Решение № 2886 от 19.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2886

Стара Загора, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА канд № 20267240600500 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано по касационната жалба на П. Т. И. против Решение 105/16.03.2026г., постановено по АНД №288/26г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1228-005061/28.10.2025г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 200лв. /102.26 евро/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, извършено на 13.03.2025г., около 12.42ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица], чрез управление в посока юг-запад на лек автомобил Мерцедес с рег. №[рег. номер], негова собственост - закупено на 03.12.2024г. от П. Т. И. с договор, сключен пред нотариус с рег. №733, и подадена по електронен път информация в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора, което в срок до 03.02.2025г. не е регистрирано, поради което е със служебно прекратена регистриация от 04.02.2025г. С управлението на посоченото МПС, което не регистрирано по надлежния ред е извършил на 13.03.2025г. нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. На 14.10.2025г. в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора е постъпило Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №9304/13.10.2025г по описа на Районна прокуратура Стара Загора с мнение за налагане на административно наказание по чл.175 ал.3 от ЗДвП. НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановлението за отказ да се образува наказателно производство №9304/13.10.2025г на РП Стара Загора за извършеното нарушение е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок то шест месеца, тъй като деянието е първо по ред нарушение от този вид.

Нарушението е установено по повод проверка на лицето, на което е регистрирано МПС, преминало на червен светофар на посоченото кръстовището на същата дата и час, за което отделно е съставен АУАН серия АД №389966 от 02.06.2025г, по сигнал от община Стара Загора. При извършената на същата дата проверка в АИС КАТ "Собственост на МПС" е констатирано, че П. Т. И. е посочен като предстоящ собственик на лек автомобил Мерцедес с рег. №[рег. номер]. Извършена е проверка и в АИС КАТ "Регистрация", от която е установено, че на 04.02.2025г., лек автомобил Мерцедес Е 220 Д с рег. №[рег. номер] е с прекраена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Собственикът не е изпълнил задължението си в срок до два месеца да регистрира придобитото МПС в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес. На 22.04.2025г. в 13.26часа лек автомобил [Марка] Е220 Д с рег. №[рег. номер] е с възстановена регистрация и промяна на регистрационен номер. Изпратено е копие от цитираната докладна записка рег. №1228-р-17929/05.08.2025г на 01 РУ Стара Загора за продължаване на работата, извършена на проверка и образуване на преписка и доклад в РП Стара Загора относно управлението на 13.03.2025г. на МПС, което към тази дата не е регистрирано по надлежния ред.

С въззивната жалба е поискано от съда да бъде отменено НП, поради явна несправедливост на наложените административни наказания с аргумента, че по силата на НП №25-3388-000209/10.06.2025г., издадено от Началник сектор в ОД МВР Бургас, РУ 05 Бургас, за същото по вид административно нарушение, извършено на 19.04.2025г. в [населено място], вече му е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, поради което той вече е наказан, приел е грешката си и се е поправил към датата на налагане на административните наказания за същото нарушение, извършено в [населено място] на по-ранна дата 13.03.2025г. В НП не е обсъдено дали не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а Постановлението за отказ да се образува досъдебно наказателно производство за деянието, извършено на 13.03.2025г. не съдържало посочване на нарушената разпоредба от ЗДвП, а именно чл.140 ал.1 от ЗДвП, която за първи път е съобщена на жалбоподателя с НП. Освен това е прието, че съставът на престъплението по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК не е осъществен от обективна и субективна страна, поради което административно наказателната отговорност не може да бъде ангажирана - липсва субективният елемент вина. Не е съставен АУАН, а е трябвало, след като в Постановлението на РП Стара Загора отсъства материалната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП и е приета липса на вина. Прокурорът е приел, че деянието само формално осъществява състава на чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, но този му правен извод противоречи на приетите за установени от самия него обстоятелства. След като в противоречие с приетата за установена от него фактическа обстановка прокурорът е стигнал до извода, че с деянието си водачът не е осъществил признаците на престъпление, той / за да откаже да образува наказателното производство/ е приел, че обществената опасност на деянието му е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, а не маловажен случа на чл.93 т.9 от НК. Следователно и тъй като по въпросите, изключващи отговорността се прилага НК по силата на чл.11 от ЗАНН, то следва да се приеме, че след като прокурорът е приел отсъствие на признака на престъплението обществена опасност, то самото деяние не може да бъде и административно нарушение или поне е било задължително да се състави АУАН.

Въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че императивната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При управление на не регистрирано по надлежния ред МПС е предвидена административно наказателна отговорност по чл.175 ал.3 от ЗДвП, която АНО е приложил правилно към извършеното на 13.03.2025г. управление на МПС, чиято регистрация е прекратена поради не изпълнение на задължението на неговия собственик да го регистрира в срок до два месеца - до 03.02.2025г. включително по постоянния си адрес. Деянието и фактическите съставомерни обстоятелства са установени от приложените Справки от АИС КАТ, като не се оспорват от жалбоподателя. Съдът е проверил и съответно датите на придобиване на собствеността върху управляваното МПС и датата, на която е изтекъл двумесечния срок, като е посочил, че МПС е дерегистрирано по силата на закона с изтичане на двумесечен срок, считано от 03.12.2024г. Обосновал е субективния елемент за вината, тъй като водачът е собственикът, който не е изпълнил задължението си в двумесечен срок и е съзнавал, че на 13.03.2025г. управлява МПС, което не е регистрирал по постоянния си адрес като своя собственост. Прекратяването на регистрацията има за правна последица липса на необходимото административно разрешение за движение на управляваното МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, а обратното поведение осъществява от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Отговорено е на въпросите за допуснати абсолютни процесуални нарушения при издаване на НП с аргументи, че всички факти от състава са описани и правилно [жк], като при индивидуализация на размера на кумулативните наказания АНО е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил минималните прагове от 200лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца. За неоснователно е прието искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено по начин и при обстоятелства, които не се различават от обикновените случаи и без да са налице изключително или многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства.

С касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е потвърдил НП, което е издадено при нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, описано във въззивната жалба. Поддържа се, че деянието не било доказано, защото липсвали доказателства за неговото извършване. В останалата си част касационната жалба има идентично съдържание с цитираната по-горе въззивна, поради което правната квалификация на касационните оплаквания е за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение за потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се и липса на мотиви към съдебното решение като процесуално нарушение, представляващо абсолютно основание за отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора, чрез редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, излага следното в отговор на наведените касационни оплаквания:

Решението е постановено при изискуемото от чл.239 ал.2 вр. с ал.1 от НПК съдържание на мотивите - даден е отговор защо не се приемат като основания за отмяна на НП посочените от жалбоподателя негови пороци, поради което невярно е твърдението, че отсъстват мотиви изобщо, както и че не са обсъдени доводите на защитата на наказаното лице. Поддържаните пред въззивната инстанция оплаквания са получили своя отговор, поради което съдът препраща към мотивите на въззивното съдебно решение. В изпълнение на задължението си да отговори на касационните доводи за отмяната му настоящият състав дължи да разясни съдържанието на чл.36 от ЗАНН и да провери служебно дали тази норма е приложена правилно от въззивният съд спрямо настоящия случай на издаване на НП въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство.

На първо място чл.9 от НК не е основание за изключване съставомерността на деянието като административно нарушение, защото тя поставя критерии за определянето му като не престъпно, за изключване на неговия престъпен характер. Административните нарушения винаги, по определение и поради това, че се поглъщат от същите състави на престъпления, са лишени от престъпен характер. Спрямо тях е приложим само институтът на чл.28 от ЗАНН, а за явно маловажните случаи, установени на място е предвидено налагане на административно наказание глоба с фиш, без провеждане на административно наказателно производство. Ето защо, няма правно значение, че в Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е посочен като основание чл.9 от НК и в тази връзка следва да се каже, че всички оплаквания относно обосноваността и правилността на Постановление на прокурора не могат да се разглеждат в съдебното производство по проверка законосъобразността на НП. След като в Постановлението е посочено, че се изпраща на АНО за решаване на въпроса за административно наказателната отговорност, това е достатъчно за изпълнение на условието по чл.36 ал.2 от ЗАНН - изключение от абсолютното условие за образуване на административно наказателното производство със съставяне на АУАН. Нормата на чл.36 ал.2 от ЗАНН е ясна - две са кумулативните предпоставки за издаване на НП въз основа на постановление на прокурора и те са : отказ за образуване на наказателно производство и препращане на случая на административно наказващ орган.

Относно оплакването, че субектът на отговорността не е установен, в контекста на което се твърди да не е доказано авторството и Постановлението на РП Стара Загора да е негодно да образува АНП по ЗАНН е необходимо да се посочи, че изрично в Постановлението за отказ е посочен жалбоподателят, като лицето, което е управлявало на 13.03.2025г., на посоченото място, в посочения час и при посоченото обстоятелство - преминаване на червен светофар МПС, но е преценено, че случаят не притежава достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде престъпен, да бъде престъпление. Деянието обаче засяга установения ред на държавно управление, без да са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на лицето, а съдът е потвърдил НП с доводи, че субективният елемент вина се извежда и доказва от съзнателното сключване на договор за придобиване право на собственост върху автомобила. Законът се знае по необорима презумпция, тоест съзнава се и задължението за регистриране на МПС по постоянния адрес на новия собственик, а последният лично е управлявал МПС и е вменяем, което означава ориентиран за време и място - съзнавал е, че управлява МПС, което не е регистрирал на свое име по постоянния си адрес и то, след като е изтекъл двумесечният срок. Следва да се посочи, че прекратяването на регистрацията в тази хипотеза настъпва по силата на закона именно поради посочената причина - законът се знае по необорима презумпция и с изтичане на срока за изпълнение на задължението в съзнанието на собственика е законовата забрана да управлява МПС по пътищата отворени за обществено ползване.