. 10 от ГПК изисква, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и самият договор, ведно с всички негови приложения. Това изискване е неслучайно, тъй като целта е да бъде извършена проверката визирана в чл. 411, ал. 2, т. 2 и 4 т. 3 от ГПК вр. чл 7, ал. 3 от ГПК, а именно съдът да провери служебно дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави и дали същото се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или е налице обоснована вероятност за това, т.е. дали ценната книга обезпечава действително вземане към потребител. Безспорно длъжникът в случая има качеството на "потребител", доколкото не са налице данни, че договорът за заем е сключен за нелични нужди.

С представения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1500лв. за срок от 8 месеца, при месечен лихвен процент 3,330%, ГПР 48,244%. Общият размер на дължимата сума за връщане е 1733,35лв. при равни месечни вноски от 216,67лв. В чл. 6 от договора страните са уговорили същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените допълнителни обезпечения, по избор на заемателя - учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва, за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна вноска, ценна книга, издадена в полза на заемодателя.