Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 86 от 08.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 67/2025
Вид
Определение № 86
Подписан
08.04.2025
В сила
08.04.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 08.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000067 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 вр. чл. 638 ал.2 от ТЗ.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 260182/18.03.2025г. от „Инвестбанк“ АД ЕИК 831663282, гр.София, чрез процесуален представител срещу Определение № 260058/10.03.2025 г. по т. д./н/ № 53/2017 г. на Окръжен съд –Ловеч, с което молбата на „Инвестбанк“ АД от 28.02.2025г. с правно основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ, да бъде разрешено продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 97/2021г. по описа на ЧСИ С. A. и по изп. дело № 320/2017г. по описа на ЧСИ Р. Д., е оставена без уважение, като неоснователна.

Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на обжалваното определение.

Оспорва мотивите на съда, че искането е неоснователно, доколкото е направено шест месеца след предходното такова / с депозирана молба от 19.06.2024г./, както и, че не са налице нови обстоятелства обуславящи уважаването му. Твърди, че след предходно подадената молба, по отношение и на двата имота, този в гр.София, кв.Драгалевци и този в с.Бели Осъм, обл.Ловеч, са се провели по няколко публични продани , като всички са обявени за нестанали поради липса на купувач, с което обосновава правния си интерес от депозиране на последваща молба с право основание чл.638 ал. 2 от ТЗ. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, които водят до липса на реализация в продължителен период от време на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и които обосновават необходимостта от продължаване на индивидуалното изпълнение. Разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от ТЗ дава превес на интересите на обезпечения кредитор над интересите на останалите хирографарни кредитори, а съдът е приел обратното. Твърди, че са налице предпоставките на визираната норма, включително и реално увреждане на интересите на обезпечения кредитор, предвид липсата на реализация на имуществото в един изключително продължителен период от време. Опасността от увреждане на обезпечения кредитор се състои в отлагане и проточване - необозримо във времето, на удовлетворяването му и едновременно с това- в увеличаване размера на вземанията му чрез прибавяне към дълга на лихви, което не е в интерес както на останалите кредитори, така и на клиентите на банката.

Излага, че интересите на другите кредитори не са застрашени, тъй като банката е обезпечен кредитор и би се удовлетворила от цената на имотите преди другите кредитори.Твърди,че от 1 заплатените разноски в индивидуалното изпълнение, начислената законна лихва върху дълга, както и факта, че разноските по несъстоятелността се заплащат единствено от банката, вече е настъпило увреждане за банката. Поддържа,че чрез индивидуалното изпълнение,за разлика от производството по несъстоятелност, банката по-бързо и ефективно ще реализира правата си, като в тази връзка излага аргументи за целенасоченото забавяне на производството чрез неизпълнение на задълженията на синдика, съглашението между мажоритарния кредитор - тъст на длъжника, синдика и длъжника за шиканиране на производството, както и,че дъщерята на мажоритарния кредитор и съпруга на длъжника, продължава да живее напълно безплатно в единия от имотите – къщата в гр.София.

Изложени са твърдения и относно действията на синдика. В тази връзка излага аргументи за нереално завишените цени на имуществото, въпреки пазарната конюктура в страната, което го прави непродаваемо, както и за ниския размер на наема за хотела в с.Бели Осъм, който в края на 2024г. , по инициатива на банката е променен от 1000 лв. на 1100лв. Поддържа, че забавянето във времето не може да се компенсира от повишената стойност на имотите, т.к. имуществото се амортизира и стойността му намалява, вредите от което ще бъдат понесени от обезпечения кредитор. Оспорва мотивите на съда за действия на банката по спряното изп. дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Р. Д., доколкото същите са насочени срещу длъжник различен от несъстоятелния, а именно

„ КИЙРА“ ООД.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата му за даване на разрешение за продължаване на изпълнителните действия по двете изпълнителни дела.

В писменото си становище по жалбата адв. С. Е. Б., в качеството му на постоянен синдик на ЕТ „Авлон – П. Ц.“ /н/ е оспорил жалбата, като е изложил съображения за неоснователността й.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С молба от 28.02.2025 г. „Инвестбанк“ АД - кредитор на несъстоятелният длъжника ЕТ с фирма „Авлон – П. Ц.“ е направил искане по чл. 638, ал. 2 от ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по изп. дело № 97/2021 г. по описа на ЧСИ С. A. и изп. дело № 320/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д., което с обжалваното определение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

Производството по несъстоятелност на длъжника ЕТ „Авлон – П. Ц.“ е открито с Решение № 50/19.09.2017 г. на ЛОС по т. д. № 53/2017 г., а с Решение № 1/03.01.2018г. по същото дело търговецът е обявен в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото му. Производството по несъстоятелност е било спряно на осн. чл. 632, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ТЗ с Решение № 260003/06.01.2021 г. и е възобновено с Решение № 260046/28.10.2021 г.

„Инвестбанк“ АД е кредитор на П. Т. Ц., действащ като ЕТ с фирма „Авлон – П. Ц.“, по отпуснат с Договор от 27.11.2006 г. банков кредит, обезпечен с учредена законна ипотека върху жилищна сграда с гараж в гр. София, кв. Драгалевци. Въз основа на издаден изпълнителен лист от 07.03.2017 г. по ч. гр. д. № 11603/2017 г. на СРС е образувано изп. дело № 480/2017 г. по описа на ЧСИ Ал. Б., впоследствие преобразувано в изп. дело № 97/2021 г. по описана ЧСИ С. A.. Видно от представеното по делото Удостоверение от 27.02.2025 г., издадено от ЧСИ С. A., по изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжника към банки, вписана е възбрана върху имота, извършени са опис и оценка на имота 2 и в периода м. март 2018г. – м. април 2019г. са извършени три публични продани на имота – последната при нова оценка, които са обявени за нестанали поради неподадени наддавателни предложения. С молба на банката от 15.08.2019г. е поискано насрочване на нова публична продан, но такава не е проведена. С молба от 12.04.2021г. взискателят е поискал извършване на актуална оценка на възбранения имот и насрочване на нова продан, като с влязло в сила разпореждане на ЧСИ от 14.04.2021г. , същата е оставена „без уважение“.

„Инвестбанк“ АД е кредитор на „Кийра“ ООД по отпуснат с Договор от 16.04.2013 г. кредит (кредитна линия), обезпечен с втора по ред ипотека върху имота в гр. София кв.

Драгалевци и с ипотека върху недвижим имот в с. Бели Осъм – дворно място с хотелресторант „Беклемето“, сега „Виа Траяна“. Въз основа на издаден срещу „Кийра“ ООД изпълнителен лист от 21.04.2016 г., по ч. гр. д. № 20904/2016 г. на СРС и изпълнителен лист от 03.05.2017 г. по т. д. № 7438/2016 г. на СГС, е образувано изп. дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Р. Д.. Видно от представеното Удостоверение от 25.02.2025 г., изд. от ЧСИ Р. Д., по изпълнителното дело са наложени запори върху автомобили и възбрани върху имотите в гр.

София, кв. Драгалевци и в с. Бели Осъм, както и запори върху вземания, върху които е учреден залог по реда на ЗОЗ. За имота в с. Бели Осъм са проведени три публични продани, като производството е спряно въз основа на определение на съда от 25.07.2017 г. и е възобновено по отношение на длъжника „Кийра“ ООД на 23.07.2018 г.

Съгласно списъка на приетите от синдика вземания „Инвестбанк“ АД е кредитор на длъжника с прието вземане, обезпечено с ипотека и с поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Кредиторът „Инвестбанк“ АД е депозирал три искания с правно основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ за продължаване на принудителното изпълнение по двете изпълнителни дела, които са оставени без уважение от съда по несъстоятелността, с влезли в сила съответно:

Определение от 01.09.2021 г., Определение от 12.01.2023г. и Определение от 11.06.2024г.

След произнасянето по последната такава, по отношение на имота в с.Бели Осъм са проведени три публични продани , съответно на 26.09.2024г., 26.11.2024г. и 21.01.2025,обявени за нестанали, а по отношение на имота в гр.София, кв.Драгалевци –две, обявени за нестанали, съответно на 21.11.2024г. и 21.01.2025г.

По искане на синдика, с Определение №260045/24.02.2025г. ЛОС /съдът по несъстоятелността/ е разрешил извършването на публичните продани по чл. 717ж,ал.2 от ТЗ на двата недвижими имота като обособени части: част 1 - имота в гр.София при цена от 1 862 056.80 лева и част 2- имот в с.Бели Осъм. м."Беклемето“, обл.Ловеч, при цена 1 990 591.20 лева, представляващи 10% по - ниска пазарната цена по предходните продани.

Продажбите са насрочени за 20.03.2025г. и обявленията са публикувани в специалния бюлетин на Министерство на икономиката.

Събирането на парични вземания по индивидуални принудителни изпълнения срещу имущество от масата на несъстоятелността, започнали преди откриване производството по несъстоятелност, продължава в производството по несъстоятелност в качеството му на универсално принудително изпълнение и само по изключение в изрично посочени в закона случаи, каквато е хипотезата на чл. 638, ал. 2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността, може да разреши продължаване на индивидуалното принудително изпълнение в полза на обезпечен кредитор. Даването на разрешение в закона не е предвидено да се дава от съда в определен срок или самото то да е свързано с определен срок, а предпоставките за основателността му, следва да се преценяват във всеки конкретен случай.

Основателността на искането по чл.638 ал.2 от ТЗ,предполага установеност при условията на кумулативност на следните предпоставки: да е предприето изпълнително действие по реализация на обезпечението, учредено в полза на взискателя; взискателят да има качеството на обезпечен кредитор; наличие на съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.С оглед установеност по делото на първите две предпоставки, 3 предмет на преценка в настоящото производство е наличието опасност от увреждане интересите на „Инвестбанк“ АД.Такава би била налице при напреднал стадий на индивидуалното изпълнение, както и при спряно производство по несъстоятелност или начален негов стадий. В тежест на кредитора- молител е да установи, че изпълнителните действия по индивидуалното изпълнение са напреднали до степен, универсалното изпълнение да застраши неговите интереси. По делото доказателства в тази насока не са представени.

В случая индивидуалното изпълнение по изп. дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ Р.

Д. е започнало през 2016г. и до спирането на изпълнението на осн. чл.638 ал.1 от ТЗ на 25.07.2018г., са проведени три публични продани/последната спряна/,при които обезпечението не е било реализирано. Изп. дело № 97/2021 г. по описана ЧСИ С. A. е започнало също през 2017г. , като изп. дело № 480/2017 г. по описа на ЧСИ Ал. Б., по него до 2019г. две публични продани са обявени за нестанали, последната насрочена за периода 22.03.2019г.-22.04.2019г. е спряна и обезпечението не е реализирано т.е. етапът, на който се намират двете изпълнителни производства не предполага бърза и скорошна продажба на имотите за удовлетворяване вземанията на обезпечения кредитор. Напротив - имало е неуспешно приключили публични продани, затова не може да говори за увреждане на интересите на жалбоподателя като кредитор в универсалното изпълнение.В тази връзка, неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допълнително натоварване на масата на несъстоятелността с разходи за нови опис и оценка на ипотекираните имоти. При изминалото време от предходната оценка, такава ще трябва да се извърши отново, независимо дали в индивидуалното изпълнение или в универсалното такова по несъстоятелността. Възражението на жалбоподателя, за определяне на завишени цени при публичните продани в производството по несъстоятелност, не може да бъде споделено, доколкото както при универсалното, така и при индивидуалното изпълнение, оценката на имотите се прави от експерти въз основа на обоснован анализ, при прилагане на конкретни методи, като водеща е пазарната конюнктура.