Решение № 518 от 12.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220105162 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Т. Г. Х., ЕГН- ********** от гр.

Пазарджик, ул. ***********, обл. Пазарджик, срещу „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК- 175074752, със седалище и адрес на управление- гр.

София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч..

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № **********. Сочи се, че съгласно договора за потребителски кредит, ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер на 800.00 лева при ГПР 48,91 %, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 30 погасителни вноски върху главницата от 800.00 лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 1288,47 лева. Постигната е договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за срока на договора е следвало да върне сумата от 1968,47 лева.

Сочи се, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги , кредиторът цели да си набави 1 допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани но размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Твърди се, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително нсравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Твърди се, че сумата търсена на базата на това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал.

2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на 2

ПМС №426/14г.

В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите прави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ше прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг, дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На 3 плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Твърди се, че аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал.

1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки.

Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение с което да прогласи за нищожен Договор за кредит № **********, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор с който предявения установителния иск се счита за недопустим поради следните съображения: не оспорват твърденията в 4 исковата молба, че между страните е сключен процесният договор за кредит .

Предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № **********, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като при наличие на платени без основание на ответника парични суми ищецът разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми. Законът обвързва допустимостта на установителния иск с наличието на правен интерес от предявяването му. Т.е. ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за кредит няма никакви претенции към ищеца. Така в случай, че бъде установено, че договорът за кредит е нищожен, безспорно ще може да се направи извод, че по кредита са постъпили недължимо платени суми. След като разместването на материални блага между патримониумите на ищеца и ответника вече е налице, то с предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вече заплатените суми, правното положение от преди разместването няма да бъде възстановено и целеният резултат няма да бъде постигнат. Т.е. за ищеца не е налице правен интерес от воденето на този иск, тъй като е налице поинтензивна форма на защита Сочи се, че константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение

В случай, че съда приеме, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството по отношение на установителния иск и приемете, че е допустими, е изложено следното становище: счита се предявения иск за неоснователен поради следните съображения. Сочи се, че с ищеца Т. Г. Х., в качеството му на кредитополучател, ответното дружество има сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № **********, който е един от договорите, сключени с този длъжник. Както е посочено и в исковата молба, процесният договор е сключен на ******* г. за сумата от 800 лева, срок на кредита 30 месеца, размер на месечната вноска по кредита 42.95 лева, годишен лихвен процент 41.00% (, годишен процент на разходите 48.91 %, дата на погасяване - 25 -ти ден от месеца, дължима сума по кредита -5270.04 лева. Преди подписване на процесния договор, към предоставения й стандартен европейски формуляр, на същият е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща допълнителни услуги, които дружеството предлага, включени в пакет, в случай че ищеца 5 пожелае да се възползва от него. Тази допълнителна преддоговорна информация включва посочване на размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по кредита, в случай че бъде закупен пакет, и др.

Сочи се, че видно от предоставеното към исковата молба копие на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същият е пожелал неговото закупуване и е сключила, освен договора за потребителски кредит, и процесното споразумение, като възнаграждението по него възлиза на 680.00 лева, а дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 22.67 лева месечно. Така общата сума, която ищеца се е съгласил да плаща месечно, обективирана и в предоставения му погасителен план, възлиза на 65.62лева, а общото задължение по договора и споразумението е в размер на 1968.47 лева. Твърди се, че в депозираната искова молба неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Относно предявеното в исковата молба претенция, че със сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за пакета следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите - ищеца е обосновал своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на основание сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, следвало да бъде включено в изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези твърдения на ищецата са изцяло неоснователни, а и точно в обратния смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е.