Решение № 366 от 24.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Русе, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20214520101335 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Банка ДСК” АД гр. София, представляван от Юрий Благоев Генов, изп. директор и Арно Рене Жюлиен, изп. директор, чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, уточнена с молба вх.

№4242/23.03.2021г., че на основание Договор за кредит №8/16.03.2018г. е предоставил на длъжника “Трейд Стейшън” ЕООД чрез управителя М. Д. Ц. и на поръчителя М. Д. Ц., с който е сключен договор за поръчителство като физическо лице, кредит в размер на 18000 лв с краен срок за погасяване 16.03.2021г. Съгласно договора, кредитът се издължава по погасителен план, неразделна част от него (чл.5). Поради неизпълнение на договора за кредит – липса на плащания от страна на кредитополучателя и на основание т.21 и т.22 от договора за кредит Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и е изпратила до кредитополучателя и поръчителя уведомления от 21.10.2020г., връчени на 11.11.2020г. чрез ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие Русенски окръжен съд. Подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5870/2020г. на Русенския районен съд. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изп. дело №20208330400765/2020г. на ЧСИ Венцислав Маринов. Книжата по делото са връчени на поръчителя при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съдът да признае за установено 1 съществуването на вземането му, произтичащо от Договор за кредит №8 и Договор за поръчителство, двата от 16.03.2018г., по отношение само на М. Д.

Ц., в условията на солидарност, за сумите 8404.75 лв главница, заедно със законната лихва върху главницата от 14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв договорена лихва за периода 30.12.2019 - 08.12.2020г., 552.14 лв лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 30.12.2019 - 08.12.2020г., 9.32 лв лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 08.12.2020г.-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси и 66 лв разходи при изискуем кредит. Претендира разноските по заповедното и по настоящото производство.

Ответникът М. Д. Ц. чрез назначения му особен представител оспорва изцяло иска по основание и размер. Оспорва съдържанието на представените писмени доказателства. Възразява, че не е имал възможност да изрази воля по всяка от договорните клаузи, тъй като сключеният между страните договор е бланков. Възразява срещу предвидените в т.21 от договора лихви (санкции).

Клаузата е неравноправна, както и другите включени в договора клаузи, тъй като противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Моли да се отхвърли иска поради неоснователност на претендираните суми.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е гр. дело №5870/2020г. на Русенски районен съд и е назначена счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №5870/2020г., че в производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №262326/16.12.2020г. срещу длъжника “Трейд Стейшън” ЕООД, представляван от М. Д. Ц. и срещу длъжника М. Д. Ц. да заплатят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД сумите:

8404.75 лв просрочена главница по Договор за кредит №8 и Договор за поръчителство, двата от 16.03.2018г., заедно със законната лихва от 14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв редовна лихва за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихва за забава за периода 30.12.2019г. 08.12.2020г., 9.32 лв лихва за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 08.12-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси, 66 лв разходи при изискуем кредит, както и за 295.86 лв разноски по производството. Съдът е постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист срещу длъжниците, образуван в изп. дело №20208330400765 на ЧСИ Венцислав Маринов. Заповедта за незабавно 2 изпълнение е връчена на длъжника М. Д. Ц. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си само срещу него.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за кредит №8/16.03.2018г. се вижда, че ищецът е предоставил на “Трейд Стейшън” ЕООД (кредитополучател) кредит в размер 18000 лв за оборотни средства с краен срок за погасяване 16.03.2021г. по погасителен план (Приложение №2), неразделна част от договора. Съгласно т.9.1 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от сбора на 1M SOFIBOR и надбавка в размер на 8 %, но не с по-малко от 8 %. Съгласно т.12, при неиздължаване на изискуемите вноски по главницата и/или лихвите в уговорените срокове кредиторът прилага санкциите по т.21 от договора. Неразделна част от договора са Условията при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти – малки, средни и микропредприятия – т.32. Договорът, както и Погасителният план са подписани от кредитополучателя и подписите му не са оспорени.

Между ищеца и ответника М. Д. Ц. е бил сключен Договор за поръчителство, който е имал за предмет обезпечаването на задължението по Договора за кредит №8/16.03.2018г., сключен между ищеца и “Трейд Стейшън” ООД, главен длъжник. От приложения на л.13 Договор за поръчителство от 16.03.2018г. се вижда, че клаузите на този договор са подписани от страните и не са оспорени по делото, поради което съдът приема, че поръчителят е обвързан с ищеца по този договор.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице Р М Д. в съдебно заседание на 24.02.2022г., се установява, че кредитополучателят е усвоил на 19.03.2018г. в пълен размер сумата 18000 лв, предмет на Договор №8/16.03.2018г. За погасяване на задължението по този договор са постъпили 9595.25 лв за главница, 2013.01 лв за лихви и 150.42 лв за такси. Последното постъпление на договорените погасителни месечни вноски е направено на 30.12.2019г. От 11.11.2019г. е преустановено погасяването на задължението по договора. Неиздължените погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 14.12.2020г. са 13 бр. в общ размер 6730.99 лв, от които 3 частично дължими 2 бр. погасителни вноски с дати на падеж 10.11.2019г. и 10.12.2019г. в общ размер 690.35 лв и изцяло дължими погасителни вноски с дати на падеж в периода 10.01-10.11.2020г. в общ размер 6040.64 лв.

Към 14.12.2020г., когато ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 9801.09 лв, от които 8404.75 лв просрочена главница, в т.ч.

6347.43 лв просрочена редовно падежирала главница в периода 10.11.2019г. 10.11.2020г. и 2057.32 лв предсрочно изискуема от 08.12.2020г. главница, 396.36 лв просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода 10.01.2020г. - 07.12.2020г., просрочена договорна лихва по т.21 в размер на 280.35 лв, начислена за периода от 30.12.2019г. до 07.12.2020г. или общо 676.71 лв договорна лихва, наказателна лихвена надбавка по т.т. 21а и 21б преди датата на предсрочната изискуемост в общ размер 555.58 лв, начислена за периода 30.12.2019г. - 07.12.2020г., наказателна лихвена надбавка по т.21в след датата на предсрочната изискуемост в размер 14.01 лв, начислена за периода 07.12.2020г.-13.12.2020г., 84.04 лв такси по кредита и разходи по изискуем кредит – 66 лв.

Устно в съдебно заседание, вещото лице заключава, че размерът на договорната лихва и размерът на лихвите за забава не надвишава петкратния размер на законната лихва. Поради това възражението на особения представител за нищожност на клаузите по т.9.1 и по т.21 от договора е неоснователно - не се установява завишаване на лихвите над предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, посочените клаузи не са нищожни.

Не е налице и хипотезата на чл.21, ал.1 ЗПК, според която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В случая не се установява възнаградителната лихва да е в завишен процент, за което не са изложени конкретни правни съображения.

От изложените по-горе данни е установено съществуването на обезпеченото вземане и неизпълнението на главния длъжник. Съгласно текста на Договора за поръчителство (чл.2), поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя-главен длъжник за изпълнението на всичките му задължения по договора за кредит, а при неизпълнение - да ги изпълни при 4 договорените условия (чл.5). Следователно отговорността на поръчителя в случая е възникнала и той следва да отговаря в пълния размер на предявения иск, включително и по отношение на разноските по събиране на вземането – чл.4. Това произтича и от разпоредбата на чл.140 ЗЗД, според която поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника - солидарен длъжник, произтичащо от Договор за кредит №8 и Договор за поръчителство, двата от 16.03.2018г., за сумите 8404.75 лв главница, заедно със законната лихва от 14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв договорена лихва за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 9.32 лв лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 08.12.2020г.-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси и 66 лв разходи при изискуем кредит. Ответникът дължи на ищеца сумата 295.86 лв разноски по ч. гр. дело №5870/2020г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 1596.19 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Банка ДСК” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул.

“Московска” №19, представлявано от изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, ЕИК 121830616, към М. Д. Ц. от гр. *********, ЕГН **********, произтичащо от Договор за кредит №8/16.03.2018г. и Договор за поръчителство от 16.03.2018г., в качеството му на солидарен длъжник, за сумите 8404.75 лв главница, заедно със законната лихва, считано от 14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв договорена лихва за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 5

30.12.2019г. - 08.12.2020г., 9.32 лв лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 08.12.2020г.-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси и 66 лв разходи при изискуем кредит.

ОСЪЖДА М. Д. Ц. да заплати на “Банка ДСК” АД сумите 295.86 лв разноски по ч. гр. дело №5870/2020г. на РРС, както и 1596.19 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6