Определение № 326 от 09.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 113/2022
- Вид
- Определение № 326
- Подписан
- 09.03.2022
- В сила
- 09.03.2022
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326 гр. С.З., 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20225500500113 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „В.и.к.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си представител: Р.Т.Р. –управител, действащ чрез адв.Е.М., срещу определение № 218/27.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 255/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение и претендира занеговата отмяна е връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.
В производството не е конституирана насрещна страна.
След запознаване материалите по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен съд – Стара Загора по заявление на „В.и.к.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на Ц.Д.К., б.ж. на гр.С.З..
В т.14 на заявлението си заявителят е посочил, че към момента на подаване на заявлението длъжникът по облигационното правоотношение на доставяне на В и К услуги – Ц.Д.К., е починал, но е оставил наследници, срещу които е насочена паричната претенция. Поискано е издаването на съдебно удостоверение, което да послужи на заявителя пред Община Стара Загора за снабдяването с удостоверение за наследници на Ц.Д.К., т.к. заявителят не разполага с данни за техните имена и адреси.
С обжалваното определение съдът е приел, че е бил сезиран ненадлежно, т.к. към момента на сезирането на съда длъжникът не е съществувал като правен субект и не са налице предпоставките по чл.227 от ГПК за конституиране на правоприемниците му.
1
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок, от процесуално - легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че към момента на сезиране на съда със заявлението на „В.и.к.“ ЕООД длъжникът Ц.Д.К. е починал.
Положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск /в случая на заявление/ е процесуалната правоспособност на страните.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно чл.1 от Закона за лицата и семейството всяко физическо лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
Правоспособността на физическото лице, в това число и процесуалната му правоспособност, се загубва с неговата смърт.
Ако смъртта настъпи в течение на висящо съдебно производство, тя дава основание за осъществяването на процесуално правоприемство (чл. 227 и чл. 428, ал. 3 от ГПК), но ако предхожда образуването на съдебното производство, е пречка въобще да възникне валидно процесуално правоотношение, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници.
Поради това условие за допустимостта на съдебното производство е наличието към момента на образуването му процесуално правоспособни страни.
В конкретният случай е необходимо при образуването на заповедното производство към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПКА и заявителят, и длъжникът да са процесуално правоспособни, т.е. да съществуват в правния мир.
Ако в деня на подаване на заявлението длъжникът не съществува, процесуално правоотношение не може да възникне валидно и дело не може да се образува, а ако е вече образувано подлежи на прекратяване, като недопустимо.
Тъй като липсата на тази положителна процесуална предпоставка не може да бъде отстранена, на заявителя не следва да се дава и срок по чл.101, ал.1, изр.2 от ГПК за отстраняването й, а тъй като тя е и от категорията на абсолютните, за нейното наличие съдът следи служебно.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че Районен съд – Стара Загора правилно е приел, че като недопустимо производството по образуваното въз основа на заявлението на „В.и.к.“ ЕООД срещу наследниците на Ц.Д.К., б.ж. на гр.С.З. производство следва да бъде прекратено.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение, изразяващо 2 се в прекратяване на производството преди издаването на поисканото от заявителя съдебно удостоверение.
Разпоредбата на чл.51 от Закона за наследството урежда специално производство, в което кредитор на починал свой длъжник може да установи наследниците му и да поиска от съда да им определи срок, в който те да заявят дали приемат или се отказват от наследството му.
Установяването на приелите наследството правоприемници на длъжника следва да стане именно в такова производство, а не в заповедното производство, т.к. съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовността на исковата молба, т.е. в него трябва да се съдържат трите имена и адреса/ите на лицето или лицата, които биват конституирани като длъжници.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По аргумент от задължителните указания за приложението на закона, дадени в т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС[1]настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 218/27.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 255/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред погорестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3