Определение № 21518 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21518 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110105993 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5993/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. И. Д. и Р. С. Д., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „..... ........... II“ № .............., аб. № 27121, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2395,28 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 250,65 евро за периода от 15.09.2024 г. до 07.01.2026 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 48,40 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 10,16 евро за периода от 16.07.2023 г. до 07.01.2026 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба, както и за конституиране на трето лице-помагач, което да бъде задължено на основание чл.

190 ГПК да представи писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице да представи писмени доказателствени средства 1 или да се издаде СУ за снабдяване с необходимата информация. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори с идентично съдържание от ответниците М. Д. и Р. Д., първата чрез адв. М. Л., а втората чрез адв. С. С., които оспорват изцяло предявените искове. Правят отвод за недопустимост на предявените искове за цена на предоставена услуга за дялово разпределение, тъй като по твърдения на ищеца същата била извършена от трето лице, а предявяването на чужди права било недопустимо.

Поддържат, че между страните несъществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия при общи условия. Навежда доводи, че не са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот, респ., че са потребители на топлинна енергия, като приложената в тази връзка данъчна декларация не било достатъчно за установяване на посочените обстоятелства при условията на пълно доказване, тъй като правото на собственост се доказвало само чрез титул за собственост, какъвто по делото не бил представен, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени поради липса на материална легитимация. Твърдят, че не дължат претендираната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, тъй като отвениците не били изпаднали в забава. Развиват съображения, че клаузата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за процесните отоплителни сезони станало след предвидения в общите условия срок за плащане – 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпадал в забава след покана, каквато в случая не била отправена.

Поддържа, че услугата за дялово разпределение действително не е била извършена, а отделно от това липсвали доказателства посочената услуга да е била извършена именно от третото лице-помагач. Инвокират доводи, че между етажните собственици в сградата, в която се намира процесният недвижим имот, и третото лице-помагач, не е бил сключен договор за топлинно счетоводство, тъй като в представения от ищеца договор не била посочена годината на сключването му, а в случай, че се установи съществуването на валиден договор за топлинно счетоводство, то цената на услугата се дължала на изпълнителя по договора, а не на ищеца. Развиват съображения, че липсвали доказателства и относно уговорена цена на услугата за дялово разпределение, поради което не можело да бъде установен размерът на претенцията при условията на пълно доказване. Оспорват дължимостта на претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като ответниците не били изпаднали в забава. Правят възражение, че претендираните вземания са погасени по давност. Искат съдът да отхвърли предявените искове и да не допуска поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, тъй като не оспорват обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях. Претендират присъждането на деловодни разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че отводът за недопустимост на предявените искове в частта за цената на услугата дялово разпределение е неоснователен. Процесуалната легитимация на страните по смисъла на чл. 26 ГПК се извежда от твърденията на страните. Тоест, достатъчно е страната да твърди, че е носител на спорното субективно право, респ. че именно ответника следва да заплати претендираната сума, което обуславя активната и пасивната процесуална легитимация. Ако същата да се установи пълно и главно, т. е. по същество на правния спор, 2 то ако не са налице други факти, принципно претенцията би следвало да е уважи и обратното, ако не се установи, че ищецът е активно материално легитимиран, то претенцията следва да се отхвърли.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е заплатил доставената и потребена топлинна енергия. По отношение направеното възражение за погасителна давност ответникът следва да установи изискуемо вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор. На ищеца следва да бъде дадена възможност да представи четливо и заверено за вярност с оригинала копие от посочения документ най-късно в първото по делото о.с.з.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължено третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК да представи документи за отчитането и разпределението на ТЕ в процесния имот, в това число изравнителни сметки, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение съставяния за процесния имот и период, документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

С оглед спорните между страните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне изслушването на заключението на СТЕ и ССчЕ, които да отговорят на въпросите, поставени в исковата молба, които са допустими, относими и необходими за установяване на обстоятелства и връзките между тях, които са част от спорния предмет по делото. Съдът намира, че са налице и предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като бъде поставена служебно и допълнителна задача към вещото лице по ССчЕ, което да отговори на следната задача – в посочените в исковата молба фактури, какви вземания са включени, за кои периоди, съответно по кои фактури, като вземе предвид счетоводните отразявания.

На следващо място, съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК, тъй като същото е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с оглед предмета на правния спор се явява и относимо и необходимо.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.07.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите на ответниците за недопустимост на исковата молба.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, на което да се връчи препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на съдебно-техническа експертиза по задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 205,00 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Ж., който да бъде уведомен след представянето на доказателства за внесения депозит.

ДОПУСКА изслушването на заключението на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 205,00 евро евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена след представянето на доказателства за внесения депозит.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документи за отчитането и разпределението на ТЕ в процесния имот, в това число изравнителни сметки, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение съставяни за процесния имот и период, документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК Столична община в едноседмичен срок от съобщението да представи поисканите от ищеца писмени доказателствени средства, като на третото неучастващо лице се изпратят преписи от молбите по чл. 192 ГПК, представени с исковата молба.