Решение № 324 от 19.12.2023, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Гражданско дело 132/2023
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Бисерка Николова Бакалова Тилева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Сандански, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100132 по описа за 2023 година и за да да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и е образувано въз основа на иск, предявен от В. Й. М. от гр. С*** против „Профи Кредит България” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София.
Ищцата сочи, че между нея и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит „Стандарт”, по силата на който й е бил предоставен кредит в размер на 1200 лева. Сочи, че съгласно уговореното в договора тя се е съгласила да ползва и пакет допълнителни услуги „Фаст“, за която е трябвало да заплати възнаграждение на ответника в рамер на 360 лева и пакет допълнителни услуги „Флекси“ срещу заплащане на възнаграждение от 540 лева.
Сочи, че общия размер на тези допълнителни възнаграждения възлиза на 900 лева. Ищцата сочи, че тези клаузи, с които е задължена да плати допълнителни възнаграждение са нищожни, поради противоречие със закона, а именно със Закона за потребителски кредит и поради заобикаляне на Закона за потребителски кредит. Сочи, че е платила сумата от 900 лева за допълнителните възнаграждения и поради нищожността на клаузите, с които е задължена за тяхното заплащане твърди, че ответникът трябва да й върне платената сума.
Твърди, че той се е обогатил неоснователно за нейна сметка и дължи връщане на сумата от 900 лева, от която предявява частичен иск за сумата от 200 лева. Съдът не докладва твърденията на ищеца за недействителност на целия договор, тъй като с поправената искова молба поддържа само иска за нищожност на договорната клауза.
Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата в 1 процесния договор за потребителски кредит, с която е задължена да заплати на ответника възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 50 лева, предявена частично от сумата от 900 лева, недължимо платени като възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяването на исковете до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че клаузата е действителна и навежда правни довод. Оспорва втория иск за неоснователно обогатяване. Оспорва, че ищцата е платила по договора сумата от 900 лева. Сочи, че не от нея, а от друго лице е платена сума в размер на 200 лева.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковете. Ответникът поддържа оспорването на исковете.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска за връщане на недължимо платени суми, след което се иска от съда да осъди ответника да плати на ищцата сумата от 200 лева, частичен иск от сумата от 900 лева, недължимо платени по нищожната клауза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2019 година ищцата В. Й. М.(сега Л.) подала искане до „Профи Кредит България” ЕООД за отпускане на потребителски кредит Стандарт № 30039772814. В искането ищцата поискала кредит в размер на 1200 лева със срок за издължаване 24 месеца с цел на кредита: за строителство и ремонт. Искането било подписано и от Р.И.М. като солидарен длъжник. В раздел V на искането била попълнена графата: Поискани от клиента допълнителни възможности, ккато следва: „Фаст” – Приоритетно разглеждане: Да и „Флекси” – Гъвкав погасителен план: Да. При предоставяне на информацията за поискания кредит в допълнителната преддоговорна информация към Стандартния Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от ищцата на 02.10.20219 год. било посочено, че по желание на клиента „Профи Кредит България” ЕООД предлага закупуване на допълнителна услуга „Фаст”, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси” – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
На 02.10.2019 година между „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитор и В. Й. М.
(сега Л.), като клиент и Р.И.М., като солидарен длъжник бил сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30039772814, по силата на който на М. бил предоставен кредит в размер на 1200 лева, срещу задължението й да го върне разсрочено за срок от 24 месеца и на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В раздел V на договора било посочено, че клиентът е поискал допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”. В раздел VI на договора били посочени параметрите на закупените допълнителни услуги, а именно задължение за клиента за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” от 360 лева и 2 задължение за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси” в размер на 540 лева. В същия раздел било уговорено, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги ставало изискуемо веднага с подписването на договора за кредит, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски в размер на 37, 50 лева и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Относно реда за използване на тези допълнителни услуги договорът в този раздел препращал към Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. В чл. 15.1 от Общите условия било уговорено, че при закупуването на допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, потребителят получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобряване, отпуснатата сума се нареждала към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор и неговите приложения. В чл. 15.2 от ОУ било уговорено, че при закупуването на допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, потребителят получавал правото да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в общите условия като: - възможност за клиента да поиска да му се отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски – чл. 15.2.1; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски – чл.15.2.2; - промяна на дата на падеж – чл. 15.2.3. От погасителния план се установява, че крайният срок за погасяване на кредита бил 10.10.2021 год.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че от страна на длъжниците по процесния договор за кредит има платена сума в размер на 1 440 лева, която била платена на три вноски: 1200 лева, платени от В. М. на 21.10.2019 год., с която е била погасена сумата от 200 лева за възнаграждение, посочено неправилно от вещото лице като „такса” приоритетно разглеждане, 12,0 лева за възнаграждение , посочено от вещото лице като „такса„ предварително погасяване, 18,00 лева за лихви и 970 лева за главница; - 235 лева, платени на 29.10.2019 год. от Р. М., с която са погасени 5,0 лева за лихви и 130 лева за главница; - 5,0 лева, платени от В. М. на 05.11.2019 год. , с която са погасени 1,6 лева за лихви и 3,40 лева за главница. От заключението се установява, че за възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” от ищцата М. на 21.10.2019 година общо са платени 212 лева. Вещото лице изчислява и годишният процент на разходите по кредита с включена сумата от 900 лева за възнаграждения за допълнителни услуги на 84,27%.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По иска за нищожна клауза:
Договорът за кредит, предмет на настоящото дело, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и 3 всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата в случая е сключила договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.
Съдът приема, че клаузите на чл. 15.1 и чл. 15.2 от Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит, както и клаузата на раздел VI от договора процесния договор за кредит, която препраща към тях са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Тази норма е императивна. Тя забранява заплащането на такси и комисионни от страна на кредитополучателя за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в договора допълнителни услуги „Фаст „ и „Флекси“ по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира предявеният от ищцата иск за обявяване на тези клаузи в договора за нищожни поради противоречие със закона за основателен и не пристъпва към обсъждане на останалите основания за нищожност, посочени в исковата молба.
По иска за неоснователно обогатяване
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Фактическият състав изисква предаване, съответно получаване на нещо на начална липсва на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт – така Постановление № 1 от 28.05.1979 год. по гр.д. № 1/ 79 на Пленума на ВС. По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова – така Решение № 721 от 03.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 401/2009 г. на Четвърто г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК.
В казуса ищцата доказа своето обедняване, т.е. намаляване на своето имущество със стойността на средствата, които е дала за закупуване на допълнителните услуги, а именно 212 лева. От друга страна се установи, че тази сума е постъпила по сметка на ответното дружество, следователно то се е обогатило за сметка на ищцата с тази сума, а плащането на сумата е станало на основание нищожна клауза в договора, на клауза, която не е произвела правно действие, поради което плащането е извършено без основание.
Предвид изложеното ответникът следва да върне на ищцата даденото без основание.
Понеже искът е частичен в размер на 200 лева от 900 лева и понеже се установи, че платеното без основание възлиза на 212 лева, ответникът ще следва да върне на ищцата 4 сумата от 200 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и с оглед на това, че с определение № 330 от 27.04.2023 год., постановено по настоящото дело, ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът възлага в тежест на ответника разноските по делото за държавни такси в общ размер на 100 лева (по 50 лева и за двата иска), както и сумата от 350 лева, за разноски за възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът ще следва да заплати на представлявалият ищцата адвокат по делото възнаграждение в размер на 400 лева. Възнаграждението е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция след изм. Дв, бр. 88/04.11.2022г.