Акт от 18.03.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 18.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІІ граждански състав в открито заседание, на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА

ДИЛОВА

При секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 1685 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В

Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в. ” ЕАД-гр. *** против М.Я.М. ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите главница в размер на 3887,88лв.-главница, сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода 21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че на 19.04.2017г. е извършено прехвърляне на вземането между *** като и А.з.с.н.в.

ЕАД, съгласно който вземането на ***срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 7616/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, поради това че не е открит на адреса и няма месторабота и съобразно указанията на съда ищецът е предявил настоящия установителен иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от главница в размер на 3887,88лв.-главница, сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода 21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания – да се приложи ч. гр.д.№ ***.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва истинността представените писмени доказателства, договор за кредит, общи условия и уведомление по договор относно тяхната автентичност. Твърди че не са подписани от ответника. Оспорва, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение, че ответникът не е уведомен за извършената цесия.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. № *** се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск претенция е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.

По делото се установява, че на 29.07.2016 г. между ***, като заемодател и М.Я.М., като заемател е сключен Договор за стоков кредит № ***за сумата от 3298 лв. Съгласно договора ответникът е получил сумата по кредита в пълен размер, като се е задължил да погасява ежемесечно по банков път сумата от 157,56 лв. на тридесет и шест вноски, дължими към двадесет и първо число на месеца, с първа дължима вноска на21.08.2016 г. и последна на 21.08.2018 г. Не се спори, че са извършвани плащания по договора и задължението е частично погасено чрез плащане, както и че стоката, за закупуването на която е предоставен кредита е получена от ответника.

От заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че съгласно договор за стоков кредит № ***, сключеп между ***М.Я.М. е предоставен стоков кредит с описание на стоката- електроника, от ***е издадена фактура на стойност 3298 лв, която е преведена по банковата сметка на търговеца на 29.07.2016г. т.е. кредитът е усвоен на 29.07.2016г. в размер на 3298 лв. Къв 29.09.2017г. остатъкът от задължението на ответника е в размер на 4484,22 лв , в това число 3887,88 лв главница и 596,34 лв договорна лихва за периода 21.09.2016г.- 19.04.2017г., а размерът на лихвата за забава е в размер на 193,36 лв. Размерът на падежиралата и неплатена главница до датата на входиране на заявлението в съда съгласно погасителния план е 1129,75 лв, възнаградителната лихва на неплатената падежирала договорна лихва до датата на входиране на заявлението в съда е 933,41 лв., размерът на лихвата за забава върху падежиралата неплатена главница до датата на входиране на заявлението в съда, за периода

21.09.2016г.- 39.09.2017г. е 56,85 лв, а размерът на непадежиралата главница до датата на входаране на заявлението в съда до падежа на вземането съгласно погасителния плак нъм договора е 2578,13 лв При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в. ” ЕАД съществува вземане срещу ответника в размер на сумите 3887,88лв.-главница, сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода

21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***.

С подписването на договора за кредит ответникът е заявил, че е разбрал и безусловно приема Общите условия и Погасителния план, инкорпориран в самия договор. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно сключен между ответника и третото лице ***формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане на стойност от 4502,62лв.; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и ***и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Установи се безспорно в производството по делото, че между ответника и *** е сключен договор за стоков кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и *** е предоставил на ответника сумата 3298лв.

Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи претендираните сумите за главница и лихва.

Ответникът оспорва надлежното уведомяване за придобиване на вземането от ищеца. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. По делото / стр. 29/ е представено съобщение от 05.09.2017г. подадено от ***чрез А.з.с.н.в. ЕАД отправено до ответника, с което го уведомява за прехвърлянето на вземането.Видно от представената обратна разписка от 12.05.2017г. е, че получателят е отказал да получи съобщението. Съдът намира, че твърдението на процесуалния представител на ответника, че не е уведомен за цесията е неоснователно. Видно от договора е, че ответникът е посочил адрес в ***на който адрес е връчено уведомлението за извършената цесия . Връчителят е отбелязал, че адресата отказва да получи съобщението, поради което на осн. чл. 44 ал.1 от ГПК съдът приема, че съобщенето се счита за връчено и възражението на процесуалния представител на ответника е неоснователно.

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че между страните е бил сключен валиден писмен договор за заем при общи условия за финансиране закупуването на движими вещи – аудиосистема и телевизор. Искането - договор е подписано от заемателя и в него се съдържат всички съществени уговорки относно искания заем. Налице е и потвърждение за сключения договор за заем по см. на чл. 2 от ОУ, каквото представлява приложеното по делото уведомление, издадено от заемодателя на заемателя като преносител, при липса на което последния не би придобил исканата от него стока. Налице е доказателство за превеждане на сумата по сметка на посочения от ответника продавач на стоката, като последния е издал фактура, като потвърждение за полученото плащане от заемодателя. По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по договора за кредит, поради което, съдът намира че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 13 ал.2 б. а от договора за кредит в случай на забава на дължимите от потребителя суми за две последователни погасителни вноски, кредиторът има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с погтребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит в това число изтекли и непогасени нтоски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава и такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер. Настоящото производство не попада в обхвата на цитираната в писмените бележки на ответниците т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предмет на делото по настоящия установителния иск е вземането по договор за кредит, придобито чрез цесия, а не вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на банката. Освен това съдът приема, че уведомяването на длъжникът за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, отразено в изпратените уведомления от 25.05.2017 г., изхожда от името на цесионера. Няма пречка приобретателят на едно прехвърлено вземане на собствено основание, при настъпила предсрочна изискуемост на вземането /ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост са се осъществили/, да обяви на длъжниците настъпилата предсрочна изискуемост.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора сумите, за които е издадена заповед за изпълнение п ч. гр.д.7616/17г. п описа на ПлРС.