Протокол № 141 от 02.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 141 гр. С., 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова

Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20255400100578 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА И. Г. Ш.- редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощника и от адв. С. М. от Адвокатска колегия – П., редовно упълномощен отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ „АСП“ гр. С.- редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Н. Д., надлежно упълномощен от А. Д. А. – Изпълнителен директор на АСП, да я представлява по настоящото дело.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА С.- редовно призована, се представлява от пълномощника и адв. С. Н. - С. от Адвокатска колегия – С., редовно упълномощена отпреди.

АДВ. М. – Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. М. – Поддържам предявените искове, включително с уточнението и изменението на петитума срещу главния и евентуалния ответници. Нямам 1 възражение по проекта за доклад. Моля да се обяви за окончателен.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Що се касае до иска срещу АСП, считам, че същия е неоснователен. Не правя възражение срещу така изготвения проектодоклад. Да се приеме като окончателен.

АДВ. С. – Оспорвам предявения евентуален иск спрямо Община С., поддържам заявените твърдения към отговора на исковата молба, нямам възражения по проекто-доклада. Моля да бъде обявен за окончателен.

След като изслуша становищата на пълномощниците на страните по делото и на основание чл. 146, ал.1 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за доклад по делото на проекто-доклада, изготвен с Определение №78/03.02.2026 г. по гр. дело №578/2025г. на С.ски окръжен съд.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по настоящото дело, изисканите от съда и представени доказателства, както следа: писмо- справка с изх. № 22/10.02.2026 г. на Центъра за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психически разстройства – гр. М., ведно с приложения към справката надлежно заверен препис от Решение № 57 от 12.02.2015 г. по гр. дело №52/2014 на Окръжен съд – С. и представеното с молба изх. № 157/11.02.2026 г. на Дома за пълнолетни лица с психически разстройства "Проф. д-р Т. Т." с.П., община С. копие на досието на И. Г. Б., ЕГН ***********, починал на 22.10.2021 г.

АДВ. М. – Водим свидетели, госпожо съдия, моля да ги допуснете.

Съдът сне самоличността на допуснатите до разпит свидетели, както следва:

М. К. Ш. – българска гражданка, 35 години, неомъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата И. Ш..

СВИДЕТЕЛКАТА Ш. – Желая да свидетелствам.

И. К. Ш. –български гражданин, 33години, неженен, неосъждан, син на ищцата И. Ш..

СВИДЕТЕЛЯТ Ш. – Желая да свидетелствам.

2

Съдът напомни на двамата свидетели за наказателната отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс.

Свидетелите обещаха да кажат истината, след което съдът отстрани от залата свидетелят И. Ш..

Разпитана свидетелката М. К. Ш. обясни в съда:

СВИДЕТЕЛКАТА Ш. – Покойният И. Б. ми е вуйчо. Запозната съм при какви обстоятелства почина вуйчо ми. Вуйчо ми освен психическото заболяване, не е страдал от други болести, като цяло беше физически здрав.

Известно ми е, че вуйчо ми страдаше от шизофрения. В последствие, около 20-тата му година е развил това заболяване и от тогава се лекува. От тогава поС.но се наложи да е на медикаменти. Първоначално след откриване на заболяването, за вуйчо ми са се грижели майка му и баща му, т.е. моята баба и дядо. Баба ми почина преди 30 години, през 1995 г., а дядо ми почина покъсно, през 2017 г. След 1995 г. майка ми поема грижата за своя брат, изцяло тя се грижеше за него. Дядо ми нямаше тази връзка със сина си и психическото търпение, за да се грижи за него. Ние живеем в къща. Аз съм била малка, когато баба ми почина и не си спомням, но след като тя почина, вуйчо ми живееше заедно с нас. Заболяването му шизофрения е прогресивно.

В началото съС.ието му по снимки, така по разкази, е било по-добро, но вече с течение на времето заболяването се влошаваше. Последните години преди инцидента с вуйчо ми, се наложи да му се осигури 24 часова специализирана медицинска помощ, защото той не можеше вече да се грижи за себе си и да се контролира. Много прогресира заболяването му, емоционално той стана неконтролируем. Трудно беше да се вземат лекарства и да се следи дали той ги приема по часове. Мисля, че през 2020 г., преди Ковида със сигурност, го настаниха в М.. В Дома в М. беше свободен режима и вуйчо ми трудно спазваше този режим, не се съобразяваше с режима, поради което ни помолиха да го вземем. Мисля, че от там предложиха на майка ми, че найдобрия вариант е в Дома в село П.. Вуйчо ми беше стигнал до много тежко съС.ие, тогава го настаниха в Дома в П.. По искане на майка ми, той е пускан от Дома. Взимахме си го вкъщи събота и неделя, по време на празници също си беше вкъщи. Вуйчо ми се радваше и това му беше стимула, че ще се види с майка ми, че ще прекарат пак време заедно. Майка ми беше единствения човек, който можеше да му влияе по такъв начин, че той да слуша и да 3 изпълнява каквото му се каже. За инцидента с вуйчо И. аз разбрах по телефона от майка ми. Тя ми се обади много притеснена, че директорът на Дома и е съобщил, че се е случил инцидент с И., настанен е в болница, но всичко е под контрол. Тя каза, че веднага отива да го види и вече при втория разговор, по нейните думи, които трудно даже разбирах, тя каза, че положението е много тежко. Около седмица, 10 дена мисля, че беше периода на лечение в болницата, преди да почине. В същото време и тя беше в болницата, с Ковид, в пълна изолация, за това беше изключително тежко за нея. На майка ми много и тежеше, че заради заболяването си от Ковид и изолацията, не може да го изпрати в последния му път по този начин. Второ много и тежеше, че той е починал по този нелеп начин. След смъртта му, към днешна дата, нещата са по-добре, но първите 40 дни след смъртта на вуйчо ми, бяха много тежки.

Майка ми беше изолирана сама вкъщи и разговаряхме по телефона, но разговорите протичаха едва-едва. След нейната карантина, за първи път, когато я видях, тя чисто физически беше променена. Почти година след това, положението беше тежко, даже не искаше да се връща на работа. Ние я помолихме да предприеме някакви действия, да поговори с психолог. Не знам дали е ходила на психолог, но постепенно тя влезе в някакъв ритъм, но връзката, която имаха с брат и беше много силна. Само тя беше неговата опора, тя си го чувстваше на сърцето, нейното братче, което е болно и цял живот тя е живяла с грижата за него. Винаги към него беше насочено първо всичко, въпреки, че тя ни изгледа нас - нейните деца и внуците, които има.

Дядо ми почина през 2017г.. Преди да почине, последните десет години беше инвалид, на легло. Той не можеше да се грижи за вуйчо ми чисто физически, но дори и преди неговото заболяване, той нямаше тази психическа връзка, която майка ми беше установила с брат си. Ежедневно майка ми се грижеше за брат си – готвене, къпане, пазаруване. Той не беше в съС.ие да се изкъпе толкова добре сам и майка ми му помагаше. Переше му дрехите. Всяка седмица го водеше на бръснар. Един път месечно се минаваше през личния лекар, след това през психиатър, за да му се назначат лекарства за лечението.

Майка ми го водеше на тези прегледи, тя се занимаваше изцяло с това. Вуйчо ми получаваше пенсия по болест, която той не можеше да разпредели правилно и си я харчеше за 1-2 дена. Химикалчета си купуваше, кафенце пиеше и на третия ден той нямаше пари. Тогава майка ми поемаше неговите разходи за месеца. Майка ми поемаше разходите за обувки, дрехи, лекарства, 4 храна, дори му даваше и джобни пари. Всеки ден трябваше да му се даде паричка, защото обичаше да се разходи, да пие кафенце. Майка ми редовно ходеше и посещаваше вуйчо ми в Центъра в М. и Дома в П., правеше списък какво му необходимо и му го носеше при посещенията си. Дори и санитарни материали са ни искали, тоалетни принадлежност, цигари. Майка ми оставяше джобни на сестрите, които да му дават всеки ден, по малко, за да не е наведнъж. В М. майка ми ходеше много често. Там беше свободен режима, поне 2 пъти в седмицата ходеше, през двата почивни дни. В село П. също ходеше, когато имаше ден за посещения, тогава го посещаваше. През седмицата пак е ходила. Майка ми имаше телефоните на разни санитарки и с тях контактуваше, като се информираше за съС.ието на брат си. Малко след настаняването в Дома в П., ни се обадиха и ни казаха, че вуйчо ми е паднал и си е ударил главата, при което е транспортиран в С.ската болница с хематом на главата. Майка ми стана придружител на вуйчо ми и стоя с 10 дена с него в болницата. Изписаха го от болницата, като писаха, че има голям хематом на главата, пълна с течност, трябва да бъде в съС.ие на покой и тя пое грижите за него. Майка ми реши, че ще търсим друго мнение и други специалисти.

Поради това го закарахме в болница „Пълмед“ в гр. П.. Там имаше дълъг престой в болницата, стигна се до операция на главата, но всичко мина благополучно. Лекарите успяха да отстранят хематома и течността. Майка ми цял месец беше плътно до него. След падането и удрянето на главата, той трябваше да бъде в пълен покой, за да не се нещо раздвижва по главата. За това майка ми беше придружител в болницата, за да бъде на легло и в покой.

После вкъщи, след като го изписаха от гр. П., пак имаше един дълъг период на възстановяване. Въпреки съС.ието си, вуйчо ми много обичаше да пътува, някъде да го водят на екскурзия. Майка ми ,за да го стимулира по някакъв начин, на 2-3 месеца го извеждаше в близките държави – в Гърция, Румъния, а като няма възможност за по-далечни дестинации, в град П. сме го водили.

Това му беше стимула целия месец на вуйчо ми. Стимула беше, че той ще си пие лекарствата навреме, ще пуши по-малко, ще пие по-малко кафета и ще си ляга навреме, за да отиде на екскурзия. Наложи се майка ми да напусне работа, за да се грижи за вуйчо ми и това беше при неговия престой в болницата в С. и в „Пълмед“ в гр. П., във връзка с хематома на главата. Преди това майка ми е излизала в неплатен отпуск и в болнични, когато се е налагало. Имаше периоди, особено лятото при жегите, когато съС.ието му се 5 обостряше и трябваше човек да бъде 24 часа с вуйчо ми. Майка ми пое разходите за погребението на вуйчо ми, което включваше всичко около погребението, след което направи и паметник на гроба. Майка ми винаги отбелязва 22-ро число, защото на вуйчо ми е роден 22-ри ноември, а почина на 22-ри октомври. В света на вуйчо ми, майка ми беше неговото семейство. За него тя беше единствения човек, към който можеше да се обърне по всякакъв начин и имаха връзка по между си. След като майка ми излезе от карантината, тя беше емоционално потисната и затворена. Винаги тя е била много силна и общителна. Беше усмихнат, весел, отворен и ведър за мен човек. След смъртта на вуйчо ми, майка ми е малко по-затворена в себе си. Дълго време отказваше да контактува, както казах, не се върна веднага на работа, не и се излизаше от вкъщи. Към момента поС.но се сеща за дати, за събития. Направила си е кът със снимки на нейния брат. Тежко преживява случилото се с брат и и начина, по който се е случило това. В М. на ул. Елица №3 се намира къщата на баба ми и дядо ми, а до тях е къщата на моя баща. Вуйчо ми си е бил по нужди в бащината къща, а майка ми е ходила да се грижи за него. В началото лавираше, ходеше да го наглежда, а когато се влоши съС.ието му и съС.ието на дядо ми се влоши, тя се премести в тази къща. Майка ми се премести в къщата на баба ми и дядо ми през 2005 г. , за да се грижи за дядо ми и за вуйчо ми. В бащината ми къща сега си живее баща ми, а в другата къща майка ми.

Тя си остана да живее в тази къща след смъртта на дядо ми и вуйчо ми.

Родителите ми нямат официално развод, но са разделени, защото майка ми повече беше на други места. Средното и висше образование, майка ми е завършила в гр. С.. Имаме чичо, който е брат на дядо ми по майчина линия.