Решение № 494 от 12.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602427 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд са депозирани протест от прокурор при СРП и жалба от частния обвинител и граждански ищец К. Д. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 133 състав ,от 19.09.2019г., по НОХД 5485/2018г., с която подсъдимият А. К. П. е признат за невиновен в това,че: На неустановена дата, през месец август 2012г., в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у К. В. Д. заблуждение, че ще предаде получената от него сума от 8000 евро на К.Л., А.Ч. и на хора от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които щели да уредят дружеството „У.Т.“ ЕООД да получи допълнително четири броя ЕКМТ/СЕМТ разрешителни и с това причинил на К. В. Д. имотна вреда в размер на 8000 евро, с левова равностойност 15 646,64 лева, поради което и на основание чл.304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК.

1

С въззивния си протест и допълнението към него прокурорът при СРП атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия П. да бъде признат за виновен и осъден по това му обвинение. Прокурорът обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява , според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Д., Ч. и Л.. Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост, последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза, което обстоятелство било пренебрегнато от районния съд. Същата процесуална позиция заема и конституирания по делото ЧО и ГИ Д., който, чрез жалбата и допълнението към нея,депозирани от неговите повереници, изнася твърдения за превратност и избирателност при осъществената от районния съд доказателствена оценка и изразява становище,че в резултат на тези нарушения ,допуснати от първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилни правни изводи за липса на доказателства за осъществено престъпление по чл.209,ал.1 НК и за участието на П. в него. От прокурора при СРП и от ЧО и ГИ се поддържа искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия А. П. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.209,ал.1 НК, каквото му е било повдигнато на досъдебното производство и поддържано пред първия съд.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 17.06.2024г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , прокурорът от СГП изнася твърдения , с които поддържа изложените във въззивния протест и допълнението към него доводи, като в заключение моли съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която А. П. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.209,ал.1 НК,като му бъде наложено наказание в рамките на предвиденото от закона.

Повереникът на ЧО и ГИ, който участвува във въззивното съдебно заседание, поддържа депозираната жалба по съображенията, изложени в нея и допълнението към нея, като подновява искането си за отмяна на оспорената 2 присъда и издаване на нова, с която подсъдимия П. да бъде осъден по предявеното му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Упълномощеният защитник на подсъдимия П. в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия П. не са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност,която била анализирана коректно от първия съд и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият А. П. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на СРП и жалбата на ЧО и ГИ са допустими ,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „У.Т.“ ЕООД, било собственост и било управлявано от св.К.

Д.,като имало седалище в гр.София и осъществявало транспортна дейност, която имала за предмет превоз на товари в страната и чужбина. Към 2012г. по договор с „А.“ АД дружеството „У.Т.“ ЕООД извършвал със собствените си товарни камиони автомобилни превози на товари с лекарства от България до Руската федерация. За да извършва тези международни автомобилни превози на товари, дружеството „У.Т.“ ЕООД трябвало да получи предварително разрешение за всеки от тези превози, осъществявани с товарен автомобил, 3 който било необходимо да отговаря на съответни изисквания. Към 2012г. за извършване на международен превоз на товари по шосе били издавани ЕКМТ/СЕМТ разрешителни със срок на валидност от една година. За всяка календарна година тези разрешителни били разпределяни между дружествата, извършващи такава дейност, като в края на календарната година, кандидатстващите за разрешителни за следващата година, подавали заявление за участие в това разпределение до ИА „Автомобилна администрация“/ ИААА/, като представяли и копия от свидетелствата за регистрация на автомобилите, с които ще бъдат извършвани превозите. За всяка година, към ИААА била сформирана работна група, която разглеждала подадените заявления, проверявала съответствието на кандидатите с изискванията, чрез използване на система от коефициенти и определяла разпределението на разрешителните между кандидатите, което разпределение обобщавали в съответен доклад до изпълнителния директор на ИААА. В тази работна група,освен служители на ИААА били включвани и представители на различните „браншови“ организации- сдружения на превозвачите. Към 2012г. свидетелите А.Ч. и К.Л. били председател, респ.зам.председател на такова сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ /НСБП/, а подсъдимия А. П. бил председател на друго такова-„Национално сдружение на автомобилните превозвачи“/НСАП/. В последното професионално сдружение , създадено и представлявано от подс.А. П., участвало /членувало/ и дружеството „У.Т.“ ЕООД. В периода 2005г.-2010г. в работните групи по разпределение на разрешителните, участие били вземали и представителите на НСБП и на НСАП, основно св.Ч. и подс.П., като представляващи сдруженията. В сформираната към ИААА,през 2011г., работна група за разпределение на разрешителните за 2012г. не били включени и не участвали свидетелите Ч. и Л., както и подсъдимия П.. През месец ноември 2011г. св.Д., като представляващ „У.Т.“ ЕООД, подал заявление за участие в разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2012г. и получил, през месец декември 2011г., общо четири броя разрешителни за 2012г., от които два броя за стандарт „Евро 3“ и два броя за стандарт „Евро 5“,които използвал за извършване на товарни превози през календарната 2012г. Тъй като св.Д., не изпълнил задължението си да предоставя от името на „У.Т.“ ЕООД своевременно отчети за използването на всяко от разпределените му многократни разрешителни, в периода от 07-14.08.2012г., две от 4 предоставените на „У.Т.“ЕООД общо четири разрешителни, били обявени за невалидни и с нарочно изпратено, на 14.08.2012г. до дружеството писмо от ИААА, св.Д. ,като представляващ дружеството бил поканен да ги върне. Св.Д. разбрал за тази покана, но не се съобразил с нея, не върнал тези два броя разрешителни, а продължил да ги ползва до крайния им срок-края на 2012г.

Междувременно, на 30.11.2012г., св.Д. подал от името на „У.Т.“ ЕООД до ИААА заявление за участие в разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2013г.,което било разгледано от работна група, в която не били включени и не участвали свидетелите Ч. и Л., както и подсъдимия П.. В извършеното през месец декември 2012г. разпределение, представляваното от св.Д. дружество не получило разрешителни, тъй като ,съобразно утвърдените от Министъра на транспорта правила за разпределение, дружеството „У.Т.“ ЕООД нямало право да участва, за период от две години в такова разпределение, защото през 2012г. имало отнети /обявени за невалидни/ разрешителни. Тъй като, след така извършеното първоначално разпределение на разрешителните за 2013г., останали известен брой неразпределени такива, съобразно утвърдените правила, работната група извършвала повторно разпределение. Затова, на 19.12.2012г., св.Д. депозирал в ИААА молба за преразглеждане на заявлението му за издаване на разрешителни на „У.Т.“ ЕООД за 2013г.,на която не получил отговор. На 10.01.2013г. св.Д. депозирал нова такава молба до ИААА ,съдържаща същото такова искане. На 15.01.2013г. работната група, удовлетворила искането на св.Д. и на „У.Т.“ ЕООД били разпределени /дадени/ четири броя ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за 2013г. Междувременно, в края на месец декември 2012г., около празниците за Коледа, в гр.Трявна, от НСПБ била организирана среща за членовете на сдружението,на която да бъдат обсъдени някои професионални въпроси , както и да отпразнуват съвместно настъпващите празници. На такива събирания на сдружението, представлявано от св.Ч., били канени да присъстват и представители на други професионални организации от същия „бранш“. На това конкретно събиране били поканени представители и на НСАП, като там били пристигнали подс.П., като представляващ това сдружение, а така също и св.Д., чието дружество „У.Т.“ ЕООД членувало в именно тази „браншова организация“. В хотела, където се провеждало мероприятието, св.Д. се срещнал със свидетелите Ч. и Л., с които се познавал. При проведения между тях разговор св.Д. потърсил информация от свидетелите Ч. и Л., относно въпроса за получаване от страна 5 на дружеството му на разрешителни, питайки ги „Какво стана с онези СЕМТове?“. На това св.Ч. отговорил,че нямат информация, защото не са в „комисията“ и не се занимават с тези неща. Тогава св.Д. попитал Ч. и Л. дали подс.А. П. е говорил с тях по този въпрос, като при дадения му от Ч. отговор, че не са имали такъв разговор с П., св.Д. им заявил,че П. „ му искал едни пари, за да уреди СЕМТ-овете“ и ги попитал дали П. не им е давал на тях пари за тези „тетрадки“. Свидетелите Ч. и Л. отрекли получаването на такива парични средства от страна на подс.П., след което св.Д. си тръгнал. Свидетелят Ч. се обадил по телефона на подс.П. и го извикал да се срещнат. При осъществената между тях малко по-късно същия ден, в хотела в гр.Трявна, среща, на която присъствал и св.Л., Ч. потърсил обяснение от подс.П. относно горните изявления на св.Д., но не получил отговор от страна на П., който единствено заявил,че нещата „не са точно така“ и че не „са го разбрали“, след което помолен от Ч., подс.П. напуснал хотела.

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил заедно и поотделно събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетелите Д., Ч., Л., С., А., И., И. и С.П., писмени доказателства– получени от ИА“АА“ фотокопия на заповеди, доклади, регистри за разрешителни, протоколи от заседания на работни групи, уведомителни писма, заявления и молби.